Сам чакаше Елизабет да се прибере от среднощната си разходка със страшника. Опитваше се да не обикаля нервно двора, ами да стои кротко в конюшнята, от където се ослушваше за всеки шум, който може да му подскаже, че вече са близо. Не, че не знаеше точно къде е. Гарванът летеше над нея, но това не зна ...

素晴らしい物語
黄金の秋をもたらす.
葉の土砂降り.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Чудни приказки ...

Тази вечер морето е страстна жена.
Тя сърцето ми мъжко с финес го люлее.
Тази вечер не зная дали ще заспя,
или аз ще изчезна, отдал се на нея.
Тази вечер морякът ще пише творби. ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.31
When You're Away ...

В един фатален ден на ноември
баща ми умря.
Бяхме само тримата -
аз, той и Смъртта.
Килнат на стола (удобен) ...

the flowers beneath her skin
tore her veins from within
while tenderly caressing her sins;
Until October...
when they finally bloomed.

Вятърът и днес се спря на прага,
проговорихме и продължи.
Няма, каза, за какво да бяга,
никакви поклони не дължи.
Пръсна ми листа от шепа злато, ...

– Благодаря за поканата.
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл? ...

Не те познавам мила моя,
далече си от мен
но някак близо аз те чувствам
в животът ни, различно подреден
Тя каза тихо на наша среща ...

По жадните пътеки неведоми,
след отдавна търсена среща...
Ти разби на светулки сърцето ми!
И сега събирам в душата горяща
спомени сиротни-ехо от болка. ...

продажници се
нароили и една
страна затрили

Деца са си играли с лейкопласт,
а аз като дете не си играя.
И често за Милена мисля аз,
как искам да сме двамата във стая.
Деца са си играли във коптор, ...

Денят бавно напускаше морското градче, оставяйки след себе си розов залез. Дори летните дни си имат край – сякаш въздишаха гларусите, приземявайки се върху топлия пясък, от който и последните плажуващи си събираха кърпите. Морето беше спокойно като цялата вечерна картина, в която тихо се прокрадваше ...

Сцена 1
Домът на Монк … камера, снимачен екип и… ‚ЕКШЪН“ Camera roll …
Монк тича из стаята си ужасено размахвайки ръце и уплашено нарежда …
- Натали, кърпичка … Наталиииии,
Натали влетява през вратата задъхана от бързане, носейки голяма торба с кърпички ...

На две ръце от теб съм,
но са счупени.
А устните са грешни и заключени.
През пръстите ти времето ми бяга,
изплъзва се и във земята ляга. ...

Нарисувай ми, Свят,
Нарисувай ми небе...
Нарисувай ми звезди...
Нарисувай ми очи...
Които ме търсят ...

Какво ти става???
Мръсни мисли в мене провокираш,
но се мъчиш да ме игнорираш.
Какво ти става? Не ти ли става?
Хей ти; как искам да си по активен, ...

Вяра
По Вапцаров
Ето – аз дишам, работя, живея
и стихове пиша (тъй както умея).
Н. Вапцаров ...

Съвсем на прага тъмен на смъртта,
душата ми от мен като отлита,
полейте пред нозете ѝ вода,
дарете я със детската ми риза!
Тя може би тогава ще се спре ...

Мома куражлийка,
работлива, добра,
мъж търси за сгледа-
миролюбив по душа.
Грижовна и щедра ...

КОПЧЕ ЗА ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Настана вече време за туршия.
Ухае на дафинов лист и чесън,
оцет, бахар и сливова ракия.
Но аз дори не знам къде съм. ...

Отдавна е казал колегата: „Много знание носи много тъга“…
Какво по-ясно? Искаш ли да си весел, щастлив, убеден в красотата и правилното мислене, че „Живеем в най-добрия от всички възможни светове“, както твърди философът Панглос - ми, не питай, не мисли, не откривай…
А аз…
Абе, попаднах тук и…
https ...

Денят във мен се омърлуши,
да грейне Слънцето не ще,
цигарата сама се пуши –
тъжи с непитото кафе.
А тичат мислите ми щури ...

Лъжата си намазвам на филийка.
Преглъщам, доста залъкът горчи.
Вина наливам - а на дъното горчилка,
но хапвам... пийвам... вече не боли.
"Здравей" - от вън на улицата чувам. ...

Чаша надига, премята краката,
хвърля ти поглед размътен.
Колко ти трябва да врътнеш главата,
как да не бъдеш разпътен?
Отмята косата, припалва цигара, ...

Животът ме срещна със Златка в ученическите ѝ години. Преподавах ѝ по български език и литература. Златка беше сираче. Майка ѝ починала година след раждането ѝ, а баща ѝ се беше оженил за друга. Мащехата не я искала и се наложило вуйчо ѝ да я отгледа. Най-напред се грижела жена му, но тя била болна ...

- Я, кажи ми, мое конче бяло,
ябълчици колко си изяло?
- Празен ми е, миличко, стомаха,
има само десет бучки захар.
- Я, кажи ми, конче прегладняло, ...

> Моят град не е Рим и Виена,
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...

– Сигурна ли си? – попита я напрегнато страшникът.
– Напълно! Видях го! – и без да губи повече време, се затича обратно към сградата. – Хайде!
Страшникът я последва, а Франк отново излетя към прозореца. Лизи отвори рязко входната врата на блока, карайки я да се тресне шумно в стената, и затропа по т ...

I
Обядваха и пиха кафе на огрян от слънцето площад. С рояци гълъби по него и с красив фонтан по средата. После се прибраха и правиха любов в тихата, топла и тъмна хотелска стая. Четоха един след друг в леглото на глас. Любими откъси от книгата, която си носеха. Смяха се. После заспаха прегърнати...
...

На ръката липсва ти часовник,
със крачки бавни свикна да броиш.
На времето отказваш днес да си затворник,
Моментът за изгубен да признаеш се боиш.
На навиците стари изцяло си отдаден, ...

да призная колко ме беляза
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена, ...

Нашето НС между шамарите се бута,
нали пак ние ще ядем лобута,
вие ще ядете депутатските кюфтета,
нали сте нагли и пердета
и така в тази война ...

В Бергамо здрачът постепенно изтъня и отстъпи място на ясна и звездна нощ. Снегът беше спрял да вали и площад „Векия“ сияеше под светлината на изгрялата луна. През прозореца на стаята на Илинда се виждаше силуетът на кулата с Градския часовник. Скоро щеше да стане 22 часа и камбаната щеше да удари с ...

В тълковния речник пише, че герой е човек, проявил смелост в трудна ситуация. Качество, което винаги се възхвалява. Черта, съществувала у хората от както ги има, но проявявана от малцина. Моят ,,съвременен” герой притежава именно такива качества, ценени всякога и превърнали се във вечни.
Съвремието ...