Чарли забеляза още от сутринта, че и Сам, и Лизи не са в особено добро настроение днес. Честно казано, и за двамата това не беше нещо необичайно – Казра по принцип си гледаше все едно някой му е наръгал любимото тяло, което, според мошеника, за него беше еквивалентно на някой да му изсипе вино върху ...

Фойерверки, весела музика, карнавал, танци, песни…
Светът наоколо се върти в калейдоскопен кръг от усмивки…
Улиците в цветя, градинките в зеленина, къщите украсени…
Светлините на уличните лавпи са като от вълшебен фенер – въртят се, подскачат, вихрено танцуват, унасят и отнасят…
Празник, празник, пр ...

Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот. ...

На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!" ...

Стъпалата ми са студени,
измръзнали от този мрачен свят, по който стъпвам.
Прекалено съм наивна, за да оцелея,
може би затова те обичам.
Сърцето ми е още топло. ...

Животът идва, за да го обичаш,
за да го споделяш, да твориш.
Той изчезва, когато се отричаш
и мечтите си отказваш да строиш.
В живота идваш, за да се научиш ...

Здравей, любов!
Намълча ли се?
Тихия ми зов
приспа ли те?
Спи, спи... ...

Не!
Не сме приятели!
И ...Да! Така е!
Приятелите...
са специално нещо! ...

Чули ли сте за дружина
- чуден дракон с балерина?
Кой? Какво? Ама къде?
Всеки тук ще разбере.
х х х ...

Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...

Няма ги онези български села,
рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее.
Куче със синджир да задрънчи,
крава в обор да замучи.
Две, три палави козички, двор да овършеят. ...

ГОДИШНИНА
Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци. ...

Мама Делфинка се чувстваше най-уютно в своя дом – в Океана. Обичаше го посвоему, макар да съзнаваше, че я ограничава. Често си мечтаеше за чудеса, които можеха да се случат само на сушата. Още по-често копнееше за звездния безкрай, а той нощем се откриваше над нея неустоимо красив. Мама Делфинка бе ...

По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...

Кучешки живот
Стар съм. Едва влача краката си, дори мускулите на опашката ме болят.
Много съм гладен. Не съм ял от няколко дни. В момента вървя към една кофа, от която се носи сладката миризма на мухлясали огризки хляб, пилешки кокали и обелки от картофи...
Мама беше с големи кафяви очи и дълга кози ...

Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли, ...

Съдбата беше с мен добра.
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли. ...

Капят златни и червени,
ярки есенни листа.
Вчера багрени, засмени,
днес целуват се в пръстта.
В танц се ронят и се кискат, ...

Отлиташ, накърмен със лято, с целувки и ласки от мен
аз се боря неистово с вятъра и тежък е първият ден...
Първият ден, без да те има, е ден на мъка без лек
после дните бавно размиват се и някак свиквам без теб.
Само че всяка нощ те сънувам толкова близо до моите устни ...

"Вземете си моля чадърче със шарки!..."
из детска песничка
Hello, Ladies and Gentlemen! Е, не съм цветен. Аз съм черен, мъжки, делови чадър. Поздравих ви на английски, понеже това е родният ми език. Колко тематично! Направо звучи като клише! Учудващо здрав съм - щом служа вече години наред. Невероят ...

Ел Маточо стоеше на перона и гледаше релсите.
Две по две те се извиваха в тъмнината на тунела. Електричеството тъкмо бе дошло и лампите - продълговато мръсни пулсираха неспособни да задържат в постоянна позиция светлината. От някъде се чу момически кикот, вибриращ по осеяните с графити стени.
Кикот ...

новела
1
– Вземете на добра цена новите очилоочи. Те ще ви дадат гледка към космоса, ще ви направят свидетел на раждането на нови звезди, ще елиминират отблясъците, Ще ги получите с луксозен кожен калъф, плюс подарък криокърпа...
Едрите плазмени екрани бълваха реклама след реклама от новите очилоочи ...

Надлъж и шир снегът безспир се трупа
и тържествува зимата студена.
Под преспите не искам да изгубя
прекрасната ти аура, съкровена.
Покрити са гори и планини ...

Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...

Проклинай ме на прага на смъртта,
сърдита стой над смъртното ми ложе
и всичките ми книги след това
чети ги без да плачеш,...ако можеш.
Ти, дето ме провождаше пиян ...

И до ден днешен всички говорят за златните му ръце. Той построил и църквата, и селското училище, и чешмата с трите чучура, от които все още тече вода. Бил най-добрият в занаята си, но и най-горделивият и саможив човек в селото. Малцина от съселяните си уважавал, а още по-малко зачитал. Работата му б ...

Такава пързалка е този житейски наклон...
Шейната и ските са луксове за предпазливи.
С деца се пързалях понякога върху найлон.
Ехтят като спомен в ума ми гласчета щастливи.
Но днес е различно. В извитата ос на въпрос ...

Детето намери мъртва лястовица,
оплетена в телта на оградата.
И изведнъж си помисли колко много
прилича корема ѝ бял на цвета на роза.
Розата, която вчера откъсна ...

Everybody is writing about true love.
About all the happiness and the suffering that brings you.
But nobody is writing about summer love
the purest of them all and the most beautiful love.
Don't get me wrong, nothing can compare with the true love, ...

Няма те до мен сега.
Сякаш приказна игра…
Светят цветовете,
веят ветровете.
Няма те във моя ден, ...

В мислите си те желая,
пулсът ти усещам в мен!
Шеметна любов безкрайна
ни прегръща в своя плен.
Искам в твоя свят да бъда! ...

Секунда време ни е дал.
Разходка кратичка до гроба.
А ние губим я без жал.
В' войни, омраза и тревога.
Секунда, миг и после край. ...

Свобода, викате, на словото…
Щото преди нямало…
Нямало, бе… Тъй като не можеше човек да излезе на площада и да викне свободно, без последствия: „Бай Тощо е глупак!“.
Първо, веднага ще го приберат да обясни отде аргументи за това твърдение. И, второ – ми, не беше глупак… Тарикат, хитрец, ама хич не г ...