БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА
... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,
чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,
плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,
и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча, ...

Градинските чадъри не хвърлят сенки... явно
ужасно много мина, за мен е пресна рана,
най-трудно е да чакаш сърцето си отляво,
изпием ли си чая, аз – свивам, ти – направо.
Очите ти търкалят в небето портокали, ...

Не е проблем
дали в Шенген ще влезем,
а как от нашенския си ген да излезем.

СНЕЖНА ПРИКАЗКА
Сузи се протяга. Спи с едно оченце.
С две не се полага. Мърда тя с ушенце
и глава надига всичко да проучи.
Майка е! Не стига само да мяучи. ...

Самотна, премръзнала
и така непотребна,
като кучка отвързана
хапя безтебна.
Зъбя се, лая от страх, ...

- Хомо, робот
значи хомот;
не ти е ясно,
че си натясно!
Не друса дроги, ...

Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...

ЖИВЕЕ В МЕН ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
Живее в мен едно добро човече и нищо съвестта му не гризе,
и биричка си сръбва всяка вечер – и много често пие без мезе,
прощава с кеф отминалите болки, посреща неизбежните беди,
върти безкрайни римни обиколки и стихчета по цяла нощ реди, ...

Зората не е моята зора,
пристигна късно, много е мъглива.
Особена, но аз ще замълча,
достатъчно е, че съм здрава, жива.
Ще пусна щедро лудите край мен ...

Изкуственият разум си почиваше работейки. Просто в речниковите резерви, че и в базата данни, липсваше понятие почивка.
Е, беше му ясно какво е – все пак Изкуственият разум беше най-високо изкачилото се по природната стълбища нещо. Поне десетина стъпала – засега празни – го деляха от Ръководителити и ...

О, те непременно са истински -
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...

Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...

Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...

Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...

/кръговратна огледална танка с две заглавия/
Милиарди сме.
Гордост – на ос под наклон,
върти Земята.
Мравки пълзят. Хлъзгав склон. ...

Всички нещастници си приличат, всеки щастливец е нещастен по своему.
Балансът не е в уравновесяването на теглото, а в безтегловността. Крилата са неподвластни на земното притегляне.
Физиката - наука за физичните закони или човешката физика? Моята физика е моята крепост.
Любовта е относително понятие ...

ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек. ...

В стаята беше бяло и тихо. От отворения прозорец влизаше ароматът на прецъфтелия трендафил, а един слънчев лъч се беше промушил покрай шева на пердето и пареше слепоочието на спящия. Часовникът тиктакаше на стената пред него задушно и монотонно.
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...

Моята равносметка
Последна страница на календара.
Ще я откъсна рано сутринта…
Годината отмина и не се повтаря.
Тая равносметка ми остави тя! ...

Където неизвестното минава за сянка на привидното,
не ще се срещнат нашите изплакани души.
Обичта е пивко вещество и химичен елемент,
доказващ любовта и обожанието.
Знак за пристигане са избледнели битки. ...

Малката ми Стефания..,
моята не сбъдната мечта..
Ако все някога във времето бях те родила,
щяхме да празнуваме сега.
27-ми декември, ...

Може би драмата на човека е да броди из материалната действителност и нейните физически ограничения, без да може да догони духовната си същност. Дали в противопоставянето между мощта на реалността и ранимостта на духа не се състои двуликостта на съществуването? Дали това не означава да си свободен и ...

Сборът на три положителни числа е равен на 300. Възможно ли е произведението им да е по-голямо от 1000000 ?

Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е ...

Коледа отново е на прага,
чакаме звездата да изгрее.
Вярвайте - Бог винаги помага
и изпраща ни сина лелеян .
Той да ни нахрани с хляб и риба, ...

Велика ли съм или ясно – не...
щом шляпам през поезията боса
и хич, да ме прощаваш, хич не ме...
на теб какъв ти е стана́л въпроса.
... Да бях на пет или на още три – ...

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО РИМАТА
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб, ...

Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...

От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...

Знам, че пак ухаеш с дъх на болка,
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса, ...

Мечтая за слънце, небе и море,
за жега и лято мечтая.
Политам с невидими леки криле,
за мъки, тревоги нехая.
Мечтая да видя далечни земи. ...

Дариан крачеше бавно по хлъзгавия тротоар към своя блок. Оставаха му само няколко крачки да достигне до малката бяла сграда и се надяваше да не падне върху леда в последния момент. В него винаги се бореха любовта към снега и непоносимостта към студа. Поледица отдавна не беше виждал, но тръгвайки за ...