Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...

Провописо е на първа база
ф творбата да го знаеш и помни!
Какво си казал, той какво ти каза,
не струва нищо, ако ф нящо се греши,
като например, Важна запитая, ...

„Какво е, мамо,
стихия?“ – „Порив, чеде,
и чудесия!“

А час преди това по джиесема
се звънна. Щом прочете той Гергана,
ядоса се. – О, пак ли ти проблеми
ще ми създаваш? Тука ли остана? -
набързо с глас кипящ той проговори ...

Морето, буйното притихна,
гората девствена открих,
небетно – необятното обгърнах,
и от степта за Теб откъснах стих...
За теб Исусе, във вертепа, ...

Джакпота да ударя най-накрая-
отдавна туй си го желая.
Но тъй ще си отида със мечтите,
далеч от славата и от парите,
че отредила е съдбата ...

Ретроспекция
Позициите на махалото са права и обратна, дясна и лява, противоположни.
Равноправни - в смисъл някакъв - трябва да са те!
Като лятото и зимата - те свята различни два са, два сезона.
Млад си - служиш ти, и ти служат мъдреците стари на геройството правилно твое. ...

/Текст експеримент към музиката на „Лунно танго“ в изпълнение на Ричард Клайдерман/
Когато си до мен
не усещам нощ и ден –
само зов, само зов и безкрайна,
непонятна нежност, смесена с тъга. ...

И ти, след хорски приказки реши,
че моето приятелство е вяло.
Все мислех, че душата ми личи.
Навярно е ръждиво огледалото...
Онзи казал, другият решил... ...

– Лин, какво става там? – попита напрегнато Хирса през кристала.
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...

Какво срамно падение морално!
Боже, за тоя ЕС ми става жално!
Устоите пропаднаха сред прах
в света на содомския им грях!

Къде е раят на земята,
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...

МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...

Умря бай Иван. Ми, време си му беше, а и той го очакваше. В наше село столетници не се въдят. Хората имат чувство за мярка и, като усетят, че вече ни пасват на времето, ни то на тях… Просто си умират тихо и кротко. Помнейки, че е по-добре околните да се тюхкат: „Язък, рано си отиде…“, вместо да вдиг ...

Вдъхновено от сценария "Коси в прахта."
Мила ми, Румяно...
Аз теб обичах, тебе само.
И в последния си миг
за теб заръчах тоя стих. ...

СВИЛА
Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята. ...

С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами, ...

ПАСТИР НА МРАВКИ
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? – ...

Раз, два, три... Народ покорен
сън блажен си спи.
Четири, пет, шест токът ни
поскъпна днес.
Седем, осем, девет... ...

Не се страхувам от теб
Не се страхувам от клетвите ти
Не се страхувам от магиите ти
Не ме е страх от лошотата ти
Не ме е страх... ...

Пиян съм да! Заразно е. Недейте.
Ще кажа свои няколко слова.
Започвам!... Първо ми налейте,
че после ще е късно за това.
Нормалното, сега не е на мода! ...

Гари Каспаров - арменският евреин от Баку /Азербайджан/, дълго време се радваше на небивала популярност. Наричаха го дете-чудо, дете на промяната и пр. Обявиха го за гений в шаха. Но истината за неговата "гениалност" се крие в дългата перестроечна ръка на Гейдар Алиев и високопоставени партийни велм ...

Бях вятър скрит дълбоко във нощта.
С въздишки хранех се и със стенания.
Прошумолявайки през горските листа,
мечтаех за безбрежното мълчание.
Над мен звездите мигаха във транс, ...

На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно, ...

Самота, толкова тягостна и тежка
как да те избегна?
Да стоиш далеч
от мен и никога повече
да не те усещам! ...

Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ -
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.
Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - ...

В блатото на чувствата вървя със сведена глава. На ум катеря планини от неугледни спомени. Опознавам себе си по пътя крив. Правият не ми е интересен. Безбрежна е пустинята, дори и глътка нямам. Тежест и пустота, вятър от пясъчни измами. Гордостта си тръгна, за любовта - гадая. Ръката гали твоята кос ...

...И пълниш липси,
кърпиш скъсани мечти,
залъгваш таз душа, че си щастлив,
ала тя ти търси сметка,
още щом затворил си очи. ...

Прозорецът отворен е отново.
Звездите влизат тихичко в моя дом.
Притварям си очите и готово -
ще ми нашепне приказка с нежен тон.
Голяма съм, но чакам със децата ...

С една въздишка в сетен вопъл,
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...