Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
392.5K резултата
Септември
Дали защото все през тръните вървях, дойде септември топъл, за да ме погали,
в очите ми да пръсне щедро шепи смях. Да изтанцува с мене лудо хали-гали.
Кой помни още танцът остарял? Но важен, казват бил и кавалерът.
Приемам я поканата – за бал. Обувки с токче все ще се намерят.
Вечерната ми рокля чер ...
Вместо да следваш прословутите модни тенденции, защо не създадеш собствен и оригинален стил?
Марката облича само твоите личностни комплекси.
Колкото по-скъпи и лъскави марки носиш,толкова повече комплексите в теб крещят.
А знаеш ли, че стилът не робува на марки.
Единствено, на което е подвластен тво ...
Вечерна мисъл
Планината разплита кадифени коси и прегръща градчето като майка свое любимо дете. Мисълта ми свива криле и се сгушва в гнездото на спомена. Хубаво ѝ е да стои там. Споменът е топъл, като чаша чай в зимната привечер. Топлина се разстила глътка по глътка в душата ми и тя засиява като све ...
Мое море
Дойдох при теб мило мое Черно море,
обещах ти че ще дойда, ще се завърна.
С теб сме заедно отдавна, още от дете,
казах ти че при теб аз отново ще се върна! ...
Поклонение ново ражда се сега.
Поклонение чрез прослава.
Славянско поклонение.
На боговете Славянски.
Прослава на Велес, Рог, Сварог, и другите до тях. ...
На светофарите в квартала я попитах
- Деси на къде да карам, към нас или към вас
- Пешо, ти сваляш ли ме, към нас разбира се,... хайде няма нужда.
Оставих я пред квартирата им, пожелах й приятен ден и към къщи. Такаа,слагам бързата баница, малко душ, домати, узо, и следобедна дрямка, а утре на морет ...
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
7. Хомо Коронус. Веди. Маслен понеделник – ден трети – 2
Какво ли означаваше „да излезеш навътре“? Пигмеят не уточни, но не беше трудно да се досетиш. Явно имаше друг изход от пещерата, водещ през недрата на платото. И дори не само един, а цели три!
„Вътрешността на къпинчовците е проядена като ементал.“, помисли си Джъд, докато оглеждаше внимателно стени ...
Учителската работа е сериозна дейност, което не означава, че е погребална. Макар някои да се опитват да я превръщат в траурна церемония…
Аз винаги съм смятал, че не може да се учи непрекъснато – трябва и разтоварване. Да, пилот на изстребител, шофьор на такси, полицай на пътя – трябва да са постоянн ...
ЕЛЕНОВА ЛУНА НА ХЪЛМА
Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива. ...
Сага за двата бастуна
епизод 65
Рано, рано, един срещу друг, двамата тропкат с бастуните си по мегдана. След като се доближават, единият, със загрижен тон, пита другия:
- Как си, наборе? Омърлушен ми се видиш?
- Остави се, наборе! Пощата ми се задръсти с писма от Петър. ...
Глава 31
Онгалград от самото си създаване бе очаквал този ден. Подготвян беше за момента, в който ще дойдат холораните за да го превземат. Кан Крум през всичките тези хиляди години беше правил множество подобрения, канил беше архитекти и инженери от много страни извън Белгар и бе взел максимума от в ...
ЩЕ ПИША СТИХОВЕ В НЕБЕТО
... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? – ...
Някога бяхме близки с теб. Споделяхме какво ли не. Разхождахме се с теб, хванати за ръце. Но кажи ми какво се случи? Не съм добра за теб ли? Та аз с рожба те дарих. Казах ти, че те обичам и го доказах с постоянството си, с грижовността си и обичта си. Нима някъде там ли сбърках аз?
Не поиска да надн ...
От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.
Стремеж за власт обсебва го и грее ...
Красивите жени са най-желани,
всички искат ги под своите юргани!
Те са идеал, мечта и гордост най-голяма,
хлътнали са много, не един и двама!
С фасадата изящна, ...
Търсиш ли ме в допира на друга кожа?
Будуваш ли ме в тихото на чужди нощи?
Боли ли споменът повече от ножа
и разбра ли, че без мене няма "още"?!
Тежи ли ароматът на непознатите коси? ...
Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците. ...
С И Р О М А С И
Не знам дали стихът ми се отдава,
но в прозата съм доста слаб,
а искам толкова неща да ви разкажа,
що разкъсват ми душата и плътта. ...
Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта... ...
Душата и Съдбата I
Богата и бедна – безгрешна и грешна,
съпътства човека, подобно на сянката...
От древния свят – до епохата днешна...
и всеки миг влага в трезора на банката. ...
Един от най -любимите часове на седмицата-петък след 18 часа . Работната седмица е минала, очакват те събота и неделя, дни на безцелно мотане из къщи, или из Атина, или пържене на лятното слънце покрай морето...
А най-лошо е, когато в тези чаове на петъчния ден звънне мобилният ти.
Зръън, зръън, нар ...
С изтънчения вкус на златен бърбън
и огнената нотка на тютюн,
изискан и непредвидимо дързък,
опасен като сребърен куршум…
вървиш след мен с походката на хищник ...
Една песен на моите възпитаници от групата.Това е първи техен опит да композират и аранжират съсем сами,без ничия помощ.Музиката и текста са на Десислава Георгиева,която пее и свири клавирите.
Когато растежът на слънчогледа приключи, той спира да следи с поглед Слънцето и остава завинаги обърнат на изток, постепенно свеждайки глава под тежестта на плода, който то е поставило в утробата му.
И повече никога не поглежда към небето...
------------------------------------------
"Тук, в сърцето ...
Наричаха го Август, без причина,
той беше млад, усмихнат и красив,
понякога рисуваше картини,
а друг път се превръщаше в лирик.
Обичаше да ходи из полето, ...
Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.
Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.
Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.
Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.
Вечно да те имам е измамно чувство, ...
По още незарасналите рани
и белезите в близкото ми минало ми
разхождаше се кой, когато сва́ри.
Олекне му, а после си отива...
Пристигаха със гръмки обещания, ...