Ако не бяха двамата едри японци в скъпи костюми, които стояха пред входа бих си помислил, че някак си съм се върнал назад във времето поне с три века. Колибата наричана ньока беше изработена изцяло от дърво. Зад нея се забелязваше традиционна градина сетагая с малко езеро. Ако затворя очи можех да с ...

Музика , текст и изпълнение : Тодор Трайчев
Аранжимент , микс и мастеринг: Бойко Иванов / ме6 /
Със гост акодеонист : Исус Ангелов
Това е лебедовата песен на Тодор Трайчев , по негови думи . Ама не е познал. Очаквам още песни от него и да ни е жив и здрав. Чест е за мен , че работихме заедно и напра ...

Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...

Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно ...

Мъжки без глава
Всички знаем – по време на акта богомолката отхапва главата на мъжкия. И той продължава да действа още два дни. Без глава…
А женската е доволна. Хем не й бръщолеви глупости за футбол и пиене, хем не разказва вицове, хем й осигурява храна за доста време.
Страст ли, феминизъм ли, преду ...

***
Tiens ton verre,
tiens ta robe,
je n'en veux rien.
Tiens ta glace - ...

Не отминавай скоростно и тази гара,
какво, че пак съм пътник без билет,
но виж, в ръцете си държа китара
и пея песните на нероден поет.
Ако отминеш няма да ги чуеш, ...

Рогатата луна е като меч,
пробужда страсти, хвърля в безразсъдство,
животът става сякаш като скеч,
необяснимо сатанинско блудство.
Животът и Смъртта се срещат там, ...

Вляво ми тежи, ей тук, Боже,
вечер щом си легна, стяга ме, боли,
да дишам трудно ми е даже,
не се ли натанцувахте вий, пусти дяволи?!
Пирувате с душата ми от дълго време, ...

С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...

БЪЛГАРИЯ УМИРА ОТ ЛЪЖИ
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – във електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика! ...

Знам, че хакер съм голям.
Плагиатствам, как си знам.
Хващам другите поети,
техните въртя сонети.
Е, и в други форми пиша ...

Поглеждаше тя често телефона.
Терасата бе с изглед към морето.
Излезе със романа на балкона,
уж да чете, но скачаше сърцето,
а книгата разтворена пред нея ...

Момичето бе загубило гласа си отдавна, но продължаваше да крещи без звук.
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...

- Топло е днес!
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан. ...

Боички взехме за децата.
Да шари всяко от сърце.
От шарки стана тя, белята –
рисуваха, но със ръце!
Ръчичка алена блестеше ...

Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка. ...

Погледът е виждане сегашно.
Пътят твой, в ума очертан - ако от същество някое затворен е.
(Ако движи се срещу теб човек недостоен-неуважаван.
Щом пътя пресича ти подобен - грубо, - знаци са това.)
Погледът твой - и умът сегашен - нов, страничен виждат път. ...

* * *
Прозорецът на хладната стена
затваря ме във тясната си рамка --
минават бели облачни платна
над нивите и купите от слама. ...

Денят е шарен, весел като мен.
С моряшка шапка тичам украсен.
Поглеждам все към морските вълни:
– Недей лежа на плажа, а стани!–
ми казват и летят безспир напред. ...

ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? – ...

светът изметна
се заради нелюбов
немимолетна

КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...

Ама много съм любопитен. Все си вра носа – навсякъде. Бе, човеко – поглеждай с едно око информациите, вярвай им и хич не се питай лъжа ли са или да…
Спокойствие, силна храна и щастлив живот се градят на база овчето равнодушие. Ми, ето – във Франция , казват, революция. Черни и араби грабят, палят, б ...

Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...

НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна, ...

ТРОПОСКА С ЕДЪР БОД
Ти може да не вярваш в тишината,
но тя е толкова красноречива –
обичам те и вън е още лято,
еленова луна рида облива. ...

БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...

* * *
Море
пустиня пясъчна
вълни
повярвали във кратката си вечност... ...

Грийн Дей - Никой и не би узнал
Текст: Били Джо Армстронг, Майк Дирнт, Тре Куул
Превод
Защо забавата ми трябва да приключи?
За мен единствено това начало е. ...

Завещавам
на птичката Орехче -
от сърце - трохички,
на Листото жълто -
ветрове, ...

Вдигат се тостове за незаслужени постове!
02.07.2023 г.
гр. Пловдив
23:00 ч.