Архангеловден беше, когато Тодор докара черния вълк в селото. Пет месеца се скита със стадото си горе в Балкана и никой нямаше вест за него толкоз време. А като се върна в началото на зимата, водейки туй величествено животно с овързано около врата въже, хората си казаха, че от самотия Тодор си е изг ...

Не ни беди "черни" стигат,
та и "бели" ни застигат.
О, ветрища свръхпоривисти –
все от този лют Североизток.
Подивели от студ селища – ...

ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...

Провисналите панти ще запеят,
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла, ...

Лице, необезобразено от интелект…
хххх
Ужасен ден – всичко мина по план…
хххх
Държавата не е човек-няма дори лицемерен морал… ...

СЕМкаджиите спрели руски телевизии у нас. Борба срещу неправилната информация. Познат рефлекс от комунистическо време – спирай и заглушавай.
А плебсът ще трябва да вярва на официално натрапваното.
Обаче – май вече е трудно да се скрие истината. Технически – и в интернет има излъчвания, и отделни пре ...

В море от думи съкровени плувам,
усмихнати вълни ме поздравяват
и шепот нов, щастлив и недочуван
събира тихата си морска лава.
А после ще я пръсне върху лѝста, ...

В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...

Понякога боли!
Боли като от изгоряло...
До небето ме боли,
обърнало душата на обратно!
И само думите, уви, ...

ЧОВЕКЪТ С МЕТЛАТА
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...

С длани докосвам нощта,
плаче сърцето ми зная.
В дългия път към дома
аз все за тебе мечтая.
В края на синята нощ ...

,,Дядо, ти недей ме спира!
Ще напазарувам сам!
Вече съм голям и знам:
Тебе – водка, мене – бира!"
Продавачът стекче бира ...

Със трепетни ръце разгръщам
повяхнала и пожълтяла книга.
Жадна от вълнение преглъщам,
очаквам светещата перла в мида.
Из страниците ровя да открия, ...

ЛЮБОВ
песъчинка
в окото ти
в окото ти
песъчинка ...

Откраднах си слънце от изгрева ален,
да имам когато е тъмно навън,
когато съм буден и малко нажáлен,
когато не идва проклетия сън.
Откраднах си вятър от морския бриз, ...

/сериен хорър/
П о р н а м е л е к о
с кухненски нож –
после аз
бил съм ...

„Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.“
Александър Геров
Нямам никакво останало предчувствие, дори вкус и мирис не усещам. Този ден бе особено странен и претъпкан с безкрайно много и различни усещания. На вратата на стаята стоеше позната достолепна жена, а сивотата на лицето бе покрила с ...

В звукът на тишината, сърцето бие два пъти по-бързо. Виждайки любовта, смисълът има име. Душата вече не е сама. Тя диша и се движи чрез другия
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така ...

Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...

Ножове в гръб аз не забивам...
и в чистата душа не плюя.
Човешко е да се разкрия...
от болката сънят будува.
Предатели не толерирам ...

СНЯГ И КАЛ
Под девствения първи сняг
спи ледена, нечиста кал.
Пристъпям плахо като в мрак,
обикнал своята печал… ...

Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...

Какво е да правиш любов
и да мислиш че туй любовта е.
Да вярваш че щом консумираш
е истинска тя. Дали, питаш, не знаеш.
Земята върти се, ден след ден ...

Навярно, ще ме сметнеш за луда. Не те виня...
Че все още прегръщам всеки наш спомен и се усмихвам щом чуя твоето име.
Нима е грешно? Нима това не е любов?
Съгласна съм, но само ми кажи, кое за теб е любов?!
Обърках се... ...

Простих ти всичко досега,
признах ти правото да бъдеш слаб.
А ножа, който ми заби в гърба,
извадих и нарязах с него хляб.
Да можеш да си тръгнеш сит, ...

Остава малко да те видя до дървото.
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти, ...

Ето, идва есента.
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено, ...

СЕПТЕМВРИ ДЕБНЕ В ШИПКОВИЯ ХРАСТ
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива. ...

Трендафил Василев е роден на 1.03.1940 година в с. Момино, Хасковско, и е издал поетичните книги „Кръговрат”(1979), „Нощен календар” (1986), „Момино” (1991), „Кръстопътен град” (2003) и „Искри невидими” (2007).
Негови стихове са публикувани в списанията „Армейска младеж” и „Български войн”, в-к „Пул ...

БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...

В болки животът минава,
с неправда пълен е тоя свят,
с нея много се обогатяват,
забравяме Исус - Богът свят!
България в тинята затъва, ...

Сакам на сгледа да идем, че плаче
в мене сърце от сабайлян.
Тебе глаголя аз, мале, и рача
Стойна жена да ми стане.
Чувам, че нейната матица чака ...

Преди много години, едно момиче, от пленения във Вавилонското царство еврейски народ, имало привилегията да стане царица в двореца на цар Асуир. Тази чест се паднала на Естир, която пленила царя със своята красота, ум и добро сърце.
Скоро, обаче, над нейния народ надвиснала смъртна опасност. Братовч ...