Да ти разкажа ли за другата страна на луната?
Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.
Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.
И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.
Да те заведа ли на разходка до любимото си място? ...

Тела, настръхнали в изящен блус,
преливат се във бъдеще и минало.
Опитват плахо устните на вкус -
чувство старо, през годините отминало.
Пожарът пламва - нещо там, отвътре, ...

За мен...
Студено, бяло вино!За теб...
Уиски, лед и сода!Две кристални чаши!За нас...Угарки в пепелника!Вонят...С канелен дъх свещите ароматни,вечерно галят призрачния мрак!... А спалнята, с копринена одежда...смирено чака... нас!Две вплетени тела!Две нежни, топли устни!Безумно те желая!Безумно те о ...

Последната въздишка на лятото
Търкулва се поредното ни лято
с изтръгната, умираща въздишка,
с венец от спомени в косите,
и плаха, закачлива усмивка. ...

Стъпките в очите й кънтяха
... и ядоха от нея лешоядите...
душата й в отломки състариха,
самите те, за да останат млади.
На булчинската й премяна, бяла, ...

Няма ли кой да избърше праха от душите на хората,
за да може достатъчно слънце да проникне във тях
и дъждът да достигне до сухите корени -
да покълва Добро в разтопения мрак?
През миражната пустош на своя живот, ...

Копнея вечността да ме прегърне,
да ми отнеме таз човешка смрад,
горящата любов да се завърне,
убита в този земен, жалък свят!
Копнея искрено да се завърнат ...

По устните ти пръстите прокарвам,
затворил своите очи -
с мисъл искам да накарам,
да ги нарисувам без бои,
защото само те са в ума ми ...

Не зная как се случи,
не знам какво направи ти с мен,
не знам с каква магия
ти ме взе във плен.
Сърцето си за теб отворих ...

Чаша с вино ти подавам,
наздравица за тебе вдигам,
с нея любов и щастие ти пожелавам
и много здраве в тоз живот.
Роза аз ти подарявам - ...

Защо любовта е тъжна,
защо вечно има сълзи?
Нима това, че те обичам,
е грях за вечни дни?
Защо любовта боли, ...

Запомни ме с най-хубавото в мене,
ръцете - нежна ласка, очите - небеса.
Ръце, забравили за трудно бреме
и очи, отронили най-топлата сълза.
И когато някой ден от мене си отидеш, ...

О, колко е грозно и черно небето,
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!
Тихо плаче сърцето човешко, ...

Изгрява слънцето, тълпи се понасят по празните улици,
Започва денят, пукнало се е вече утрото.
Като розов цвят, пламтящ,
Сияе денят. Започнал е.
Ежедневието вече свири на своята тъжна цигулка. ...

"Днес бе денят", си каза тя. Знаеше, че очакванията й бяха много по-големи отколкото самото събитие, но нещо в нея я караше да потръпва силно с голяма доза надежда. Толкова силно искаше нещата да бъдат винаги такива, каквито си бяха досега. Но тя го знаеше това и въпреки всичко в нея се таеше странн ...

Умират и се раждат всеки ден звезди,
В тихата нощ, сред тъмнината.
Умират и се раждат от огъня искри,
Пръскайки светлина по земята.
Умират и се раждат всеки ден цветя ...

ПЪЛНОЛУНИЕ
Такава нощ! Луната кървава се носи
сред облаците - самодиви дългокоси.
Танцуват вещици. Около тях се вият
като прекрасни дрехи сребролюспи змии. ...

Щастлива съм. Искам да споделя.
"Щастлива съм" - не спирам да крещя.
На тъгата казвам сбогом с
усмивка на уста.
Няма вече самота. ...

Тъмната стая... леглото за двама,
нощ красива и пълна с мечти,
в нея щастливи... и тъжни се галим,
обич и страст във очите блести.
Нашата нощ, тъй мечтана и чакана, ...

Беше началото на есента, даже края на лятото. Едно мъничко дъбово листенце пожълтя. И се почувства мноого тъжно. Зелените листенца му се смееха, защото беше жълто.
- Ти не си като нас! Ние сме красиви и свежи, а ти си грозен! Толкова си грозен, че не заслужаваш нашата компания! Не заслужаваш да си с ...

морскосиньо
влажно
златно
топло
и прекрасно ...

Вулкан, изригващ с цветове,
със лава - думите хапливи
и скрити в дъното му страхове -
по малко мъртви, но повече живи.
Вулкан, танцуващ със снага, ...

Koпнеж. Лагуната и намеренията ни останаха при златния пясък... Простора на хоризонталните ни тела отесня. А и те вече са само вертикални и такива ще продължават да бъдат. Поехме напряко през миговете и затова те се изчерпаха...
Втори копнеж. Свинкс и загадки... може би чиста мистерия, а може би не. ...

Публикувам ги нарочно на латиница ("маймуница" за който желае), за да може по-добре да се види колко точно символа са необходими (или как по-точно да са написани, за да съвпаднат в ограниченито на моб. телефон)
Надявам се да Ви допаднат... Усмивки!
"Самотен" (с продължение)
Toi stoe6e sam v mra4nata ...

На ангелско крило извеза
лика ми снежен, на девица...
във сигурност... не се попита
дали това съм аз... светица!?...
Такава виждаш ме... усещаш ...

Имало едно време две звезди приятели - момче и момиче. Носели се те из небесните простори, прелитали през галактиките и си играели с другите звезди. Веднъж минали покрай Земята и - аха - да я подминат, момичето-звезда я забелязало и извикало:
- Хей, чакай, чакай! Виж каква красива планета. На нея жи ...

Сама съм в живота и в радост, и в мъка,
сама съм, а в мен боли ли, боли,
но смело аз своята орис ще нося,
ще гледам напред тъй, както преди.
Денят ще посрещам с усмивка красива ...

Ние в Съюза
В един слънчев ден, в един слънчев хотел, в един слънчев курорт, на рецепцията седеше един не толкова слънчев Администратор. Той гледаше криво монитора и също толкова сърдито, всички наоколо. Лицето му изразяваше тъга. Постоянно през него минаваха туристи – някои с оплаквания, други за р ...

Скъсах струна в тъмнина,
грешна е моята следа.
В мантия от тишина
аз обвих се, пребледнях,
за обич свидна зажаднях. ...

Нощ се спусна черна,
падна сянка тъмна,
чу се глас на бухал,
нещо злостно хукна.
В мрака и душа е мрачна, ...

Всяка вечер златна ябълка,
пръска светлина в позлата.
Пръска и възторг в очите ни -
дивни коне необозрими!
И танцуваме победно, смело, ...

Трябва ли човек да бъде искрен при общуването си с другите хора, при всички случаи и във всякакви ситуации? И да не е във всички, поне при решаването на важни въпроси и противоречия...?! Само ако иска да е честен със себе си. Иначе няма нужда.
Аз се намирам някак на водораздела тези дни: дали да съм ...