Аз бях банкер в Никопол, и почнах да пестя,
да купя край Созопол хотелче на брега.
И след известно време, аз свих чувал пари,
и, дявол да ме вземе - с моме от Исперих
направих малка сватба с един вагон народ. ...

-Видя ли звездичката горе?
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...

Няма нищо страшно в това да споделиш със света мислите и емоциите си. Не е трудно да говориш, когато казваш своята истина открито. Всъщност трудно е... началото е трудно, но след това всичко се нарежда само и тежестта от спотаените тайни изчезва.
Е... всеки си има тайни! Далеч съм от мисълта, че аз ...

Сега съм сам във планината
и тъй, на воля - от скалата
изплаках силно - хей, е-хей.
И поздрави ме ехо - Хeй ...
Светът ми - вълк - в луната вий ...

Здравей, любов, здравей,
прекрасна и незабравима,
изпълнена с мечти!
Добре е, че в света те има,
че ти докосваш сетивата ...

Участвал съм и в този мач -
"женски сърцеразбивач".
Бях млад, наивен и залисан,
от глупостта си май орисан.
Гонех бройката тогава ...

Топли ме, чуваш ли, не спирай.
Топли ме с поглед, безмълвно и с думи,
а после с ръце ме прегръщай
нескрито, открито сред
всичките звуци. ...

Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...

Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно, ...

Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...

Родопа – стара книга без корици
и светъл храм без праг и без таван!
Родопа –дом и пристан обещан
за хиляди безумни еретици!
Тук бродел е Орфей, с небесна лира ...

Реши да си направи блог. Ей така от скука. Мъжът й работеше в Италия, а дъщеря й учеше в Лондон. Безработицата я направи ревностен фен на турските сериали. Нямаше желание да си търси работа. Само чувстваше празнота и необходимост от силни емоции. Отдавна мъжете не забелязваха слабото й лице, носещо ...

Сълзите изгарят изтриват мастилото
а белият лист всеки миг ще пламне
ще изтрие следите на изречени истини.
Знам всичко свършва за миг...
Но в мен всичко бушува! ...

Те идват - невидими флотилии от дни
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...

Пиша разказ за любовта и съм напрегнат. Изпих два чая и половин бутилка сапун. Мислех, че е бира, имаше пяна отгоре, жена ми беше оставила халба с веро да мие съдовете точно по пътя към компютъра ми. Сега се чувствам чист. Не твърдя същото за пода.
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да с ...

Листенце крушово е свил
октомври и свирука весел.
И шарен е, и драг, и мил,
в кадрил листенцата понесъл,
върти се вятърът – дервиш ...

Ти много повече ми стана спомен,
отколкото да бъдеш настояще.
Затвори ме в света си телефонен,
че скъпото за свобода не плащаш...
И аз не искам да се връщам в тебе. ...

Изгубих те във онзи ден..
Изгубих те, преди да съм те имала,
преди да си усетил същността ми,
преди да знаеш колко съм те искала…
Изгубих те, а как боли… ...

Да живеем всеки ден на Земята с такъв заряд,
все едно е последния ни или първия?!
Може би няма голяма разлика...
***
" Който има търпение, накрая получава всичко!" ...

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
безверието в себе си победи,
от залеза нов изгрев сътвори.
С прошка раните превържи, ...

Расте човекът
с дни с години...
опитва да надскочи
своя ръст,
преди да стигне ...

Сутрин, съмва се, студено,
улицата - тиха и спокойна.
Дъждовни капки ронят се, където
крие се лъжата непристойна.
Стоя, но нетърпението убива, ...

Тъй като всеки дава себе си на всички, той не се дава никому
В днешно време, в по-голямата част от времето хората са в движение, в бързане. Много често отделяме времето си на останалите, угаждаме им...Много често пренебрегваме себе си и се поставяме на заден план. Макар всеки ден околните да виждат ...

Утрин белонога слезе
край смълчаното поточе.
Потопи изящен глезен
сред водите непорочни.
Спря да се кандилка косът ...

В съня ти ще разчитам чудни руни
и не от легендарни времена,
а тези с влюбените, ярки струни,
които галят с мека топлина.
И не от легендарни времена ...

След няколко дни Фани ни разказа:
- Александър Драгиев бил сред желаните ергени в София, но докато бил в чужбина не се говорело много за него, защото рядко си идвал. Там учел някакви търговски науки, а и работел.
- Може да си има и момиче там.
- Може, но братовчедка ми откъде да знае. Тези, които го ...

1.
Събуди ме нежен слънчев лъч, плахо полазил през прозореца и погъделичкал ме по лявото око. Дясното бях забил в гърдите на Пенелопи – най-удобната възглавница през последните дни.
Имах две възможности – да присвия окото и продължа съня си върху всеотдайната твърда мекота, или да я събуда и нея – п ...

Къде си, бармане?... Сипи!
Наливай! - Водка - Да е двойна.
Не виждаш ли? - Ще завали.
В мене, бармане, нощта ще е поройна.
А ти, не казвай ми, поспри. ...

Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън, ...

На Господ май му доскуча
и щракна с пръсти – раз и два,
и светна, нещо изфуча,
и ... роза с кактуса събра.
И резултатите – отлични – ...

Обичай истински една жена!
Дари я с искреност и непорочност.
Не я заливай с грубост и вина,
повярвай в нея, посвети й вярност.
Обичай истински една жена, ...

В прегръдката на нощ безкрайна
сънувах дълго тебе, чакан знак.
Сънят ми пазеше онази тайна,
която любовта възвръща пак.
И близко беше и така далече, ...

Мантра имаме си яка,
с нея караме си влака:
"И да паднем и да бием,
винаги ще се напием!".
Нямаме алтернатива, ...

Палтото ли? Какво ако е чуждо?
Удобно е и пази от дъжда.
Обличам го, защото имам нужда
и дреме ми сега за честността.
Познаваш го? Какво ли пък му пука? ...

- Виж, кой ни е дошъл на гости! Защо не се обади да ни предупредиш? Гледай ме какъв съм, излизам от двора!
- Добър ден, дядо! Реших да ви изненадам. Къде е баба?
- Готви.
Цветан затвори пътната врата. Тръгна пред дядо си по пътеката, която водеше към къщата.
- Радке! Раче! Ела, ела! ...

... в дълбоките пролуки на Всемира
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,
да стелна върху одъра сатен,
да пална свещ – и в простата ми ниша, ...