Пролетта ще избухне сякаш изведнъж –
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...

От екрана – отново грозната и нелепа езикова тъпня: „Входираха…“
Ей, наложи се…
И демонстрира нищожеството на употребяващите я.
А скоро очаквам да чуя, че Иванчо го входирал на Марийка…
хххх ...

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...

НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...

Бабуване откак израждане се нарича,
обществените изроди се наплодиха.
Цъкването откакто кликване се нарича,
политическите клики се нароиха.
В село се селектира ...

Колко още да те чакам?
Вече стар съм индивид
и със кастанети тракам,
макар и младолик на вид.
Твоят кон си го развяваше... ...

Сърцето обрасло е с шипове,
тръни душата опасват,
изпълнен е мозъкът с чипове,
сеят те мрак и омраза.
Това е човекът съвременен, ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 6
- А госпожа Ани има ли каска и костюм - попита Миро - Няма, нали. Лили освен да си уговорите среща четирите кога да идете в магазина. Величко се обади, че му докарали нови каски, якета, клинове и високи боти, ако искате нови и за вас с Поля. Нека ги запиш ...

Огромен дъб надраснал вековете
(опиянен във свойта висота)
в подножието си съгледа цвете,
и заплени го тази красота...
Забравил бе какво е пъстротата ...

Събрах брилянтен сноп от цветове,
такава красота се ражда рядко.
Привлякох слънце, огън и море,
че даже на душата стана сладко.
За жълтото откъснах слънчев сноп, ...

На плещѝте си носим доста декади,
но сме с очи за живот ненаситни.
От утре да бъдем за кратко номади,
с дух и живец космополитни.
Да седнем е време на маса за двама, ...

Какво вещае този край,
за който нямаше начало?
По устните го разгадай–
колибри с вихър долетяло.
Внезапен рязък бързолет, ...

Неправомерно щом нападнат бидеш,
Обратно Духа (настроението) да си вземеш налага се.
Наказание чрез.
Добротата твоя на нечистия в очите - слабост е!
Мечтае и иска престъпникът (подсъзнателно) едно само - наказание! ...

Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...

Герои
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...

Един човек, от ситен век,
навлязъл бурно във тайга…
Над снежен пек и смешен лек,
над широтата на деня…
Седял така и пиел шейк, ...

Не се сърди и никога не заблуждавай
хората които вярват в теб...
не ги лъжи ,споделяй с тях.
Човек ли си такъв си остани.
На дявола греха си не споделяй. ...

Ние само минаваме
през момента живот.
За повечето грозно бунище,
за други цветен калейдоскоп.
Препускаме невнимателни... ...

Отиде си проточената зима
със ледените, сиви часове,
с умората и с пустите алеи,
с липсващите птичи гласове.
Приижда пролетта отново зрима ...

Обичай ме тайно,
усмихвай се скришно,
за миг забрави
за всичко предишно.
На всяко начало ...

ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...

Виждам в съня си полянка,
окичена с пъстри цветя.
Над нея увиснала сянка
на птицата с бели крила.
Това е тя, лястовица бяла, ...

Композитор и Изпълнител:
Иван Дракалиев
25/04/2023
г.Москва
РФ

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...

Колко пъти, прегърбен от страх
гледах ниско, а не във очите.
Много чужди животи живях
и житейската драма доплитах.
Колко вечери, взрян във свещта ...

Еволюция
Мъж сякаш във витрина взира се,
на възраст средна, с бастун, без очи.
Уж тъмно е за него всичко наоколо,
а вижда той и през затворени врати. ...

Цветя заради мен недей убива!
Да не повяхва красота заради измамен жест!
Няма да ме впечатлиш дори с розата любима,
и не, не е игра това, не е забавен тест.
Принцеса съм, нима пък не е ясно? ...

Искаш да говоря все лъжи. Да ти кажа, че в душата ми е пролет.
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Четвърта част
Когато стана осем вечерта, Велка започна да се притеснява. Мария закъсняваше за вечеря. Щеше да ѝ се скара, за да ѝ я ясно, че така не може. Или ще си идва преди мръкнало, или няма да излиза. Наум четеше вестник на кревата, а тя в мрачно мъ ...

Пожар. Залитане.
И в миг политане.
Две здраво стиснати ръце.
Снагата струна е,
от ритъм луда е. ...

Мечтите ми са като птица,
разперила крила за полет.
Но всяка чака, кацнала на жица
да види истинската пролет.
Защото пролетта е сила, ...

Предателството ли Те прикова
Или Верността?
Нима човек способен е
да убие Бог?
Нима за Бог възможно Е ...

Червеното лале в градината отвори очи от дългата зимна дрямка. Небето бе мрачно и тъжно. Сивотата погълна цветовете на пролетта. Бяла пелена се спусна над короните на дърветата. Малката праскова зъзнеше от сутрешния хлад. Изглеждаше тъжна и самотна в нежната си розова премяна. Врабчето трепереше на ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота...5
Понеделник сутрин, отрупан със задачи, сякаш два дни са се набирали на куп.
Около обяд звъни Лили
- Какво правиш бе,... направо, вчерашната мацка ни хареса най-много от всичките дето ги водиш със себе си. Образована, културна жена, не я изпускай ей. Сти ...

Една безсънна нощ,
едни плачещи очи,
една душа ранена,
едно тяло безжизнено,
мисълта оплетена е във лъжи, ...