Когато бях клошарче,
боклуците пасях.
Не бях неблагодарен,
макар не богаташ.
Нито сирак ...

Колежката Делчвеа,или Пъстротата на живота 2
А колежката Делчева, като студенти, момчетата я бяхме причислили към дивите колежки, които хем им се искаше, хем не им стискаше да се отпуснат. И всички такива излизаха с номера
''Аз си имам сериозен приятел '', но вече в четвърти курс се шегувахме с таки ...

Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...

ЖИВОТЪТ, КОЙТО НЯМА АНАЛОЗИ
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце, ...

Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...

Душата ми се завърна се при мен
да проси за греха си, милостиня.
Избягала от мъчния ти плен,
от страх да не умре, като робиня.
А тялото ми вече те забра́вя. ...

Не идвай никога,
защото няма смисъл.
Тук няма нищо от това
което търсиш
и аз съм просто сянка ...

Любов, прекрасно чувство...
отчаяно безгрижна самота.
Повярваш ли потъваш в самотата
на една тъга.
Закриляш, пазиш... но какво? ...

Баба Койна седеше на пейката пред вратника, с една ръка държеше бастуна, с другата оправяше забрадката си. Пред нея се виждаше пуст и прашен селски път, а козичката й пасеше накрая в тревата, къщата на баба Койна беше последна, а и да не беше, нямаше на кой да пречи животинката, нали в село бяха оби ...

Достигнахме изглежда точката
Онази, от която няма връщане...
Достигнахме я!
Казахме неща, които
нямат и забравяне! ...

Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Първа част
Ето че дойде моментът! Есента на 1958 година, месец септември. Неделя е. Цял ден валя дъжд. Времето затвори хората по домовете им и само най-неотложните работи караха някои да излизат от вкъщи.
За Мацоран Бей това си беше истинско наказание. Т ...

към словото се
тъй привърза - че да го
надду̀ма - бърза
..................................................
друга подредба на думите: ...

Колежката Делчева, или Пъстротата на живота ...1
'' Един самотен мъж не може да спи с всички жени на света, но си струва да опита ''
'' Любовта, най-прекрасното и най-ужасното нещо на света ''.............Жоржи Амаду
Независимо колко жени си имал, ярка следа оставят най -много три , четери.
Останали ...

... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми ...

Нямам време често чуваме...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...

Завистта ли пак
някой подка̀ни я за
пререка̀ния
или я налегнаха
стихоотчая̀ния?!...

на Бела
На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва. ...

Според Тургенев критиците искат да обяснят на писателя съчинението му.
По Дали художникът може да не разбира картината си.
За Мина Тодорова мравките са длъжни да хранят щурците.
На сгрешил музикант неусетилата публика ръкопляска.
„Михал Мишкоед“ е пошла подигравка. ...

Демократичното лайно
от другите е по-добро.
Например от това, със автор,
някакъв си луд диктатор.
А ароматно са еднакви, ...

не е ли дойна
кравата - даряват ѝ
заупокойна

"Красиви слънчеви отражения" е това , което чувствам когато се намирам край вода, езеро или море и слънцето пече игриво и красиво и ни се усмихва! 🌞
21/04/2023г.
г.Москва
Руската Федерация
Композитор и изпълнител - Иван Дракалиев

Земята ще те търси – само тя,
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя, ...

Сънят беше страшен. Събуди се и не можеше да дойде на себе си. Това вероятно се дължеше на факта, че трябва да направи аборт. Сама си беше виновна. Защо ѝ беше Светлозар? Но любовта понякога не пита. Тя идва властна и неумолима, настанява се в сърцето и в душата ти, изпепелява те докрай. Не беше раз ...

Болката стои в сърцето мое,
за розата бяла то си страдае,
мила, аз съм тъжен, неспокоен,
душата ти за мен не ще да знае!
Мрачна сянка хвърли облак, ...

Сам беше отвън, когато тя се престраши да напусне убежището на сенките му в стаята си. Изражението му отново бе напълно непроницаемо, затворено за нея и за света наоколо. Или той така си мислеше. Лизи усещаше раздразнението му съвсем ясно. Острата нотка, почти като на озон, в миризмата му, само потв ...

Ти си прекрасна мила,
очите ти са прости истини,
ръцете ти са нежни и грациозни,
изваяна си от изкусен майстор!
И твоето утро е различно, ...

Днес минах да платя текущите си месечни сметки в местния Изипей. Възрастна жена бе застанала преди мен на касата и неволно дочух разговора й с чиновничката зад гишето. Дъщерята дала на майка си да внесе по сметкта й 665 лв, при това на петолевки. Докато чиновничката силно се притесни от този факт и ...

Заради самият мен намразих себе си
и за кой ли път проклинах вярата си.
Загубвах се, намирах - а после плаках
в самота сред хора който не познавах.
Бълнувах, в святост се кълнях ... ...

Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...

Лист след лист,
листо след листо...
Сред листата на книгата –
листата на роза.
Няма бодли, ...

Може би, съм жестока
Може би съм студена
Може би...
не умея, дори да обичам,
а с любов съм дарена ...

Сега, питате ме да ви отговоря…а-а-а, да, на този въпрос, ъ-ъ-ъ да, въпрос, който засяга мнозина от нас. Дори повече от… от мнозина. Ако питате за бройката, не мога да кажа, но ако суверена ми нареди, ще ги преброя! Ама наесен! Защото тогава се брои най-лесно и точно.
Народът, не някой самозванец е ...