Сърцето ми е стара ръкавица.
Сбръчкана от времето, износена.
А някога живеех със кралица,
не си задавах глупави въпроси.
Дните ми летяха крехко-млади. ...

Един ден аз и моята приятелка Биляна,реших ме да отидем на излет.Трьгнахме рано сутринта.Щом стигнах ме до желаното от нас място седнах ме да си починем.Както си говорех ме, дочух ме шум, които идваше от храстите.Надникнах ме и какво да видим?Един красив,голям и бистьр водопад.Тои галеше скалите вся ...

Щом за първи път те видях
направо полудях.
Ах колко много си красива
като самодива.
Но утре ти си заминаваш, ...

Магията на нощтта без теб я няма,
вървя по лунна светлина...
Нашата къща с димящия покрив далече остана,
а аз нямам сили дори себе си да укоря...
Ти беше аисберга на моето море, ...

***
Вода...
Плиска се в ръцете ми и
усещам нежен хлад.
В това море ...

Вода. Ходя по водата.
По-лек от вятъра,
прозрачен, като лъчите...
Красив като дъгата,
блестящ като нишка сребро... ...

Ти за мене много означаваш,
ти никога не се предаваш.
И за нищо не съжаляваш.
И на мене подражаваш.
И сега,когато се завърнах ...

Преди години бях пред прага,
на моята персийска експедиция –
мечтаех за геройска слава,
за подвизи и за величие.
Могъща Тракия тогава, ...

ФУСЬО
Фусьо беше джелепин от Згориград. Често се отбиваше при Цено Рачев за съвет, за писане на просба или пък на сладка раздумка. Тази сутрин се бе отбил за писане на някакво прошение. Завързал магарока за стобора и влязъл ...

"Вратица моего..."
Цар Асен I
Лениво и без посока в синьото небе се движат малки облачета, които хвърлят сянка върху величествените дървета около каменния път. Ослепителните слънчеви лъчи на залеза, минали през рехавите обл ...

Приятен полъх и птича песен,
усмивка детска, камбанен звън,
откраднат поглед, взор небесен
защо не влизам..стоя отвън.
Пак търся в тълпата очите топли, ...

Портрета ти допълвам с нов ескиз-
как дружно силите намираме
и вдигаме над всички този приз:
света към нас ще интегрираме!
На днешния ужасен глобализъм, ...

За мъдростта
в незнайни времена,
събраха се академици
от Беотия.
За лекция една, ...

СЛОВАТА МИ
Словата ми в мастилото попиват,
предавайки сълзите на стиха,
а чувствата в стакато дирижират,
емоции течащи от мига. ...

Душице моя, мъничка и болна,
останала една във чужд, бездушен свят,
отломъче от някогашна силна воля,
парченце от духовен мир богат,
недей тъгува, миличка, не страдай! ...

Непрогледен мрак и адска черна дупка
пред мен разстилат страшната си власт,
а изчадие на злото ми крещи в лицето "Кучко!"
и отнема от гърдите ми и дъх, и глас.
Девет кръга. Като моите животи, ...

Отдавна, много отдавна
от Бог сътворен е света –
за седмица кратка и жалка,
създава Духът пустоща.
Раз – ...

С тихи стъпки тръгна си нощта,
сякаш е крадец ограбил нещо
от което лъха на самотно...пустата
с вперен поглед, гледа ме зловещо.
С плахи стъпки иде утринта, ...

Коя си ти, мечтана във съня?
В косите ти изгрява пълнолуние,
очите ти са бистри езера,
потъвам в тях без опит за изплуване.
А кой си ти, излязъл от нощта, ...

Той нямаше име,
роден без късмет,
роден и захвърлен
в контейнер за смет.
Студуваше зима, ...

Ти винаги искрен,
ти винаги чист,
душата - лъчиста,
от сърцето-благост,
и стих след стих. ...

Неизпратено писмо
Пиша поредното писмо,
писмо, което няма да получиш.
Поредното неизпратено писмо,
недовършено... ...

Сватбен ден!
Днес сватбеният марш ще свири, ще вървя със тебе под ръка,
с фалшива усмивка всички ще дарявям, а сърцето с безкрана тъга...
Ще бъдеш ли щастлив ти с мен?! Не зная!
Но аз нещастна ще съм веч, защото единствено него Обичам, а той е толкова далеч... ...

Когато се 3a
питаш какьв е живота, за какво живееш и за какво си роден, според мен, одговора е: любов зaради теб сьм роден, заради теб, заради теб сьм се борил толкова време.,Искам да бьда вятарьт
в косите ти, искам да сьм слънцето в очите ти, но най-вече искам да сьм зараза, да те поболея, да те по ...

Струва ли си на земята?
Сещал ли си се за чувствата на красотата?
Или всичко, що пипнеш си е нещо...
Ти не искаш чувство - силно и горещо!
Какво ли ще е, да си в небесата? ...

Нещо в теб напира...
Казваш си - чувствата са сила!
Те нямат край,
с тях винаги си най -
във красиво или сиво. ...

За жалост днешната държава
народа изтормозен натъжава
със своите взаимствани решения,
предлагайки безумни развлечения.
В световния безмилостен вертеп ...

Плачат голо-телеграфни жици.
Разюздан вятър гъделичка ги по опнатите струни.
Със нервен смях отлитат към небето птиците,
проклинайки не вятъра, а жеста му безумен.
И зъзнат покрай тях антените, ...

Сега, да точно сега,
когато всичкото ми е изразходвало кредита,
когато всичко мое се свива до стената.
Сега, приятелче, когато имам нужда от помощ,
сега, всичко твое дава заето. ...

Обичам те сега, не "вчера"
и нямам минало без теб,
и смях не мога да намеря,
без твоя смях в света свиреп.
Защото си с мен те обичам ...

Има нещо по-ценно от златото
и, дори, по-голямо от хляба -
твоята и моята ръка, когато
се докосват, това ни трябва.
Златото загубва блясъка си, ...

Стоя и пуша на балкона,
цигарата ужасно ми горчи.
Сълза, дори, не ще отроня,
макар жестоко да боли.
Не ще проклинам и ругая ...

Вкуса на парите при тебе я води,
обича скъпи подаръци и красиви обвивки.
Късметлиика е, че мъж като теб я споходи,
но вътрешно тя е една страхливка...
Дава ти всичкио, вино, кристални чаши, ...

В душата ти е тъмно,
а маскираш се с лъчи.
И вместо да катериш,
само гледаш си, и си мълчиш...
Дните ти - безкрайни, ...

Обичах те, до теб вървях,
а ти със мен си поигра.
Обичах те и с тебе бях,
а ти на любовта се подигра.
Като дете капризно ...

Ето сега пак се стичат сълзите,
на прах отново са мечтите,
сърцето ми без глас моли.
Защо живота ми е толкова гаден, защо ли!?
Искам да му видя краят вече, ...

На моята приятелка
Като мида в черупката своя
стаила си дъх.
Дълбоко в теб приютила си
бисера на своята същност. ...

Засвириха в ранни зори
чучулиги, канари, скорци,
песнички звънки и чисти
над росни полянки и лИсти.
Танцуват в ритъм вълшебен ...

Торта, свещи, соаре,
хора, песни, джумбаре,
говор, мисли, веселба,
рози, вино... самота...
танци, страсти - до зори... ...

Сега си в прегръдката копнежна,
притихнала в талазите на моя глас
и заедно вървим в пътека безметежна,
в която те поведох отговорно аз,
а изворчето лъчезарно си бълбука ...