РАЗМИСЛИ РАЗНИ МИСЛИ РАЗМИТИ...
По много начини започвах следния текст... и всяка дума ми изглеждаше проста, семпла, кратка и даже цинична. И многото думи не ми помогнаха да опиша цялото... все бяха недостатъчни, а недостатъ ...

Всичко, което си има начало, си има и край. Евентуално. Някъде около шест без
десет (central laolin time), една полуудушена опасно свежо-зелена жаба показа
срамежлив признак на живот. Тя раздвижи задните си крака, изпъна ги подобаващо,
разкърши се и пое пътя на стадния жабешки инстинкт. Пейзажът, из ...

Крайностите като че ли са ни необходими за да усетим, че живеем.
Неосъзнали комплексността и разнообразието на тъй нареченото ежедневие, ние
бързаме да изпаднем в състоянието на галеща егото ни екзалтация, породено от, по
собственото ни мнение, окончателното тотализиране на даден аспект от
заобикаля ...

ДОВОЛНА
Доволна съм, че мога да живея
във твоят дом и твоето сърце.
Щастлива ще съм, ако съумея
да си остана в роля на дете. ...

Всеки ден
Всеки ден те виждам - в даскало, дори навън,
всеки ден ми се усмихваш с почти невинната приятелска усмивка,
всеки ден ме заговаряш с дежурното ,,здравей" и отминаваш,
всеки ден мечтая да те имам, да те прегърна и целуна, ...

Ката факторът в стил хайку
ХАНАШИКАТА (начин на говорене)
1. За жени
Чело в земята
Безшумно удряй ти ...

Ин-версия
Как тази пролет, странно,
небето се обърна на земя.
Луната похлупак ни стана,
а слънцето от гняв позеленя. ...

/гражданска позиция - по истински случай/
Искаш за мене да пишеш...
Пиши. Драскачите с мен си
изкарвате хляба.
Какво искаш да знаеш... ...

Заучените положения са съставната част на изпълнената с влажни звуци и
препъващи лиани джунгла, наречена междуличностни отношения. Спонтанността остава
някъде на заден план, откровеното мнение е обяздено от треторазряден хумор, а
учудването е прегазено от сапунения мехур на необоснованата горделивос ...

Ти дойде и отмина
в моя живот - като сън.
Като звън на камбана отекна
твоят смях и потъна във мен.
Долетя, като прелетна птица ...

Тази вечер луната беше голяма и кръгла, червена. В приказкита казваха, че такава
луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та
и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече
консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата та ...

В спомените нямам сили да погледна
и повече от всичко не искам да се сещам,
как с теб бях толкова щастлива,
а сега от проклетата болка се свивам
и не виждам изход ... ...

В НОЩТА ПЪЛНОЛУННА
Небето над нас оживява и блясват
рояк позлатени звезди.
В тъмното приказни сенки израстват,
светулки чертаят следи. ...

Отивам някъде. Задънена улица. Кола, шофьор с бясна скорост. Още няколко секунди
и ... Изведнъж осъзнавам цялото си същество, усещам всяка фибра от тялото си,
поглъщам с очите си красотата около мен, усещам полъха на вятъра, вслушвам се в
бръмченето на някаква кола. Това което ме оставяше равнодушна ...

Друг ме докосва и затворила очи,
моля се да скрия хиляди сълзи.
Хваща ръката ми и говори във рими,
но да го погледна нямам сили.
Прегръща ме и дори ме целува, ...

Какво те кара при мен да се връщаш
и пак устните ми с плам да изпиваш?
Не виждаш ли в какво ме превръщаш,
не виждаш ли как ме убиваш?
Недей, не ме гледай с тези очи. ...

Май не те обичам вече, усещаш ли?
Не искам пътя с теб да извървя,
не с теб са свързани големите мечти
и не към твоите гледат моите очи.
Не те желая и не те ревнувам, ...

А си мислиш, че е лесно
всеки ден да ти коства сили
и всяка нощ да е безсънна.
Мислиш, че е лесно
във всяка минута да се бориш ...

Напълно атрофирал мозък,
разяден от цироза черен дроб;
безумно погледът ти броди,
главата ти е празна като твоя джоб.
Със страшна скорост в блатото затъваш, ...

Жадна е моята душа за капчица любов.
Празно е моето сърце.
Моля се, любов, ела.
Изпълни сърцето ми.
Нека отново да заживея с мисълта за теб. ...

Поглъщай ме жадно като сладка отрова
всеки признак на воля стъпчи.
Отпрати ревността и тази бясна умора
Обладавай ме диво очи във очи.
Измъчвай ме докато започна да моля, ...

Тъжно, по-тъжно, най-тъжно, САМОТНО... Страшно! Самотно и страшно...
Но не уединение, а истински дефицит на ИСТИНСКИ ХОРА. Къде са? Защо улиците тънат в самота, а изгубените бегълци бродят в тази Пустош? Защо те общуват с Л ...

Гласът ги накара
да се върнат обратно.
Не техният,вътрешен глас!
Гласът им намери панели.
И им каза там да живеят до края. ...

Какво подяволите аз направих?
чувствата си към едно момиче забравих,
дали да продължа напред
или да си мисля за теб,
не знам какво да правя вече ...

-1-
Събуждам се от тибетско ръмжене на три гласа. Опитвам се да пригласям, но като че ли само на сън...
Усещам прилив на бодрост. Поглеждам часовникът на телефона си. С почуда установявам, че е 4:53 часа. Протягам се и едва не падам от кревата. Толкова рано май не съм се будил от предното ми идване ...

Отдавна е известно, че прогресът не върви по права линия, че има върхове и спадове, но след тях следват още по могъщи завоевания и постижения. Законът за спиралата е познат от векове. Нагоре и напред върви само този, който осмисля спирането и с нови сили поема напред.

Колко пъти молех се да те намразя,
защото тези чувства ме горят.
Колко пъти достойнството си смазвах,
готова с теб да продължа.
Думите излишни са,но те обичам, ...

Лятото избяга по тревата
и остави след себе си капки от дъжда,
сълзи в които се смяха,
нашите влюбени още сърца.
Огънят бавно изгасваше, ...