С времето, под товара на натрупаните години, все повече се убеждавам, че познаваме само онзи свой лик, който всекидневно виждаме в огледалото. Другият лик- този на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, докато един ден неусетно идва прозрението, че всъщност прекарваме живот ...

Миден, малко преди Примирието
– И цар Пук се търкулнал и се пук… – чу се някъде откъм тавана.
Мирабела светкавично се обърна, погледна нагоре и запрати химикала си по хилещата се муцуна с два остри гризачески зъба, която вече скоропостижно се смаляваше.
Химикалът се удари в гипсовия орнамент в основ ...

На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,
прокъсани патъци, избелели ...

Зимното утро в мъглата наднича;
бавно подмамва деня като стръв.
Жадно го чакам; дори непривично
кипва във вените моята кръв.
Вдишвам от въздуха с пълни дробове. ...

Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...

I. Корекцията
Бог вложи в човека своя,
естествения закон.
Човекът му наложи поправка -
"потребителския нагон". ...

Капе песен на нежен дъждец,
между клонки зелени потече.
Ноти литнаха звънна прашец,
тежестта се търкулна далече.
Всяко цветче засия в красота ...

Запомни
Запомни - не е слабост да обичаш жена.
Да желаеш любов, да се чувстваш потребен,
да ти бъде утеха, да ти бъде мечта,
да желаеш да даваш, да ти бъде една. ...

май - любов безкрай -
зеленина - усмивки -
мир - човещина

Какво ли още крием в себе си?
И от нас какво е скрито.
Шум от закъсняло ято лебеди,
стъкълце, от морската вода отмито.
Тупкащи сърца на ж.п. прелеза. ...

Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.
Пилее се роса – елмазите нетрайни – ...

По крехкото зелено на тревите
е легнал май и приказки сънува.
След дълга зима, разпродала дните,
едно небе във синьо колко струва?
Разлистено дръвче - само вселена, ...

За кой ли път избра ги за залог
на щастието чуждо, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите – с години изболяни.
Реши да ги убиеш... за урок ...

Остани, само миг остани.
Тази вечер ще бъда тих вятър.
Лъх ефирен погалил коси.
Лъч огряващ небесния театър.
Остани да танцуваме чудния валс, ...

И двамата се приготвиха за това пътуване. Бяха решили ако се върнеха от него, следващата дестинация да бъде още по-смела и да се опитат да достигнат до най-голямата наблюдаема галактика във Вселената - IC 1101, която беше отдалечена на един милиард светлинни години.
Дори самите астрономи не бяха нап ...

трета част
Целенасоченият геноцит към руското население в Украйна доведе до изтреблението на украинци във войната днес. Основните играчи в тая бясна надпревара за енергийни източници са САЩ и Русия.Подвластници са още няколко икономически силни държави. Победителят ще господствува над света.Или поне ...

Мъкна се едва едва и куцукайки по тротоара..
- Защо куцаш и си така обинтован..- ме пресрещна познат
- Ами защо,.. Нали вчера имаше манифестация ли, демонстрация ли,.. поспрях се да погледам,
- Ти от кои си ...- пита ме един брадясал
- От никой..- отговарям спокойно ...

Дясната ръка още го въртеше при разваляне на времето. Или при среща с оня. Само че това рядко се случваше, защото Манчо беше вече предпазлив. Излизаше на стълбите, ослушваше се и тогава викаше асансьора.
Макар че и това невинаги помагаше. Няколко пъти го срещна при входа на кооперацията и се налагаш ...

Малко пациент -
повече клиент.

На Мария
Ако можех до себе си да те притисна,
да те заключа между своите ръце,
като утро в косите ти да се плисна,
милвайки с трепет сънено лице. ...

земята - с кръв и
с'ълзи напоена - в скръб
все още стене

В очите ти заплувайки... съм в транс...
Море са те на любовта, безбрежно.
Откривам аз дълбинният романс
на чувствата заливащи ме нежно.
Море са те на любовта, безбрежно - ...

Дълбока, страшна, черна бездна
в сърцето ми е любовта,
а музика красива, нежна
живее в моята душа.
Съдбата – грешница коварна, ...

Ще бъда кратка. Мина Великден. Иде Гергьов ден. Но, воюващите православни руснаци и украинци не празнуват. Те воюват. Едните се бранят. Другите " освобождават". Освобождаваните не знаят защо и от кого ги освобождават, но умират! Биват осакатявани. Губят всичко! Тази земя, украинската, е опожарена. Т ...

Лъчите пишат топъл слънчев стих.
Небето жадно чака всяка буква.
Чета го в изгрева – щастлив и тих.
Усещам как отвътре се разпуква,
разцъфва, грейва, капе светлина. ...

Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...

"Грешна беше тая жена, но беше хубава."
"Албена", Й. Йовков
Тънка риза... а платното от кенар –
пазвата ѝ стръмна като бездна.
Тежък като грехове е този дар – ...

Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.
Там, в бързеите на реката, мрени ...