Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...

Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...

原谅我真的喝醉了　
因为我真的想你了
一不小心就被寂寞
吞噬了爱着你的快乐
我知道这样不应该 ...

Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...

Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб? ...

Разговорът вече беше на хумористична вълна,... разказвахме си весели случки от миналото, седяхме един до друг, както се казва в опасна близост,. ръцете ни като че ли по-често се застоявваха по бедрата ни или по дланите ни, когато разказвахме нещо и ръкомахахме артистично,...беше приятно и на двама н ...

Спорът дали сме сами на нашата малка планета или редом с нас крачат невидими за нашите очи създания е много, много отдавна. Струва ми се, че част от тези, които отричат съществуването на нещо необяснимо, не са съвсем убедени в правотата си. Че на кого не се е случвало да му шепне вътрешния глас? И к ...

Сърцето ми разтуптя се с живота си,
така не е трептяло преди, знаеш ли?
И само ти имаш вина за това,
и не знам даваш ли си сметка?
Дрогирам се с мелодията на името ти, ...

Ти веща си във много тайни,
о, вещице, от моите мечти...
Очите ти са тъй омайни -
погледнеш ме, и в мен започва да гори...
Ти извор си от дълбините на вулкана ...

Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е, ...

Много слова се произнесоха, много думи се изговориха по повод промените в съдебната власт, отдавна с добро чакани, още по-отдавна зле написани, та да се налага днес да се изтрият. Не е на добре, когато тъй често се създават удобни, но користно скроени нормативни правила в угода на частен, па макар и ...

Ще настъпи ли края на тежкия труд,
та светът да е рай за човека,
да работи и пее – нахранен, обут –
по житейската цветна пътека!
Капиталът да бъде заключен в затвор, ...

Една група държави, обединени под кодовото име - Запад, са на път да се провалят. Най-лошото е, че ръководната от тях - т.нар. Задморие, сложи динена кора на ЕС. Последствията от всичко това ще бъдат особено тежки за РБ. Още по-лошо е, че Запада си е въобразил, че е олицетворение на Света. Но Света ...

Прошепнах го във тъмното
на вятъра
и всяка сричка сякаш зарисува.
Очите ти... Ръцете ти... Косата ти...
Облизах устни... ...

Бях цяла вечност Робинзон Крузо
в една вселена пуста и невзрачна.
Превърнах хоризонта във платно
на кораб призрачен дошъл от здрача.
Летящи риби - пръски от безкрая, ...

Минах покрай мястото, където работехме заедно
Видях колата ти паркирана и замръзнах
Така и сърцето ми, не можех да мръдна
Последното нещо, което искам, е да те дебна
и да те преследвам и продължавам да се подлудявам ...

Лято
Би било добре да си до мен, лято,
когато тръгнат позлатените полета
да пътуват на дървени осеви коли,
да се прибират в блесналите къщи. ...

Сцена 1
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце. ...

Телефонът ми изпиюка за пореден път, известявайки ме, че отново имам съобщение. В пет сутринта. Знаех кой е толкова нахален, в толкова ранен час, и тъй като не можех да си държа повече очите отворени се пресегнах само за да намаля звука на досадната машинка. Тогава тя, машинката, завибрира в ръцете ...

Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...

Единствен път е, смърт Живот да ражда.
Платени бяха всичките ни грехове.
Живеехме в пустинята на вечна жажда.
Оставени сами на свои страхове.
Кръвта му, светла диря начерта ни ...

СЗО обявиха възторжено, че са закупили 2 000 000 000 ваксини /“ваксини“?/ срещу ковида.
И щели да купуват още и още – да спасяват хората от богатите държави. Срещу добър процент печалба…
Пъгем се появиха резултатите от разследване за появата на ковида. Резултати, които просто потвърдиха подозренията ...

С един мой познат по една или друга причина попадаме в Смолян. В една от главозамайващите родопски утрини на нашето присъствие там изневиделично ни щуква идеята да отскочим до връх Снежанка. С явното намерение да посетим и легендарните Орфееви скали. Ако трябва да съм честен въпросният туристически ...

Някой го нарича единак,
но старост, самотата съпровожда.
Лежи в снега и само мисли как,
да скрие от ловеца свойта кожа.
Раната неистово кърви, ...

Закриляй я! Нека да бъде добра.
Когато сгреши да не знае,
че има възмездие дето боде
в сърцето със мисли от пламък.
Пази я от клюки, от връх - суета. ...

Сгушен някъде в Южен Лондон, Сътън се събужда много рано. Летните нощи в това предградие са прохладни и по свой начин несправедливо къси за сметка на дните. Имам чувството, че на Острова на Нейно величество се запознах с едни от най-нетърпеливите дни, които съм срещал през живота си. Гонят се един с ...

Минава ден, минава нощ,
подпрял глава, недоумяваш в скука:
Защо ли не минава йощ
апостолът на правда и наука?
Втори вариант: ...

УПРАЖНЕНИЕ В ЗАБРАВА
Аз нямам опит с дългото мълчане –
често ми припарва под сурдинка.
Контурите за вик са очертани
в крехките сълзи на детелината. ...

Изрод на квадрат
значи тарикат.
Егоизъм -
игоизъм.

Позвъних...
- Влизай Петро, отключено е....
Беше в дълъг панталон свободно падащ по бедрата ѝ, широка шарена риза, косата ѝ беше привързана с червена панделка,... хубавица си е,..запазено тяло, няма натруфеност с гердани и гривни или пръстите окичени с пръстенчета...
Е, може би откак Йорго се настан ...

Не ставам за велик поет,
във мене щастието блика.
Изливам някой-друг куплет,
заплетен и в нестройна рима,
като живота ми, определено... ...

Какво става в тая бедна държава?
Как да сме сигурни за своя живот?
Докога ще търпим туй да продължава?
Въобще дали сме недостоен народ?
Висока скорост и дрога ...

Не ме е срам от бялото в косите,
те грижите са, дето преживях.
Не крия и умората в очите,
събрана в нощите, в които бдях.
Не ме е срам да сложа очилата, ...