Вечер ,щом звезди изгреят
и луната освети ,Света...
Мигом аз очи затварям
моля се за всички нас.
Дай ни ,Боже,вяра, свята... ...

Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем ...

Винаги е рано да те няма.
Толкова остава за обичане.
Твоите цветя увяхват, мамо.
Жизненост от теб ли са извличали?
В чужди клони вече е загнездил ...

Две години след теб се съвземах,
две години някак ги преживях.
Две години се молех, за прошка,
две години безгрешна живях.
На третата, напуснах работа, дом ...

Може би съм странна птица,
а може би криле не ми отиват...
Може би с вълците се чувствам силна,
те душата ми закрилят...
Вълчица аз да бъда искам... ...

Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...

След лъжата, след лъжата
падат всички маски,
та застава до стената
истината в краски.
И върти се колелото ...

Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.
Посягам към стената огледална- ...

Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача ...

ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100
... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца, ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...

Градът замръзнал е и чужд,
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви. ...

Пред огледалото,
в тихата вечер,
на мислите свои,
аз съм диспечер.
Кои да пусна? ...

Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...

Този дъжд... плиска се в минорен звук,
удря по перваза, брули цветни листи -
падат -
ударени, наранени,сякаш унизени...
Този дъжд - мокро. ...

Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...

Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...

Кривиш си душата, “приятелю”.
Бъркаш си в здравето с тези лъжи.
Ти плюеш обърнат към вятъра,
а храчките лепнат по твойте очи.
Ти поспри за момент, почини си. ...

Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...

В три без пет ще вият хали,
тръгнали да търсят теб.
А пуснат ли по мен чакали,
знай - избивам ги наред!
В три без пет дъждът ще брули. ...

Клошарката в квартала със усмивка
припява тихо песничка една.
Количката си с отпадъците тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява. ...

Днес не ми дреме,
защото съм млад.
Мои са време
и целият свят.
Животът ме дърпа ...

Любимецът домашен ми е малко странен,
порода непривличаща животнолюбци,
че в този свят чаровен и измамен
те търсят си да гушкат все сладурци...
А моят е... хиена на петна... ...

Декември е. Стоя на топло в скута
на моя дом. В прозореца ми зима
плете дантели и грижливо трупа
среброто на живота ми преминал.
Посрещам белокосите години ...

Уж март е, а пък доста хладно е навън.
Живакът в уреда край нулата се гуши.
От север остър вятър реже, Зимен сън
селата сякаш спят, комините им пушат ...
А в градовете ни комини не димят - ...

Съдбата е наистана безкрайна
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...

И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
Лятото понесло тежка задушлива мараня, ...

Полицията вече разпитва заподозрения по системата добър полицай – трезвен полицай…
хххх
От десетия етаж паднал оптимистът Мишо.
Пита се – от кой етаж натам ще промени мирогледа си?
хххх ...

/Беззлобно за злобарите/
Седи.
Разплита си чорапите.
Защото друго не умее.
На всяка власт ...

Не ме оставяй, яхабиби, виж ме – плача!
Нали си спомняш, че ти казах за съня?
Недей! Почакай! На седлото не се качвай!
Пустинята... повярвай ми!... Тя е жена!
Жена е, яхабиби... автор: regina ...

Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...

Часовникът отмерва тишина, като след Хирошима.
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен. ...

Сив е денят и сива нощта е.
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...