В есенна мъгла - ликът ти.
С телефонен вкус ти е гласът.
Ала душата ти е изворна вода -
пих, опих се... жаден все стоя...
Душата ти е изворна вода - ...

В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има ...

Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа, ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ПАВЕ
Роден съм край София. По точно в село Владая, където беше кариерата в която се родих. Много хора мислят, че съм гранитено кубче, но бъркат. С гранитовците сме роднини, но ние сме друг род. Нашият род е Базалтът, роден при втвърдяването на вулканичната лава, която представл ...

Хамлет не го познавам, само съм чувал това-онова от него. И за мене вечният въпрос винаги е бил "какво ще ядем сега", забил поглед в утробата на хладилника къмто дванайсет вечерта. До там.
И също като него стигам да границата мрачна на лудостта и паниката ако в кутията няма хляб. Нещо атавистично пр ...

Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово, ...

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...

Останах аз шепот,
безтелесен дух,
изживян като трепет
в живота ти кух,
като белег зараснал ...

Нито ще се задоволя с реплики от чувства!
Нито с такива на известни марки!
Мен ми трябва нещо друго дето в ляво да ме пари!
Като нестинарка по нестихващия огън от ветровете подкладен, нещо дето не ще да бъде за един ден!
Тъй и аз съм волна като него, емоции в себе си подклаждам, мисията ми е да не с ...

Знам, че не можем да бъдем с теб същите
след преживените бури в живота.
Носим следи от морето по мачтите,
много мечти не достигнаха кота.
Не, невъзможно е с теб да сме същите! ...

ПОКРОВИТЕЛ.
Нощното дежурство продължи почти до обяд и лекарят си тръгна уморен. Вървеше бавно с мислите си, че това болнично отделение е трудоемко. Трябва да потърси друго решение. Но какво? От разпределението беше изминало само една година. Стойката на тялото му беше с наведена глава и рамене към ...

Следва ме навсякъде,
скрита в случайности.
С мен ли се е родила
или е тук обичайно
и с мен пътуването ...

колчем животът
се в стих помещава — го
стих благославя

Познайте!
...за какво, срещу кого роптая,
а някой ще се припознае...
Онези, дето пишат се на много " чисти",
с мислите ЧЕРВИВИ като глисти, ...

В парламента, днес се карат.
Пак настъпил е разкол:
От една страна е Харвард,
а от друга… Учиндол.
Пак се спускат компромати. ...

Примирих в себе си борбата
войнът беше победен,
свали доспехите, теглата
и тръгна тъй незащитен.
Мечът му остана втъкнат ...

Бял хоризонт вилня. По пладне
разплави мозъци, разлъчи
душа от тяло. Там пропадна
без вест сърцето ми измъчено.
И цялата природа секна; ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за наглостта на подлеца, ...

Стендал описа —
Ванѝна Ванѝни — как
мъжка чест срина...

Днес не звънна...
А лято край бялата къща
шие слънце и разперва криле, за да литне.
Не остана до дните, когато с магия превръща
онзи, морският вятър в песъчинки косите си житни. ...

Седя си вкъщи, ама съм разгонен до пръсване. Пускам телевизора и опааа... За 2135 път "Спасители на плажа". Една спасителка бяга на забавен каданс и виждам, как гърдите и танцуват нагоре, надолуууу и едни банскиии... Загасям веднага телевизора. Вземам лаптопа и отварям литературен сайт, за да ми мин ...

на човешкото
тяло най-нечистата
част е устата
..........................................
от друг ъгъл: ...

Да съм бил, да съм бил… Най-много на пет години. Едно лято се оказа, че трябвало
да ме изпратят на село сам. Нашите явно са си били наумили да припечелят някой лев по курортите. Старците бяха притеснени. Все пак самостоятелно тримесечно присъствие на чуждо място далеч от родителите, на толкова малко ...

Една радост, дълго жадувана се надипли в душата на бай Петко Славеев. Най-подир успя да намери расов мъжкар за неговата Лиза!Някакъв пенсиониран възрастен генерал от старото време имаше английски сетер и когато неговата Лиза се разгони той срещу заплащане я събра с Кинг...
Стояха в двора на генерала ...

Самотник е преживящ спомени.

Задушница е, да спомним близките…
Във този ден, със скръб пак спомняме за своите
родители, деца, роднини и приятели,
че в друг свят, по- красив, но рано във покоите
съдбата, безвъзвратно е изпратила. ...

Усетил свежия бриз,
бързам навън да изляза.
Мятам шапка и лекичка риза,
телефона си даже забравям.
Сядам на мекия пясък. ...

Най-вълшебният ден
А аз все още мечтая
и търся птицата Жар!
Да я открия желая
и да ми бъде тя дар! ...

Тишина е. Навън са момчетата.
Нейде татко им делника бори.
Малко сприхав. Войвода на четата.
Своенравен. Добър. Непокорен.
Те го слушат. Попиват му думите. ...

Имах си чудесно цвете,
още аз бленувам за нея,
че тя невинна е като дете,
но без нея истински не живея...
Моята девойка добра, мила ...

Катерим славни равнини
и покоряваме високи низини.
Чрез отдалечаване към близостта
и истината - паралел на реалността.
Окървавен старик в окопите лежи. ...

Мразя сутрините!
Уж ставаш рано с надеждата за нещо по-добро,леко замаян и не искаш да пуснеш сънят от себе си.После реалността бавно те настига между първото и второто кафе и те тръшка отново безпомощно на земята.
Ти ли си,там ли си?Дали пак ще се намериш?
Пореден ден на търсене...на себе си.
Виж в ...

Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини, ...

СОК ОТ ЧЕРЕШИ
След здрача – казват – се завръщали
в дома ми всички по Задушница,
Стоят безмълвни и пред къщата
очакват слънцето по устните. ...