14 626 резултата
Имам неудоволствието да съм телохранител на Малката напаст. Поех работата с радост, заради доброто заплащане, но още първата седмица започнах да се разкайвам. Голямо късане на нерви е. Често ми иде да зарежа всичко и да избягам. Договорът обаче си е договор – няма мърдане.
Малката напаст всъщност се ...
  1977 
Това е истинска история. Имената, титлите и местоположението на събитието са променени.
Приятно четене на всички!
Еленов беше най-перспективният научен работник. Неговата съпруга след 20 години семеен живот го напусна. Макар и химик по образование и призвание той имаше нежна и поетична душа.
Действи ...
  1835 
Беше възпълен и тромав мъж над петдесетте. Вървеше бавно, защото имаше проблем със сърцето. Говореше властно и тежко – навик от шефските постове, които беше заемал. Не обичаше да го пренебрегват, прекъсват или да му противоречат. Беше мъжът в семейството с главно М.
- Казвай каквото имаш да казваш н ...
  2178  18 
Последният понеделник на април. Нито студено, нито топло, но настроението пролетно.
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ...
  1407  12 
Отворих очи и изплувах бавно от мъглата. Над мен един бял таван. Надигнах се леко и видях една жена в бяло. Колко време ли загубих? Тогава се сетих, че тръгнах към ветеринарна амбулатория.
– Е, май дойдохте в съзнание. Обработих Ви раната, заших я и сега сте чисто нов. Сложих и инжекция за тетанус. ...
  741 
/В памет на моята майка/
Тази болка много я измъчваше. Колко дни вече не спираше! Ще се умира... Вчера лекарят в болницата я успокояваше, но след това извика сина ѝ навън.
Там трябва да му е казал, че на лошо отиват работите. Не може да направи нищо... И да я отворят... едва ли ще се събуди. По-добр ...
  654 
Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на ...
  869 
Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.
Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям ...
  751 
Запознанство с ада
Една седмица в ада, или три дни, а защо не и една година? Нямаше как да знае... Помещението, в което се намираше беше под земята (поне така мислеше), естествено за прозорци и дума не можеше да става, а слабата крушка, която светеше в средата на помещението така и не угасваме. Няма ...
  846  46 
Младата жена стоеше на ръба на покрива на седеметажната жилищна сграда. Бе се загледала в небето, сякаш очакваше от него да падне нещо. Погледът на бледозелените й очи бе леко отнесен. Изглеждаше стъпила стабилно, но краката й леко потреперваха. Тя разпери ръце като птица, канеща се да полети. Дребн ...
  988 
Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти к ...
  655 
Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хл ...
  741 
Марина се разхождаше сама из благоевградските улици. Лекият ветрец напяваше любовни песни в този септемврийски ден. Реката тихо шумолеше, а листата на дърветата се сбогуваха едно с друго, подготвяйки се за предстоящия си вечен сън. Тази вечер имаше пълнолуние.
Медено-русата коса на момичето се полюш ...
  460 
Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ...
  3394  12 
Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред в ...
  849 
„Трябва да има авариен режим – мисълта му се стрелва по спомените от института – защо не го откривам, по дяволите!? Дали пък не е в тая настройка – продължава трескаво да натиска въображаеми сектори от малък, мобилен екран – Хибернация, заспиване, блокиране, автоматизиран стоп, Състояние на Сигурнос ...
  839 
Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна. Нямаше обяснение за тази своя странност. Но тя беше факт. Пог ...
  645 
Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!
Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футрин ...
  1507 
Тупур…тупппп…тупп… Чува се ясно, че се тупурка в каросерията.
Мойра ми каза да не отварям. Но какво ли става там?
Любопитен съм като сврака…Двоумя си, но в крайна сметка отивам и дръпвам вратата.
Леле, майко…
Пет жени са оковани към вериги, застопорени към стените на микробуса. Всяка е с белезници н ...
  753 
– Всичко е смърт, жено. Всичко е болка. Любовта ражда загуба. Изолацията ражда неприязън. Накъдето и да се обърнем, победени сме. Единственото ни истинско наследство е смъртта. Единственото, което завещаваме след себе си, е прах.
Клайв Баркър
Алено евангелие
1.
Беше горещ следобед. Слънцето блестеше ...
  1821  10 
Не харесвам слънце, не харесвам жега, не харесвам лято. Има лек привкус на горчиво. Нещо което кара корема ми да вие от болка, нещо което изтрива цвета на всяка стена и всичко наоколо. Настръхнах. Прихвана ме клаустрофобия от хората седящи покрай мен. Въреки, че не оставах доста сам, се чувствах сам ...
  603 
Костюмът е изгледен, обувките – лъснати, да се огледаш в тях. Само тази кърпичка в джобчето на ревера, как го дразнеше, вратовръзката стегната, като Гордиев възел. Каква досада беше всичко, безброй доклади, печати и документи за разписване. Виж секретарката, поне си я биваше, с това деколте и тези к ...
  1166 
«ВОЙНА И МИР» В КАМЫШАХ.
Бригада бичей косят камыш, вяжут в снопы, вечером приезжает длинномер. Снопы загружают по счёту, и тут же расчёт выдают за объём работы, получают: дешёвые сигареты, водку по норме, чёрный чаи и жёлтое сало. Житуха начинается.
- Хоть бы по пятьсот грамм пива для утра дали, - ...
  1113 
Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше по ...
  692 
Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на минали ...
  1877  10 
Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
  727  15 
3.
Трябваше да се започне отнякъде. Тодоров му предостави информация за старите случаи, в които Ана е била замесена по някакъв начин.
Френцов започна да прелиства страниците с надеждата да открие нещо, което да му даде отправна точка за разследването.
Първо погледна най-пресния случай. Братовчедката ...
  503 
– Давай, Маестро! - подвикна Клод, като махна с ръка над главата си, в подкрепа на думите които каза.
https://www.youtube.com/watch?v=cF5bArRnTwM&t=1964s
https://www.youtube.com/watch?v=2dDM8NSNDaw
Жан- Пиер свиреше непознатите и стари за него песни подред, без избор. Беше му интересно! Радваше се н ...
  678  15 
Ю
Младежът идваше всяка сутрин в шест и половина сутринта да му вливат нещо във вените. Носеше абокат, а след манипулацията обвиваха ръката му с бинт. Запечатваха отверстията с лепенки и беше като нов. Все едно се е одраскал леко. Тази болница работеше денонощно.
Трудно говореше. Така и не стана ясно ...
  1083  24 
Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същ ...
  803  10 
Десислава е красива жена. Много е привлекателна, дори има чар. Чарът ѝ е много
голям и е примамлив. Той направо си е една примамка. Той е синьо море. Тя не
обича мъжете, с които ходи, а те са много. През ден е с нов. Два пъти се е задържала
с мъж и лъжеше и двамата. На тях им омръзна и просто си тръ ...
  540 
Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоя ...
  513 
Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на ...
  622 
То бе легнало на нагорещените мраморни плочки на площада. Бездомното куче събираше последните слънчеви лъчи на отиващото си лято. Хората минаваха край него. Забързани, всеки със своите проблеми, не му обръщаха внимание. Кучето дори не ги поглеждаше, а само си помръдваше ухото в такт с отшумяващите к ...
  1303 
Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ...
  990 
Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...
  516  19 
Много пъти чета това стихотворение, задавам си въпроси и си отговарям. Служа на клаузата да съм вярна и в полза на хората. Питам се защо съм родена на този свят? Родих три деца, работя честно, уважавам всички, отдавам се изцяло на обществото.Частица от себе си дарявам на другите. Пиша стихове за тях ...
  667 
Старият Басет се разлая. Лаеше не от страх, не от злоба, лаеше защото бе нормално да лае. Хората не лаят, хората не знаят как да лаят, затова кучетата лаят вместо тях, така както препикават трапезарията, вместо тях или гонят котките, ръфаха старите нови чепици до вратата, вместо тях. Въобще какво ли ...
  647 
Не беше най-горещото лято, което излетувах, ала мъчно беше, и още се напъва да прежуря туй циганско слънце. Живота тук в моя роден град е винаги, като спрял. Завърнах се да видя майка и баща. Стареят. Живота им Ей тъй мина. В тревоги, недоимък и ядове. Поседях, поседях и клекнах. Дълго още няма да с ...
  545 
Пътуване във времето е концепция за придвижване на човек или друг обект напред и назад към различни точки от времето (миналото или бъдещето). Някои теории предполагат дори възможността за пътуване между паралелни реалности или светове, но дали въобще съществува такова нещо? До сега единствено в лите ...
  1467 
Предложения
: ??:??