14 752 резултата
1
Жалко, че толкова рядко излизаше, иначе щеше да забележи прекрасния мъж от съседния блок. Не, че той не я беше забелязъл, стройна блондинка с пищен бюст. Трябваше им съвсем малко да се срещнат, някакво чудо може би. Чудото се оказа малко улично коте, а те двамата се гледаха и гледаха в очите...
  1192 
Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило стр ...
  2007  11 
1
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам о ...
  1076 
Гледам мъжът ми пак се е втренчил в компютъра. Хили се като идиот. Сигурно чете чата ми с онзи...Американеца. Няма какво друго да е! Знам, че ме „хвана”, а и това беше целта.
То пък един чат?! Пълна скука и тъпотия. Наблягам на иконките с цветя, сърчица и глупави усмивки. Ама нали това искат мъжете? ...
  2436  34 
Хванах жена ми, че си чати с един. Тя не знае, че съм я хванал. Пратих файла с целия им чат в пощата си и си го чета вечер, преди заспиване.
Жена ми все ме пита, защо се хиля като идиот, а аз ѝ казвам, че си чета вицове. Свалките им са по всички правила на играта, с много усмивки, целувки и сърчица. ...
  1202  11  37 
Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...
  1497  37 
ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...
  1431 
Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...
  701 
Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...
  561 
Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...
  578  10 
Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...
  642  13 
Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...
  606 
2
Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...
  1591 
2
Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...
  2877  12 
"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...
  1224  16 
„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...
  4535  33  106 
Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...
  1418 
Днес просто не ѝ беше ден. Не стига, че се успа и изтърва всички за закуска, ами после интернета ѝ предложи най-гадната и твърда хрупанка, на която можеше да попадне.
След задължителната сутрешна баня, винаги първо си проверяваше пощата и социалните мрежи, за да бъде в крак с информацията за лайфста ...
  776  19 
Карах обратно към София. Мислите в главата ми течаха спокойно, бавно и ясно нареждах събитията пред себе си.
Погледнах седалката вдясно – все още не можех да повярвам кой стоеше на нея и какво щеше да направи за мен. Тя ме погледна, трудно ми бе да свикна с празния ѝ поглед, но му се радвах.
-Летя в ...
  816 
Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...
  869 
Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...
  474 
2)
... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
  1245 
Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и в ...
  722 
Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...
  480 
Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка ...
  931 
В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...
  4020  17  78 
1)
– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
  1312 
I
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата. ...
  1931  19 
1
Двигателят се изкашля задъхано и старата лодка се отдели от кея на мисията като пое нагоре срещу течението на реката под гъстия балдахин от надвиснала растителност.
В лодката седяха трима мъже - двама бели авантюристи и един полугол и полупокръстен индиански водач. Единият от бели държеше на коленет ...
  1604  10 
- Виж я, пак е застанала пред витрината ни. И какво толкова гледа?! – промърмори едната продавачка. Беше изрусена, висока и кокалеста. Имаше тънки устни и малки очи, които й придаваха високомерен вид.
- Как какво ? Само чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отгов ...
  911  15 
1.
Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...
  1281 
- Добър ден, с какво мога да Ви бъда полезна?
- Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
- Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?!
- Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да го намерите!
  922 
(Разговор с една котка за нещата от
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръ ...
  682 
1
Нела се беше събудила със странното чувство, че денят няма да е обикновен и сега докато вървеше към университета за поредната лекция я утешаваше само хубавото слънчево време. Не беше закусвала, както винаги и се запъти към най-близкият нон-стоп, тогава я видя. Мария... беше пораснала, вече трябваше ...
  1094 
Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...
  3043  16  55 
На едно ничие място, в началото на един голям пущинак, почти извън пределите на града, се издигаше пететажно бетонно здание, със сивоолющена фасада. Заради неправилните си странни форми, отдалеч сградата приличаше на грандомански социалистически монумент, изоставен на произвола на съдбата.
След края ...
  1592  21 
Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед на нейното недоверие. Все едно Мая беше Неверният Тома в женски ...
  2078  12 
1.
Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...
  1551 
1
Луда работа - доживях да стана на 90 години!
Не знам как стана, наистина!
Ако някой преди 50 години например, ми беше казал, че ще живея до толкова, направо щях да реша, че се е чалнал. Тогава, все се смеехме дали ще доживеем до пенсия и годините след 60-те ми се струваха неясни и мъгливи, почти кол ...
  1304 
Едри капки дъжд се стичаха по голите ѝ рамене. Зелените ѝ очи се променяха.
Всичко се случи в две вятърни секунди. Кои са нещата, от които не можеш да се събудиш?
  1268 
Предложения
: ??:??