14 558 резултата
Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...
  1298 
Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...
  706 
В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...
  1616  14 
Перелётное время
Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду несёт.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры, заряжена вдруг возникшей цельностью человеческой любви, высоко устлана добрыми нам ...
  1152 
Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ...
  791 
Аз съм шофьор. Това е скучна и прозаична дейност. Никога не се събуждам за работа, тъй като никога не заспивам. Е, да, има моменти ще задрема на волана и тогава, разбира се, ще пропусна някого чакащ на спирката. Тези, "пропуснатите", ги взимам някой друг път, но със сигурност не остават завинаги "пр ...
  500 
Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е под ...
  2405  19 
Топъл мартенски следобед. Гълъби мързеливо се разхождат на припек. Зажаднели за топлина хора се радват на слънцето след зимата. Тълпата на площада е пъстра и оживена...
Първо видях кучето - черно и хърбаво, като повечето скитащи свои събратя. Бягаше, влачейки след себе си връвта, която се бе врязала ...
  579 
Ирина се събуди както обикновено, рано сутринта. Направи си кафе и се доближи до прозореца на малката кухня. Погледна навън, след което се обърна и отиде до календара, закачен на стената. Премести квадратчето и се усмихна. Беше осми март. Толкова време чакаше този ден. Днес щяха да й звъннат приятел ...
  327 
Аз, бог ПАН, наричан за по-дълго Приходна Агенция на Нацията, смятам да взема сериозни мерки за събиране на дължимите от вас суми. Вие укривателствувате, с което нанасяте сериозни вреди на Държавата и в частност на мен, като неин наместник по финансовите въпроси. Не може да се разчита на коректност ...
  1242 
А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...
  837 
Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...
  2155  18 
На жена ми - майка на двама сина, баба на четири внука...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ...
  452 
В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено з ...
  735  11 
Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми е ...
  1207 
Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Дог ...
  614 
Ех, това куче. Мамка му. Само лае. Цяла нощ ли ще е така? Писна ми от него. Не беше така, ама тази нощ, какво му става, не знам. Не се търпи. Никога не бих си взел куче. Само грижи. Само лаят...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе ...
  769 
- Можеше да сложиш по-малко грим - каза нервно - и без това всички са те зяпнали.
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...
  651 
Денят беше много студен. Снегът се сипеше на кристалчета от покрива на сайванта[1], а течението го вкарваше вътре и засипваше бялата брада на дядо Хаджия. Старият турчин се бе подпрял на пармаклъка[2], а погледът му шареше далеч, в синевата над джамията на Султан Селим, в Одрин. На запад се белееше ...
  930 
"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...
  1178  16 
Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да тър ...
  1406  12 
Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...
  406 
Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше ...
  567 
От мене ли, към мене ли отиват стъпки?
Биньо Иванов
Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя ...
  873  18 
Първо и второ.
Веселбата на сватбеното тържество необратимо вървеше към своя финал. Бяхме участници в церемонията по бракосъчетание на един вехт другар с някаква тайнствена варненска нимфа. Казвам „участвахме”, защото бяхме двама от стария приятелски кръг от махалата, а бяхме само двама, защото съби ...
  2935  10 
Валла билля!
Истинска циганка си беше. В махалата денем шумът бе от викове, коне с каруци, детски глъч, бой и смях. Оградите бяха ниски и съборени, та всеки прескачаше откъдето си иска и непоканен се озоваваше навсякъде. Къщите бяха с широко отворени врати, а основните занимания се случваха пред дом ...
  1690 
Той чакаше пред входа на болницата, крачейки нервно напред-назад. Проверяваше често колко е часът; стрелваше с поглед вратата, когато някой я отвореше. Бе притеснен, копнееше да разбере дали всичко е наред.
Поредното изскърцване на вратата. Един санитар я задържа отворена, за да може да излезе пацие ...
  661 
Тя получи поредното известие на телефона, на което не обърна особено внимание. Всеки път щом качваше снимка в мрежата се изливаха съобщения от сорта на „ЗДР.КО ПР.” и подобни на това. Понякога, макар и по-рядко дори получаваше директни предложения за секс. След време започна да ги трие без да ги чет ...
  1402 
Зимата отново присви устни и започна да шета. Реши да ни нагости с още една бяла пита. Докато месеше във висините, посипа брашно над нас, толкоз, че всичко побеля, ала само колкото да не са сиви улиците и душите ни.
Днес беше една от онези съботи, в които мързеливото пиене на кафе бе станало специал ...
  556 
Пих цяла нощ и по обяд на следния ден се събудих напълно дехидратиран - може би буквално - умиращ от жажда. В хладилника винаги имах газирани напитки, които отварях само в такива случаи. Не пиех вода. Изобщо. Тъй че може да се каже, че организма ми е перманентно дехидратиран. Водата осигурява кислор ...
  758 
Четиридесет годишния клошар Пешо, ровейки кротко в кофата, за сутрешна закуска, откри парче демокрация! Огледа го! То едно такова оръфано, начупено, следи от зъби та чак зъбния статус можеш да свалиш, ама хрупкаво! Навява хубави мисли и спомени! За онази вкусна хрупкава диктатура, създала и отгледал ...
  406 
Друг път не ми се бе случвало. Нещо ме хвана. Някаква мъгла ми падна пред очите. Мисли едни особени. И това само от една цигара с марихуана. И друг път съм пушил, ама такова чудо не е било. После започнаха виденията и гласовете. Слънцето се превърна ведин огромен прожектор-мегафон и Бог говореше пре ...
  777 
От доста време я следя във Фейсбук. Чета постовете й, разглеждам снимките и видеата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствам задължен да я проуча подробно. За мен тя е нещо като мисия.
Казва се Катрин Зотева. Красива е. Големи, дълбоки, изразителни очи и съвършени черти на лицето. Хубава коса ...
  1607 
Докато седя на спирката, до мен на пейката се настанява някаква жена. Аз съм се зачела в сборниче криминални разкази от някакъв поляк, когато жената ме пита кой номер е наближаващият автобус. Отговарям ѝ.
Има - няма минута - две и пак същата работа. Кипва ми лекичко отвътре. Какво се е скрила зад ти ...
  798 
IV
Отново се терзаех. От два дни не бях получил нищо от нея, въпреки че постоянно и пишех и се извинявах за евентуалната си нетактичност. Вечер до късно размишлявах и се опитвах да си обясня цялата ситуация. При първоначалния разговор тя изглеждаше толкова разкрепостена и темата секс не я смущаваше. ...
  1889  12 
ЧУДЕСА
III
Срещнахме се отново след два дни в една пицария. На първия етаж беше шумно и пълно с обядващи, затова седнахме на втория, където почти нямаше хора. Лицето и като че ли изглеждаше по-изпито от предната среща и очите и бяха някак ... посърнали. Или така ми се струва? Докато чакахме пиците с ...
  1947 
Хамакът се люлееше в унисон с движението на вълните под кораба. Хари адски го мързеше да сменя канала на телевизора, затова беше принуден да гледа новините от „Скукодон“. Тъпият крал и дамата му се отправяха на вечеря в поредния лигав ресторант, където камерите щяха да запечатват щастието им. Отврат ...
  677 
ЧУДЕСА
II
Около седмица след това, влязох в Централна поща, свалих шапката и ръкавиците (началото на декември се оказа доста студено) и се запътих към централния салон, където се изплащаха пощенските парични преводи. Открай време получавах парите за служебни разходи по този архаичен начин. Краят на ...
  2210 
Пред селския тото пункт се бе събрала тълпа. С фиш, пуснат тук миналата седмица, бе спечелен джакпотът от шест милиона лева. За това даже бяха говорили по телевизията. Някой от тристате жители на селото бе станал милионер.
Хората бяха развълнувани. Разговаряха, смееха се, чакаха спечелилият да се по ...
  1366 
Нали смесения магазин се води на мое име, трябва да правя ревизия от време на време. Знам, че не ме лъжат хората, обаче не е зле да хвърлям по едно око. Седнал съм на края на единствената маса в ъгъла на магазина и прелиствам търговския тефтер.
– Стоянке – обръщам се към продавачката, – ти знаеш ли ...
  432 
Предложения
: ??:??