6 659 резултата
Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...
  1109 
Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
  1650 
на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
  1011 
Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...
  878  14 
Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...
  776 
Понякога пиша чрез мисълта си. Перото трябва да го топя в мастило, химикалките се изписват, а моливите постепенно предупреждават за гибелта си. Умът ми е най-сигурното място. Никой не може да ме чуе. Никой не може да ме "прочете". Мислите ми са безшумни, макар че всичко, плод на моето въображение, р ...
  776 
Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...
  753 
Мъжете в сънищата са тези, които по несъзнати причини обвиваме в лъчист ореол и прегръщаме, потъващи в някаква космична безкрайност. Мъжете в сънищата са същества, които никога няма да срещнем наяве, никога няма да обикнем наяве, ние ги пълним насън с купища идеали и качества, за да бъдат те единств ...
  838 
Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...
  952 
Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи, ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, ...
  773 
Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...
  927 
Топла нощ, отново сме навън, малки светулки блещукат наоколо като спуснали се златни звезди от самото небе долу, сред хората... Качулките ни са пълни със сливи, в ръцете ни са хилките за федербал, познатата дървена пейка е гостоприемна както винаги... Смехът ни оглася нощната тишина, заглушаван от в ...
  899 
Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...
  3941  50 
Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...
  802 
Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...
  2117 
Спагетите ти миришат на чай, а той – на спагети. Топлиш ги, пък те все студени. Говориш си с напоените с цигарен дим дрехи, сам на себе си… Или пък те водят монолога? Липсата на външна красота пречи на разговора. Спарен, прояден, разтваря се като хапче, но няма как да не възкръсне, като имаш голямо ...
  909 
Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем ...
  846 
Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба. ...
  737 
Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, ку ...
  680 
Абстрактни и абсурдни, но авангардни
багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба ...
  670 
На очите ми сълзи не бях виждала,
но от интриги завъртя ми се главата,
и болката усетих аз отново,
от хора, които вярвах, че са ми приятели,
ще затворя очи и ще се опитам ...
  587 
Въпреки че има огромна планина пред мен.
Аз няма да спрa да сe катеря!
Въпреки че има препятствия на пътя ми.
Аз ще намеря начин да ги преодолeя,
защото aз сам избрах да вървя по него! ...
  760 
Помня я бегло но споменът е най-скъпото, което имам. Момичето с оранжеви обувки.
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...
  1481 
Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, ост ...
  1323  33 
Странни разсъждения за още по-странни неща.
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...
  1993 
Тичаш по дълъг път. Бягаш от нещо, от което се страхуваш до смърт. Започваш да мислиш, че този път няма край, няма спасение. И точно тогава го виждаш – краят на пътя. Дълбока пропаст. Имаш избор да скочиш или просто да се предадеш. Скачаш. Веднага се появява онова ужасно чувство в стомаха и изведнъж ...
  637 
На Яна много й се искаше да усети трепет и на този двадесет и четвърти май. Трапчинките на бузите й - тези от детството, с които съумяваше да омагьоса всекиго, усмихвайки му се, отдавна не желаеха да се появят. Напук, тя се опита да възстанови спомените си. Ето, момиченцето с белите панделки бърза н ...
  1038  15 
Аз съм кукла в ръцете ти, нали? Държиш конците и ме дърпаш. Управляваш живота ми, сърцето ми, мислите и действията ми. Надникваш в света ми. Опозна ме. Научи всяка точка в мен. Обви ме цялата в прегръдките си. Докосна се до всяко едно кътче по мен и ме разпръсна. Играеш си с мен, нали? Кукла на конц ...
  1236 
- Ако обичате, дайте ми онзи букет рози!
- Заповядайте, 27 и 50!
- Хм... отказах се. А може ли да видя петуниите?
- Разбира се... 33 и 80!
- Хм... ще взема този прекрасен букет кокичета. ...
  642 
Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста ...
  839 
БОЛКА
Боли!
Боли, когато режа!
Боли, когато удрям!
Но най-много ме боли отвътре! ...
  1328 
За нас, за сметаната и за още нещо...
Вчера сутринта Елена Нинова (enena) ми се обади на мобилния телефон:
– Имам радостна новина, Петенце. –Излязло ми е решението за пенсия в България!
–Е-е-е! Браво!..Най –сетне! Колко ще вземаш?
–Много!.. Цели 136 лева на месец!.. И четири стотинки отгоре! ...
  1083  14 
Ако пушех, сега пепелникът щеше да прелива с угарки и пепел. Щях да се разхождам нервно насам-натам пред огледалото и да жестикулирам. Ако някой бе отворил вратата в този момент, щеше да ме помисли за онези лунатици, които не бива да будите, докато не се насочат кротко към леглото си за остатъка от ...
  702 
Дните ми преди вторник бяха страхотни. По личната ми скала от черно до розово. Синът ми стана на 7 год. в събота и не знам защо аз почерпих, а не от Градския транспорт? Честито, имаме нов горд собственик на билет.
Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители от далечни земи, почит ...
  1115 
Where gravity is dead
Човек започва да гради нещата на основата на някаква бледа представа. Да кажем, че всичко започва с една проста картинка, цветен рисунък на това, което животът ни би трябвало да представлява. И човек, понякога съзнателно, понякога не, се стреми да създаде от този шарен, леко не ...
  847 
Скъпи приятели!
Споделям тук линка към един видеоклип, който направих в пет сутринта на разпети петък в гр. Алмерия, област Андалусия, Испания.
Всяка година по това време от катедралата се изнася статуята на Христос, който изслушва. Имаше стотици желаещи да я видят, макар, че в Испания и лудите не с ...
  853 
Ще ме търсиш ли, любов, ако утре знаеш, че аз не ще съм повече наблизо, а просто някъде далече? Ще ти липсвам ли, любов, ако разбереш, че няма да ме видиш скоро или никога вече? Ще бъдеш ли тъжен, любов, ако просто ме няма вътре в твоя живот?
Ако си тръгна, ще ме оцениш ли тогава? Ако си тръгна, ще ...
  3386 
Посветено на човека, пред когото онемявам!
Не знам дали ви се е случвало... Да имате да кажете толкова много неща на даден човек, а думите просто да замират в устата ви.
Аз съм така от известно време насам. Всъщност, откогато го срещнах. Виждам го всеки ден и всеки Божи ден коремът ми се свива и чак ...
  1717 
Търси следите от мен...
Като отпечатъка от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила.
Като следите от ноктите ми по гърба ти след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш...
Като аромата на парфюма ми, носещ се още във въздуха дълго след като съм минала оттам.
Като следите от токчет ...
  1219 
Скоро след назначаването на Нискочел Дебеловратов за милионер и то под условие, че винаги точно ще изпълнява каквото му наредят, партийните му другарчета спретнаха мини търгче с един-единствен участник – техният човек и така той стана собственик на язовир. След това го посъветваха да заложи рибата, ...
  1039  18 
Предложения
: ??:??