14 559 резултата
3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...
671
3
9
Самосвалу этому, с самого начала строительного извоза не везло, а людям что на нём отрабатывали, тем более, - у сельхозхимии купили. Кузов на шасси стоит большой – «колхозник», на три стороны сваливает. И не то чтобы водители плохие попадались, - технические данные автомобиля отупели, отошли от всяк ...
1054
Обичам да пътувам! Така посещавам нови места, запознавам се с различни хора и разширявам мирогледа си. Някои биха казали, че пътувам, за да избягам от нещо. Аз бих казала, че пътувам, за да забравя. За лошите моменти. За негативните емоции. За хората, които правят ежедневието ми сиво. Ако не се зани ...
632
Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...
505
3
8
х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...
1460
1
6
Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...
594
4
5
х х х
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...
1022
1
6
Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...
608
4
4
В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...
1525
1
2
Животът е като сладкиш – сладък до блудкавост и пълнен с калории – знаеш, че трябва само да вкусиш няколко хапки и да спреш, но не можеш. И преяждаш, преяждаш… до припадък. Не искаш никога да свършва, а само да лапаш, докато ти нагорчи.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...
796
7
12
Още по пладне кръчмата гъмжеше от хора. Закърнели пияници, морни фермери и хитри търговци - всички седяха рамо до рамо и мълчаха. Кръчмата бе дом на празника, пивото и танците, но сега всички бяха навъсени и замислени. Само възрастният Дядо Иван се бе изправил над съселяните си. Косата и брадата му ...
610
1
В спора няма никакъв смисъл. Той не е предназначен за убеждаване, още по-малко за сближаване на позициите. Щом си стигнал до там да спориш с някого, положението ти е отчайващо. Вече си влязъл в капана на ожесточението, няма излизане от там. Това е война, госпожи и господа: така мислеше чистачът. Без ...
471
1
4
Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...
1708
1
2
Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература. Обичаше да чете разни истории и стихове от многото автори, които се бяха навъдили през последните години, като скакалците от проклятието ...
804
1
1
В една непрогледна нощ луната бе разтворила своите криле, надвесила се над света, тя гледаща антракта на живота. В същата нощ по лондонските улици се разхождаше момче – сираче. На вид цялото носеше накъсани дрехи, беше без обувки а, навън бе настъпила кръвожадна зима. Кожата му беше бледа като смърт ...
862
1
3
- Скъпи? Спиш ли? - питаше тя, докато прелистваше страница след страница от книгата си. -Опитвах се. -Ленчето ми писа. Заедно с Гошо ще ни чакат на летището. Чуваше се бебешки плач няколко седалки назад. Приятната ми дрямка отиде на боклука. Така или иначе проклетият самолет се разклащаше от време н ...
655
Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...
451
1
Жената бавно и плавно пристъпи напред. Все още не беше сигурна дали беше готова да направи останалите няколко крачки. Гледаше на горе към небето. Знаеше,че не трябва да поглежда на долу. Нито напред,. Това щеше да я разколебае. А тя не искаше това. Не сега!
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...
555
1
4
Великолепната обстановка в Роял Албърт Хол в Лондон със своите пет хиляди и петстотин места разположени на четири нива, беше на висотата на младата българска пианистка. Нейното виртуозно изпълнение на „Голдберг вариации“ от Йохан Себастиан Бах на елипсовидната сцена, заимствана от древните римски ам ...
772
4
8
Като че ли мина цяла вечност, откакто се отказах от работата си като кондуктор в автобус. Сега съм редактор и прекарвам работните дни в топъл, уютен кабинет. Но всяка зима, още щом падне първият сняг, се връщам към онова толкова... неестествено преживяване. Спомените ми от тогава се усещат така, сяк ...
784
6
Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
744
5
16
Желанието да свърши някаква полезна работа накара Карина подхвърли:
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова… ...
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова… ...
1211
1
3
Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...
939
1
11
КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множества озёр по всей богатой буджакской степи, обеспечивала назначение тылового быта отборным офицерам главного вида советских войск. Особенно жёны офицеров нуждались в такой важной службе, что выполнял ...
1130
Катафалката се движеше по мокрия път и на моменти затъваше в лепкавата кал. Шествието на опечалените вървеше след нея и с мъка се придвижваше напред. Тя- съпругата плачеше горчиво, не защото го обичаше, а защото той я оставяше сама. Бяха си като брат и сестра, отдавна нямаше ласки между тях, само гр ...
1291
2
6
Кремена избърса масата от трохите след закуската, погледна към съпруга си Михаил и седна до него на дивана в малката кухня.
- И какво сега? - каза тя. - за цяло лято, не можахме да спестим и един лев. А ето, след десетина дни децата започват училище.
Десетгодишният Николай и три години по-малкия Иво ...
- И какво сега? - каза тя. - за цяло лято, не можахме да спестим и един лев. А ето, след десетина дни децата започват училище.
Десетгодишният Николай и три години по-малкия Иво ...
1161
4
5
Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.
– Ей, гълъбчета, как я карате? ...
– Ей, гълъбчета, как я карате? ...
453
Педиатричната болница във Филаделфия на петнадесети август 2015 година не беше особено оживена. Беше отпускарски месец и нямаше насрочени планови операции. Джоана Бейли - тригодишната дъщеря на Майкъл и Елизабет, от известно време не се чувстваше добре. Загуби веселия си характер, едното ѝ око се из ...
868
6
Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къ ...
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къ ...
1302
2
3
Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ...
510
1
3
Коя е Соня ли? Соня е или по-точно беше нашата кобилка. Да, градското момиче от селски произход преодоля страха и гнева си, и един ден, просто впрегна красивата, стройна, червеникава кобилка с най-меката грива, най-шоколадовите очи и със красива звездичка на челото. Момичето беше вече девойка и се п ...
811
5
16
Наближаваше девет часа вечерта. Тръгнах към магазина, за да се видя с Дерек. Когато стигнах там се бяха събрали няколко коли. Едната от тях беше на Дерек. Приближих към нея, а вътре имаше неочаквана изненада. Натали беше на задната седалка, с Кевин - братът на Дерек. Усетих как стомаха ми се сви. Ка ...
835
Бяхме се уговорили да се чакаме пред старите бани в 17:00 часът. Аз естествено закъснях умишлено с около 10 минути. Когато пристигнах очаквах тя вече да е там. Обаче не я видях. Обиколих сградата няколко пъти за да видя да не би да е от другата страна, но я нямаше. Седнах на една пейка и чаках... Бе ...
1362
1
Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше задоволство и някакво блажено ...
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше задоволство и някакво блажено ...
755
Някои от вас я познават или са чували за нея, други ще я открият тепърва. Денят е чудесен за една приказна разходка из
Калдъръмената гора
От всичко на света най-мразех да оставам сама, още от дете. Чувствах се безпомощна и несигурна, може би защото от малка бях свикнала край мен да има някой, който ...
Калдъръмената гора
От всичко на света най-мразех да оставам сама, още от дете. Чувствах се безпомощна и несигурна, може би защото от малка бях свикнала край мен да има някой, който ...
1262
2
8
Съвсем в края на лятото, когато сладостта му остава по устните, в очите и в медените спомени, е време да ви почерпя с моето току-що забъркано
Сладко от смокини
Жената беше седнала зад другите, съвсем в дъното на малкото квартално пазарче. Изглеждаше така, сякаш другите, по-оправни и нахални баби са ...
Сладко от смокини
Жената беше седнала зад другите, съвсем в дъното на малкото квартално пазарче. Изглеждаше така, сякаш другите, по-оправни и нахални баби са ...
830
4
6
Беше кошмарно време. Валеше ситен, но противен дъжд и всичко беше подгизнало от влага.
Мъжът вървеше вече трети ден. Само нощем и само по черните пътища. Не трябваше никой да го вижда. Беше уморен и раницата му тежеше. Знаеше какво го чака по пътя, но беше решил: няма никога да забрави помощта на пр ...
Мъжът вървеше вече трети ден. Само нощем и само по черните пътища. Не трябваше никой да го вижда. Беше уморен и раницата му тежеше. Знаеше какво го чака по пътя, но беше решил: няма никога да забрави помощта на пр ...
571
1
2
Здравейте. Предполагам, че първо трябва да се представя. Аз съм Иво и всичко се случи когато бях на 15. Това е моята история. Посвещавам тази поредица от произведения на най-красивото момиче на тази планета- Евелина.
Още от първият миг в който я видях, потрепна нещо в мен. Не знам какво беше, но про ...
Още от първият миг в който я видях, потрепна нещо в мен. Не знам какво беше, но про ...
1664
1
2
Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...
Коридорът мирише уж ...
878
4
6
Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овц ...
974
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
