6 658 резултата
Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...
1015
3
Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...
1013
1
Сериозно! От понеделник започвам:
1. Ще започна да ям по-малко - само по три пъти на ден. Най-много четири! Но в никакъв случай - пет... Даже и вафлите ще спра - ще ям само по една... кутия. За цяла седмица, разбира се!... Добре де, половин кутия!
2. Ще започна да правя физически упражнения - по дес ...
1. Ще започна да ям по-малко - само по три пъти на ден. Най-много четири! Но в никакъв случай - пет... Даже и вафлите ще спра - ще ям само по една... кутия. За цяла седмица, разбира се!... Добре де, половин кутия!
2. Ще започна да правя физически упражнения - по дес ...
695
2
"... Преди много години в една далечна галактика" - така започва STAR WARS. На това изречение реагирам условно-рефлексно като експерименталното куче на академик Павлов - потичат ми лиги! Гледам втренчено в една точка и си отварям широко устата. Само където не си изплезвам езика съвсем по кучешки...
...
...
1390
... Щяхме да спрем испанците по пътя им към световната титла. И как?! С такива звезди в отбора...
Тактическата схема щеше да ни е - 1-2-1. На вратата ще съм аз. Колко дузпи съм уловил - Невичка, като беше бебе, на два-три пъти щеше да се изтърколи по стълбището, но аз с плонж я хващах, точно преди д ...
Тактическата схема щеше да ни е - 1-2-1. На вратата ще съм аз. Колко дузпи съм уловил - Невичка, като беше бебе, на два-три пъти щеше да се изтърколи по стълбището, но аз с плонж я хващах, точно преди д ...
721
1
"Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"
Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволине ...
Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволине ...
812
2
Безсънието е гадна работа! Лежиш с поглед, забит в тавана, търсейки нещо, което надали ще откриеш там. Броиш овце, крави, бръмбари, абе, въобще всякакви гадинки, с надеждата, че ще заспиш най-накрая... но не става. Накрая, след безуспешните опити започваш да се замисляш за неща, за които е по-добре ...
952
Могъщият дух на морето - разбунен, велик философ, над дребни проблеми господства.
Защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийк ...
Защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийк ...
1132
20
Защо? Защо трябваше да стигаме до онази част от приказката, в която красивият принц заминава надалеч и оставя принцесата сама? Но в приказката той се връща и те заживяват щастливо! А ти ще се върнеш ли? Не!
Само ако можех да върна времето назад, колко неща бих променила... Пфф... Що за глупости гово ...
Само ако можех да върна времето назад, колко неща бих променила... Пфф... Що за глупости гово ...
909
Колко го искаш?
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...
1063
1
Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...
588
То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над пов ...
763
4
Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...
588
Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...
1215
4
На един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много с ...
1121
2
И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...
680
2
Да си влюбен, да обичаш, да гориш и да искаш всичко покрай теб да е светло и слънчево, живо и диво, е толкова хубаво, че страх да те хване.
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...
933
2
Някъде в неосъзнатото
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...
1137
4
Име на модела - duffmckagan. Година на производство - 1976. Инженер-конструктор, автор на проекта - Господ. Производители - майка и татко. Семеен автомобил от 2001 година. Двигател с вътрешно... емоционално горене. Разход на гориво - 10 на 100 нерви градско и 7 на 100 нерви извънградско. С мекушаво ...
767
3
Снегът бе покрил скованата земя, която плачеше от мъка по цветните друми и перленосиньото небе. Валеше сякаш от векове и ставаше все по-студено и по-студено. По покривите на къщите висяха ледени шипове, а улиците бяха пусти и зловещи. Тя вървеше от часове, но никъде не видя признак за живот – това я ...
1044
Когато Стюърт Пиърс изпусна дузпата за Англия, всички го обявиха за най- големия неудачник. Човекът, който съсипа Англия и нейните надежди за световна титла. Минаха се четири години, на следващото Световно първенство Англия отново стигна до дузпи на елиминациите. И последната, решителна дузпа, която ...
732
2
Прости за времето
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев. ...
871
4
1-во нещо: КРАТКИТЕ МИГОВЕ, ПРЕЗ КОИТО ФУТБОЛИСТИТЕ ИМАТ КОНТАКТ С ТОПКАТА
Математически е изчислено, че за 90 минути мач, един футболист има реално контакт с топката минута-две. Понякога дори секунди. През останалото време се стреми към топката, търси я, бори се за нея, разминава се с нея, губи я.. ...
Математически е изчислено, че за 90 минути мач, един футболист има реално контакт с топката минута-две. Понякога дори секунди. През останалото време се стреми към топката, търси я, бори се за нея, разминава се с нея, губи я.. ...
1289
3
Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм и аз полегнала сред тях, загледана в небет ...
736
1
Където и да си....
Ако аз съм слънцето, ти луната ли си, ти ли си този, с когото се затваря кръгът? Ако аз мисля за теб през деня, ти мислиш ли за мен през нощта, допълваш ли ме? Когато те целувам, усещаш ли ме, влизам ли в теб, крада ли от сърцето ти? Когато ръцете ми минат през тялото ти, горещо л ...
Ако аз съм слънцето, ти луната ли си, ти ли си този, с когото се затваря кръгът? Ако аз мисля за теб през деня, ти мислиш ли за мен през нощта, допълваш ли ме? Когато те целувам, усещаш ли ме, влизам ли в теб, крада ли от сърцето ти? Когато ръцете ми минат през тялото ти, горещо л ...
692
2
Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Негови родители са Дочка и Мильо Карамитеви.
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...
7043
4
П И Р И Н П Л А Н И Н А
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...
733
И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...
889
3
Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би в ...
... Първо би в ...
784
6
скиташ
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...
846
Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
1263
5
Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ...
1091
6
Вали, все по-силно вали… Събувам се и тръгвам боса… вървя, вървя бавно, много бавно… Дъждът се сипе, като из ведро. Така силно плиска в лицето ми, като че ли иска да изтръгне от мен някакво признание, иска да споделя нещо с него, но … не мога! Падам на колене и замирам в тъжните мисли, а той вали ли ...
609
Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...
961
2
Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...
885
1
Е, какво ще кажете сега?! Какво ще е следващото нещо, което ще се срути пред очите ми?! Какво ще измислите... какво ще разрушите... коя лъжа?! За какво още ще трябва да страдам… за какво ще ме боли?! Хайде, давайте... аз съм силна и ще го понеса… ще го преживея както и предишните… В крайна сметка съ ...
851
Сряда
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...
910
Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...
681
Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
1388
Потърсих усмивка сред хората, които имат всичко, но те изглеждаха толкова празни.
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...
597
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
