Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Глоток холодного вина 🇷🇺

.
Глоток холодного вина.
Пёстрый день возник и греется на солнце. Сухая земля в трещинах. Виноград далеко от колодца зимнюю влагу извлекает. Лук поливом не балуется. Водолюбивые овощи возле колодца вырядились грядами, пить корни просят.
Красимир Станиславович крепко желает выпить. Имеет он много хор ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Разкази
1.2K

Криле залепени с восък

Беше седмицата между тоя и оня свят - Великден. Дни, в които се носеше мирис на козунак и курабии, на свещи и тамян. Ходеше се на гости и при живите, и при мъртвите. Раздаваха се яйца и се поливаше щедро с вода пръсттà върху гробовете.
Симо стискаше найлоновата торбичка, пълна с курабии и пъстроцвет ...
РосиДимова (Росица Димова)
РосиДимова
Проза » Разкази
1.8K 15 40

За всичко се плаща - край

Вечният му кимна и онзи отстъпи. Коридорът се разделяше на три и ние поехме по централната част, застлана с дебела и мека пътека. После спряхме пред широка врата. Вечният каза:
- Ние дълго обсъждахме бъдещето ти. По всички параметри ти си необходимият ни човек. Още млад, но вече съзрял не само за кр ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1K 5 14

Страх от човека

Милена влезе в детската градина, в която бе петгодишният й син Валентин. Щом я видя, детето се усмихна и тръгна към нея. Протегна ръцете си за прегръдка и се притисна в майка си. Двамата стояха така няколко минути. Малчуганът се обу. Облече якето си и двамата излязоха навън. Вечерта бе хладна. Детет ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
1.1K 1 1

С нами Бог

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
2.6K 22 53

Филиповите хроники

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
CrazyDiamond (Веселин Данчев)
CrazyDiamond
Проза » Разкази
1.2K 9

МММММ 6 – Аlma de hierro – Другият друг път

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
1.5K

Милана: докато имам сили - 5

Забелязала ли си как понякога в живота има неща, които се натрупват: събития, срещи, запознанства...
От другата страна на улицата срещу нас живееше Офелия. С две години бях по-голяма от нея. Записа гимназия, за разлика от мен, но в края на втори прогимназиален клас се омъжи и отиде да живее на същат ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.3K 2 7

За всичко се плаща - 2.

2.
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1.3K 3 6

От скука

Реши да си направи блог. Ей така от скука. Мъжът й работеше в Италия, а дъщеря й учеше в Лондон. Безработицата я направи ревностен фен на турските сериали. Нямаше желание да си търси работа. Само чувстваше празнота и необходимост от силни емоции. Отдавна мъжете не забелязваха слабото й лице, носещо ...
troia (Катя Иванова)
troia
Проза » Разкази
1.2K 2 10

Пак за Жорето

Пиша разказ за любовта и съм напрегнат. Изпих два чая и половин бутилка сапун. Мислех, че е бира, имаше пяна отгоре, жена ми беше оставила халба с веро да мие съдовете точно по пътя към компютъра ми. Сега се чувствам чист. Не твърдя същото за пода.
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да с ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.5K 2 13

Милана: докато имам сили - 4

След няколко дни Фани ни разказа:
- Александър Драгиев бил сред желаните ергени в София, но докато бил в чужбина не се говорело много за него, защото рядко си идвал. Там учел някакви търговски науки, а и работел.
- Може да си има и момиче там.
- Може, но братовчедка ми откъде да знае. Тези, които го ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.7K 2 8

За всичко се плаща

1.
Събуди ме нежен слънчев лъч, плахо полазил през прозореца и погъделичкал ме по лявото око. Дясното бях забил в гърдите на Пенелопи – най-удобната възглавница през последните дни.
Имах две възможности – да присвия окото и продължа съня си върху всеотдайната твърда мекота, или да я събуда и нея – п ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1.3K 4 8

Признанието

- Виж, кой ни е дошъл на гости! Защо не се обади да ни предупредиш? Гледай ме какъв съм, излизам от двора!
- Добър ден, дядо! Реших да ви изненадам. Къде е баба?
- Готви.
Цветан затвори пътната врата. Тръгна пред дядо си по пътеката, която водеше към къщата.
- Радке! Раче! Ела, ела! ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
1.2K 2 5

Да си куче в Америка

– Ех, как обичам живота! - възкликна Чери. Какво да не му харесваш? В десет часа съм на фризьор и маникюр. В дванайсет ще ми приготвят обяд. Менюто днес включва телешко по специална кучешка рецепта. Кило от това превъзходство с експлозия от антиоксиданти, аминокиселини и пробиотици за здравословно х ...
sakio (Александър)
sakio
Проза » Разкази
1.5K

Грешка

Грешка
Емил спря душа и тогава чу, че телефонът звъни. Избърса се набързо, изскочи от банята и изтича до нощното шкафче. Вдигна, като присви вежди, чудейки се дали е видял добре името, изписано на екрана.
– Да, моля?
– Емо, здравей! – Приятен женски глас, но леко треперлив и с ясно доловима тревожна ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.4K 1 2

Любовта е достатъчна

- И накрая осъзнаваш това, което винаги си знаел, че Любовта е достатъчна. И когато приемеш това в сърцето си Любовта ще изживее собственото си възкресение. Защото там, в единението душите ни се преплитат намерили общия път, общия дом и единствената истина съществуваща във Вселената. Защото домът е ...
iren5 (Ирен)
iren5
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
574 3 13

Милана: докато имам сили - 3

Свърших втори прогимназиален клас и реши, че трябва да печеля пари. В квартала имаше плетачка - плетеше на машина. Някои момичета ходеха при нея да ги учи и аз отидох, но скоро разбрах, че тя ни използваше да следим грешки на машината, като ни даваше да наблюдаваме само равното плетене, а по-сложнит ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.4K 2 7

За мъртвите и все още живите

Отбягвана тема. Като че има нещо срамно в смъртта и изпращането на човека – от този свят пак в него. И отново част от природата, напълно слял се с въртежа й…
Да, раздяла е. Тялото отива в земята, душата… Някъде другаде…
А ние бързаме да се разделим с мъртвия. Защото е друг, непознат, извън мрежите н ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
1.2K 5 6

Шипкови храсти

-Да вземем още една чанта?
- Нека напълним тези двете! - отговори бащата на своя син.
И двамата бяха безработни. Чувстваха се неудобно от другите хора. Възрастният мъж бе научил от познат, че изкупуват шипки. Той знаеше, че се берат трудно, но сподели това със сина си. Младежът с готовност прие тази ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
1.2K 3

МММММ – Аlma de hierro*

Имам нож и часовник. С ножа ги убивам, а часовникът ми показва точното време и мястото, където ще се появят. Ножът е от толедска стомана2, с костена дръжка от биволски рог, гравирана с древни символи. Часовникът е модерен, със соларен панел, таймер и предупредителен сигнал. Това са единствените ми о ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
1K 2

Вятърът на времето

Млади, студенти. Огито разказва: спял си спокойно край младата жена в общежитието, бебето също уж спяло… Но заревало. Оги се стреснал и изръмжал: „Тихо, бе, че ще ти… мамата…“
До него Анелия се обадила: „Реви си, маминото, знаеш баща си. Само обещава…“
хххх
- Ееех, лошо време настава, лошо…
- Добро ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 5 12

Мечка - страх, но мене - не!

Всяка вечер Виржиния правеше едно и също нещо, толкова неприятно и страшно, заради което цял ден ѝ горчеше в устата! Слизаше в мазето да налее нафта за печката, с която се
отопляваше!
Когато стана студентка и дойде в София, не предпочете да живее в общежитие, а при роднини, които искаха да помогнат ...
Иржи (Ирина Филипова)
Иржи
Проза » Разкази, Други
1.7K 7 22

Срещнах Жоро

Срещам Жоро, плочкаджията. Жоро е дребен, заоблен, добре оформен за възрастта си биологичен камък. Но удариш ли го приятелски по рамото, бие на кухо. Удариш ли го на друго място – пак така. Винаги съм искал да го млатна по главата, за да сравня звука.
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
669 5 11

Дядо Нягул и още нещо

Пустееха нивите, пустееха къщите, дворовете, градините, пустееха гробищата, но най-важното – пустееха душите хората. Една пустош, една развала, една тегоба и една голяма самота. Дори и вятърът беше вече уморен да блъска по зейналите врати, разтворени като жадни уста в зноен, летен ден, след тежка къ ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза
1K 3 7

А как иначе?

Не е ясно къде, защото е някъде, освен това било и много някога. В една гора живеела много стара магьосница. Тя можела да прави всякакви магии, но не можела да направи само една. Не можела да направи така, че самотата й да изчезне. Защото когато сърцето ти е празно, стъпките ти тежат и не виждат път ...
toti555 (toti)
toti555
Проза » Други
1K 4 7

Момичето на главния готвач

Магдалина беше очарователна жена – нежна, мила и красива. Преди да се омъжи за Минко, ѝ викаха момичето на главния готвач. Мъжът ѝ, както разбирате, е известен готвач в ресторант в нашия неголям провинциален град.
Всички я познаваха. Тя беше млада и очарователна. Не се ожени за Минко по любов. Той б ...
MariaMustakerska (Maria Mustakerska)
MariaMustakerska
Проза » Разкази
673 1 6

Да си жена...

Не се става жена, раждаш се жена. И не, нямам предвид съвременния стереотип за "напомпаната" мацка, която се показва във всяка реклама. Имам предвид онези жени, които ходят с увиснато коремче и стрии след малките си деца, тези, които готвят с едната ръка, а с другата държат детето си. Тези жени имам ...
frank-ova (Нина Ранкова)
frank-ova
Проза » Разкази
1K 2 7

Разхвърчани мисли( пародии на хайку)

В съвременния свят всички хора са музиканти -
свирят на клавиатури, слушайки музика -
на слушалки...
***
Лечение за негативни мисли ...
slan4ogled (Радослава Антонова)
slan4ogled
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
737 1 5

На сцената

Бях прочел „Под игото“ твърде внимателно за своите единадесет години. Наложи се да ползвам речник и безброй консултации с баба ми, но го прочетох. Хареса ми, впечатлиха ме и героите. Имах си любими, разбира се. Запомних и някои реплики, които повтарях при разговор с родителите ми. Бях горд, защото м ...
MilenaKrumova (Milena Krumova)
MilenaKrumova
Проза » Разкази
1.4K 5

Хроники от Нейдеград. Дъвчащи балончета

Станах аз една сутрин рано-рано и преди още да съм се измила и облякла, ей така, както си бях с розовата пижама на сини слончета и сатенената нощна шапчица на пеперудки, бам – право към хладилника! Прясно мляко ми се беше припило, защото цяла нощ бях сънувала, че се давя в розова вода за уста и вика ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Други
952 2

Безнадежден роб

Добър ден! Ха! Да, драги ми господине, Вие с хавайската риза, ще ви наричам Дега, да, вие, който сте отзад. Колкото и да се подхилквате мълчиливо, Калифорния е задушаваща. Питайте ме де, питайте защо?
Провиквате се да не ви занимавам с бълнуванията си? Ми обидете ме на силен глас, как да ви чуя от т ...
sakio (Александър)
sakio
Проза » Разкази
731

Сълзите на розата 2

Сълзите на розата
Първа глава
Продължение
Така бавно, денят се изтърколи. Слънцето скри лика си зад големия хълм. Обагри небето в кървавочервено . Въздухът захладня, а тъмнината запълзя над боровете. Песента на птичките заглъхна. Гората притихна. Чуваше се само протяжното виене на самотен вълк в гор ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Проза » Повести и романи
970 2 3

Милана: докато имам сили - 2

След обяд двете се срещнаха в хлебарницата. Усмихнаха се една на друга и жената я помоли:
- Изчакай ме навън!
Тръгнаха към вкъщи.
- Казвам се Милана. Ще бъдем съседки - колкото Бог ни е отредил или съдбата. Кой както го разбира.
- Приятно ми е! Аз съм Наталия. ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.6K 1 4

Пак аз ли?

Вървели си Мъжът и Неволята, броели
точките по плочките и срещнали Работата.
- Добре, че ви срещнах - казала Работата -
откога чакам да ме свършите.
- Леле - казала Неволята - като те видях се сетих, ...
toti555 (toti)
toti555
Проза » Други
841 2 8

От вятъра

Гого Папийонката, леке на всички управляващи: „ Журналистите са тези, които са упълномощени да говорят от името на народа…“
Аз мисирки не съм упълномощавал да говорят вместо мен.
А и си спомням думите на известен чорбаджия на медия: „Моите журналисти изразяват моето мнение. За което им плащам. Който ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
502 5 10

На запад от Рая

Уилямс се събудиха. Беше точно шест и половина часа. Време за ставане. Питър и Линдзи нахлузиха пеньоарите си и се протегнаха. После се прозяха, почесаха се, сложиха пухкавите си пантофки, и като измиха лицето и зъбите си, се затътриха надолу към кухнята в двуетажната си къща с басейн и огромен трам ...
sakio (Александър)
sakio
Проза » Разкази
1K 1 5

Чувам те, ден четиринадесети, Съобщения за шефа

Знаеш ли, сега се сетих, че мога да ти разкажа още няколко истории за мои познати и близки. Да речем, за Мия, тя ми е племенница, дъщеря е на братовчедка ми Нора. Един ден тя си позволи нещо нечувано, просто прочете...няколко съобщения за шефа!
Днес шефът й имаше рожден ден. Май ставаше на петдесет. ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Разкази
819