14 626 резултата
/разказ от поредицата за Мартин Милена- Ахарам, Евера/
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разполо ...
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разполо ...
662
1
МОМИЧЕТО С ПЛАЖНАТА РОКЛЯ
Лежим на скалите в Стария град – онези, на които в древността въжеиграчи и акробати са изпълнявали главозамайващи номера. Избрали сме най-удобния камък – широк и плосък като възрожденски нар. Наричаме си го „легълцето“. Все на него си стоим, цяло лято. Все в девет вечерта. ...
Лежим на скалите в Стария град – онези, на които в древността въжеиграчи и акробати са изпълнявали главозамайващи номера. Избрали сме най-удобния камък – широк и плосък като възрожденски нар. Наричаме си го „легълцето“. Все на него си стоим, цяло лято. Все в девет вечерта. ...
556
1
3
📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...
715
6
5
***
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...
948
7
12
/разказ от поредицата за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите си и се наслаждаваше на топлото, галещо слънце и на шума на препусналите бели коне на ...
Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите си и се наслаждаваше на топлото, галещо слънце и на шума на препусналите бели коне на ...
508
1
Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той зап ...
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той зап ...
655
3
4
Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня ...
1087
3
1
- Чуваш ли как се отронват миговете? – попитаха сенките с тихия си глас.
Ехо гледаше празнотата в тъмното небе. Нямаше я обичайната игра на звездната светлина, тази нощ бе лишено и от усмивката на луната. Виждаше дълбока и безгранична тъмнина, в която погледа ѝ се губеше, като нечия молба, която ако ...
Ехо гледаше празнотата в тъмното небе. Нямаше я обичайната игра на звездната светлина, тази нощ бе лишено и от усмивката на луната. Виждаше дълбока и безгранична тъмнина, в която погледа ѝ се губеше, като нечия молба, която ако ...
740
1
1
Беше прашен и задушен ден на 1983-та. Промените, които щяха да преобърнат живота на милиони в пределите на Великата страна вече се усещаха във въздуха, но в областния сибирски град всичко още си беше по старому и хората спокойно си носеха новите дрехи, усмихваха се един на друг и се поздравяваха по ...
799
2
2
/от поредицата разкази за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Русите и коси се вееха на вятъра, който нежно ги подемаше и си играеше закачливо с тях. Евера се намираше на върха на най-високата кула, в най-високата сграда на Атлантида, наричана „центърът“. Наистина, това бе нейното предназначение, „върх ...
Русите и коси се вееха на вятъра, който нежно ги подемаше и си играеше закачливо с тях. Евера се намираше на върха на най-високата кула, в най-високата сграда на Атлантида, наричана „центърът“. Наистина, това бе нейното предназначение, „върх ...
547
Тъмните облаци се скупчиха бързо и скоро заваляха едрите капки на пролетния дъжд, който за кратко напои земята. Веднага след него слънцето отново се показа, за да припомни на всички, че все пак вече е пролет. Напъпилите божури се отръскаха от капките, полепнали по листата им и протегнаха нежните си ...
745
4
9
За кой ли път тя посрещна утрото напрегната, с изопнати мисли. Без да си спомня с точност образи и думи, беше сигурна, че го е сънувала отново – тялото ѝ се събуди жадно, сгорещено, с настръхнали зърна и неспокойни ръце.
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...
911
3
3
Неделя. Топъл майски ден. Големият супермаркет бе пълен с клиенти. Единственият ден в седмицата, в който хората не бързаха и пазаруваха спокойно и с удоволствие.
Мария и Ангелина са приятелки от детството, които са учили заедно преди много години. Те бяха решили да излязат и след кафето да се отбият ...
Мария и Ангелина са приятелки от детството, които са учили заедно преди много години. Те бяха решили да излязат и след кафето да се отбият ...
1532
10
6
***
Лозана цялата трепереше. Люшкаше се нейното тяло в някаква треска, като че ли се бе разболяла. Стягаше я сърцето, стискаха я гърдите, гърчеха се. Искаше да крещи, да поеме въздух и да извиси глас: „Не ща го! Не ща го! Нищо не съм сторила, нищичко лошо, освен, че съм се родила! Да го заслужа това ...
Лозана цялата трепереше. Люшкаше се нейното тяло в някаква треска, като че ли се бе разболяла. Стягаше я сърцето, стискаха я гърдите, гърчеха се. Искаше да крещи, да поеме въздух и да извиси глас: „Не ща го! Не ща го! Нищо не съм сторила, нищичко лошо, освен, че съм се родила! Да го заслужа това ...
1126
7
16
„В Памет на Венета, моят Учител в Светлинната медитация!“
Ахаир
/от поредицата разкази за Мартин и Милена/
Огненото кълбо се издигаше и пулсираше във всички нюанси на оранжевото, жълтото, червеното и съчетанията между тях. Мартин вибрираше в унисон с хармонията и енергията на цветовете. Тялото му се ...
Ахаир
/от поредицата разкази за Мартин и Милена/
Огненото кълбо се издигаше и пулсираше във всички нюанси на оранжевото, жълтото, червеното и съчетанията между тях. Мартин вибрираше в унисон с хармонията и енергията на цветовете. Тялото му се ...
1355
3
3
Първият път беше стряскащо. Вторият– смущаващо. Третият – направо опасно.
Затова и го разкарах. А колко го харесвах иначе!
Рус, загорял, мускулест – точно като излязъл от филма „Легенди за страстта“. Че дрънкаше страннотии понякога, от рода на „Тая, майка ми, ще я застрелям с базуката“, или „Абе, ка ...
Затова и го разкарах. А колко го харесвах иначе!
Рус, загорял, мускулест – точно като излязъл от филма „Легенди за страстта“. Че дрънкаше страннотии понякога, от рода на „Тая, майка ми, ще я застрелям с базуката“, или „Абе, ка ...
1176
2
5
– Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме, моето дете. – Дядото говореше съвсем сериозно, а внучето го слушаше виновно. – Казваш, че просто си откраднал тази пръчка. Но това е пластмасова пръчка, розова, прилича на кокал – от кого я открадна? И защо това да е просто?
– От кучето я взех. Ей ...
– От кучето я взех. Ей ...
770
5
5
/Една безименна история/
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...
Имаше нещо в този ден. Странен и променлив, необичаен. Един горещ септември, но точно тази сутрин с много силен вятър. Такъв, че да се чудиш какво да облечеш. Тя, обаче не можеше да мисли за това, дали ще ѝ бъде топло или студено. Не се чувстваше добре, беше притисната от вс ...
1784
6
7
***
Безкрайно чудо е човекът. Роден по Божията воля и оставен на Земята да съществува, както всичко останало, което беше проявление на невидимото и милостивото, от своето раждане, той се скита и сам избира съдбата си. Може би, в самотата си, Господ беше решил, че не иска други да са самотни като нег ...
Безкрайно чудо е човекът. Роден по Божията воля и оставен на Земята да съществува, както всичко останало, което беше проявление на невидимото и милостивото, от своето раждане, той се скита и сам избира съдбата си. Може би, в самотата си, Господ беше решил, че не иска други да са самотни като нег ...
1032
6
11
Цехът за метални конструкции кънтеше от звуци на машини, викове на хора, стържене на метал и какво ли не. Всички работеха под пълна пара. Трябваше да се изпълнява спешна поръчка и нямаше никакво време за разтакаване. Мъжът внимателно пробиваше с радиалната бормашина П - образния профил и малките мет ...
517
4
6
Събуждам се всеки ден с нова идея. Събуждам се идеята да покоря света. Сутрешна прозявка, сутрешно разтягане, сутрешно кафе. Рутина, която всеки имаше по този, а вероятно и в другите светове и различни галактики. Най-трудното нещо през целия ден - да се отървеш от нежната милувка на възглавницата, к ...
757
2
1
***
Ханджийското кипеше от живот. На пътя, пред самите порти на странноприемницата, имаше разпрегнати волове, магарета, коне, а каруците бяха наредени безредно встрани. Децата притичваха, като лястовички, гонейки се по пътя с разперени ръце, падаха в праха, изправяха се и отново политаха напред. Дво ...
Ханджийското кипеше от живот. На пътя, пред самите порти на странноприемницата, имаше разпрегнати волове, магарета, коне, а каруците бяха наредени безредно встрани. Децата притичваха, като лястовички, гонейки се по пътя с разперени ръце, падаха в праха, изправяха се и отново политаха напред. Дво ...
1034
6
5
Докато миеше парцала, санитарят се чудеше защо го е жал толкова за тази жена. В болницата имаше много други хора, чието състояние бе по-тежко от нейното, но го бе жал точно за нея, и то до степен, че да му е трудно да се концентрира в ежедневните си задължения. На всичкото отгоре тя не му бе никаква ...
1319
3
3
Времето е топло, лятото отдавна е затегнало коланите и е потеглило към нас, но още пътува, така че все още се диша...
Аз признавам, че си падам по най-големите жеги, когато всичко, що мърда, има повече вода по тялото, отколкото вътре в него, когато една мента със спрайт значи всичко, когато пясъчнит ...
Аз признавам, че си падам по най-големите жеги, когато всичко, що мърда, има повече вода по тялото, отколкото вътре в него, когато една мента със спрайт значи всичко, когато пясъчнит ...
731
2
4
Тя се появи в едно кокетно, българско селце, разположено в покрайнините на Стара планина, близо до столицата. Бяхме тръгнали няколко приятели, да погледаме места сред природата, красиви къщи и да се поразсеем, след тежката работна седмица. Жълтите ѝ, любящи очи ме погледнаха така, че между нас прехв ...
661
1
1
3. Омайно вино
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити кол ...
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити кол ...
1062
8
14
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...
3437
14
13
Има факти и събития, които никога няма да получат нормално обяснение. Всеки сблъсък с тях ни стъписва и загатва за могъщи сили с тъмна природа, които управляват този свят. Техните промисли не съвпадат с нашите и разрушават крехката черупка, която се опитваме да си изградим, подобно охлюва, за по-гол ...
1158
8
11
Нощта беше топла и тиха. Пееха птици и гласовете им разтваряха цветовете на омайното биле, скрито някъде между тревите.Уханието на измита земя се носеше над полето.
Само един светлик трептеше тревожно и осветяваше прозорчето на голямата къща. Леля Ленка поставяше кърпа, след кърпа, потопена в хладна ...
Само един светлик трептеше тревожно и осветяваше прозорчето на голямата къща. Леля Ленка поставяше кърпа, след кърпа, потопена в хладна ...
1348
9
12
ОХОТА!..
Декабрь стоит: ветреный, холодный, мокрый, и скучный. Насыщенный сыростью ветер пронизывает усталость всего минувшего года. До наступления зимних праздников надо выбрать все граммы зерна, заработанные в коллективном труде. Ток полон колхозными людьми – медленно выдают начисленное: одни весы ...
Декабрь стоит: ветреный, холодный, мокрый, и скучный. Насыщенный сыростью ветер пронизывает усталость всего минувшего года. До наступления зимних праздников надо выбрать все граммы зерна, заработанные в коллективном труде. Ток полон колхозными людьми – медленно выдают начисленное: одни весы ...
1837
1
2
Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...
690
4
9
Ивайла отдавна се беше уморила да протестира срещу Божията воля да я направи такава, каквато беше. Когато беше малка, се страхуваше до смърт от усещанията, които я връхлитаха. Учителките в детската градина разтревожени подпитваха майка й има ли наистина причина това дете непрекъснато да запушва ушит ...
918
5
4
Ами моята събота минава, както моят вторник, сряда, неделя, четвъртък, прощавайте, но не знам, кой ден сме.
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...
Ние не чакаме да дойде събота. За нас всеки ден е събота. Всеки един ден е прекрасен дар, той е едно екстремно преживяване с много адреналин и безкрайни „случайности“.
Прибрахме се изморени, с ...
854
ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...
731
***
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
Има си едно такова време, когато през лятото, точно преди да завали, въздухът се нажежава и в огледалната мараня пред погледа на човек затрептява хоризонтът.
И този ден беше душен. От заранта, хладът от нощните часове се беше мигновено изпарил. Прахолякът се стелеше, ниско над земята, защото ням ...
1027
5
7
Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отег ...
2665
2
Бавно и тихо студът пропълзя в селото. Плъзна се по тревата оставяйки бялата следа на сланата, прегърна есенните цветя за последно и се промъкна през стените на остарелите къщи.
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...
Дядо Иван потръпна,облече старата вълнена жилетка и излезе от къщи. Пое дълбоко хладния сутрешен въздух, миришещ вече на д ...
712
2
10
Мрачно и сиво ми е. Височината на сградите ме притиска и се чувствам сама, сред хиляди „мишки”, уж свободни, но всъщност затворени между стени и прозорци. Еми, така е, като съм израснала в цвят, зеленина и листа по улиците на малък провинциален град. И там, само грабваш колелото и след малко- дим да ...
791
7
18
Беше шест часа, сутринта, неделя, 11-ти май преди доста години. В голямото фоайе на родилния дом бе пусто. Мая и съпругът й Ивайло чакаха от петнадесет минути да се появи доктор. Така им казаха на рецепцията, да чакат. Единадесети май беше датата, на която тя трябваше да роди според предвижданията н ...
2351
8
18
Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.
Всъщност крада данни. Досег ...
Всъщност крада данни. Досег ...
652
1
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
