1 175 резултата
И тази нощ ще гледам в тавана, мислейки, че стаята ми е празна и съм само аз тук, в тая бездушна и уморена вечер. Опитах се да се вкопча в остатъците от снощните сънища, ама те отдавна се стопиха някъде из абсурдния свят на моето въображение.
. . .
Добър вечер, мило момче.
Тази вечер ще ти разкажа п ...
  1149 
Този копнеж в сърцето ми.
Това объркване в съзнанието ми.
Hе мога да опиша със думи какво си ти за мен сега.
Желание, усмивка, трепет...
Oчите ми те преследват и насън дори! ...
  1039 
До: Някоя от хилядите морски костенурки
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...
  1126 
Липсваш ми! Всеки час, всяка минута… Защо те обичам ли? Защото си различен от останалите, защото ме караш да се чувствам желана, обичана и неповторима. Всички останали ме третираха като предмет, мислеха си, че там, където ме оставят, там ще ме и намерят, но не и ти, ти не ме взимаш за даденост. Знае ...
  3165 
Искам да хвана и да се напия...
да пия до припадък,
да отпивам с ярост и да пълня с воля тази проклета чаша...
Искам да те няма!
Искам да не мисля, дори да знам, че не мога. ...
  956 
28-ми октомври
Здравей, П.,
Най-учтиво те моля за извинение за начина, по който трябваше да се запознаем. Слава Богу, вече мога да мисля по-спокойно за тези неща. И тогава, и сега се чувствам като някакво зловещо същество, изпълзяло от романите на Сартр. Не мога да повярвам, че емоциите ме задушават ...
  1011 
"Предполагам, че искате изведнъж да сложите точка на всичко непоправимо и може би не желаете излишни обяснения. Може просто да изтриете това писмо, без да го четете. Пиша го не толкова заради вас, колкото заради себе си, защото от много време насам единствената възможност да плача, без да трябва да ...
  736 
О, скъпи, обичаш ли бързи коли? Чувстваш се страхотно като подкараш такава кола, настъпваш газта и усещаш мощта на двигателя под ламарината. Форсираш, докато цялата се разтресе, усещаш прилива на адреналин и изживяването е страхотно. Мислиш си колко е хубаво да имаш такава скъпа и хубава кола, да я ...
  705 
Любов Моя,
Затварям очите си и Ти си пред мен - Прекрасна, като излязла от приказките: нежни лешникови Очи, подкупваща Усмивка, невероятен Овал на Лицето, красива Коса, но най-важното - Чудно Излъчване. И как да не Те Обожава човек! А Гласът Ти - направо изтръпвам от Вълнение! Толкова Красота, Финес ...
  1380 
Вечерта е като бягане от досаден час, всичко и всички спят и слънцето не праща огън по напукалата се земя. Луната гледа те с грация от високо и носи ти вятърът хлад. Небето чисто, от облаци измито и светкат по него разпръснати звезди, а някъде там и "моето мило" спи. В градината сред цветя, цигара а ...
  946 
Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...
  928  12 
Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...
  1013 
Сърцето ми тупти, а ръката ми трепери. Замислена за изминалите дни. Опитвам се да разбера как се чувствам, опитвам се да разбера правилния път, опитвам се да съм силна, опитвам се да се боря със себе си, опитвам се да не мисля за чувствата и да се наслаждавам на моментите, опитвам се, но в съзнаниет ...
  927 
Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, пра ...
  952 
Моя любов
Нощта спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ропота на дъждовните капки. Нощ, но без звезди и луна. Няма светлина. В тъмната нощ вървя по улицата, с горда изправена глава, но не устремена. Накъде съм тръгнала ли? И аз не знам. Вървейки, си задавам въпроса „Къде отив ...
  1333 
Трудно е.
Толкова трудно, че вече не знам какво ме държи.
Казват, че нито любов не е безоблачна, но понякога наистина ми идва в повече.
И двамата се обвиняваме взаимно, крещим, а не се изслушваме... и двамата ни боли.
Разстоянието е огромно, премълчаното тежи ужасно... а аз съм твърде малка, твърде ...
  1845 
Стрелките на часовникът вече сочеха към 3 и 15. Лунната светлина се прокрадваше през балдахинените завеси на прозореца. Тази светлина бе студена, металният ù отблясък се процеждаше през едрите капки дъжд, които се сипеха от небето. Тези капки, големи и мокри, като гроздови зърна се разбиваха по съкл ...
  765 
Винаги, когато погледна в твоите нежни, красиви и в същото време
объркващи очи, се замислям... Обичаш ли ме... Истински ли...
Може би тези въпроси ще си останат запечатани в моето крехко
съзнание, което те обича толкова силно!
Да, очите не говорят, но когато погледнеш дълбоко в тях, можеш да ...
  1528 
… и тя си замина, оставяйки ме отново сам, в недоумение. Такава е тя, в един момент изглежда ядосана на света, в следващия миг усмивката ù може да разтопи леда. Неразбираема, една загадка, една илюзия… Понякога, когато ме остави така, се чудя дали е сън, или реалност, дали съществува и дали това, ко ...
  1020 
Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, н ...
  1293 
Госпожо Банова, от името на целия 12 ТС клас Ви благодаря за четирите години, през които бяхте наш класен ръководител. През тези години ние се превърнахме от деца и ученици в зрели и пълноценни личности и това нямаше да е възможно без Вашата помощ и подкрепа. Вие бяхте неизменно до нас в моментите н ...
  1105 
Любов ли е това?
Защо боли ме и горя?
Седя с химикал в ръка и лист хартия, за да мога да изразя по някакъв начин огромната си любов, която изпитвам. Два след полунощ е и не мога да заспя. Тишината е нахлула в стаята ми като неканен гост. Времето като че ли е спряло. Потъвам в мисли и разбирам, че уж ...
  1002 
Търпиш и продължаваш! Себе си опитваш да заблудиш, че заслужаваш това, което получаваш! Гледаш през прозореца, когато навън вали дъжд... наблюдаваш капките, падащи по стъклото и си мислиш, че те ще отмият болката! Лъжа!... Измама!... Поредната и пареща и пробождаща неистина! И някой каза "Времето ле ...
  949 
Тази вечер погледнах нагоре и знаеш ли какво видях. Небето беше по-красиво от всякога. Тъмният небосвод над мене бе осеян с безброй звезди, някои гаснещи - показващи на света колко тъжно може да бъде красивото, други греещи ярко, отразявайки нечие щастие по света, трети пък, които просто стоят сгуше ...
  1024 
Аз си тръгвам, понеже много ме боли. Терзая се. Очаквам, а в очите ми вали. Страдам и тръпна, а копнежи се преплитат в детските мечти. Аз си тръгвам, но сърцето вика "Остани! Почакай! Спри се! Аз на болката ще издържа. Разбито съм отново, но и на още разочарование мога да държа.''
И при тези думи за ...
  1138 
На Г...
Рана... неизлекувана, болезнена, огромна рана, която започва да зараства с времето. И в един момент се появява той, със същата ослепителна усмивка, елегантна походка, пленяващ мирис и... връща всички почти забравени спомени... отваря раната, прави я още по-голяма и болезнена, нетърпима. И мъ ...
  944 
Пиша за теб.
Думи, думи и пак думи. Но това поне го мога. В тях е силата ми. Само така бих могла да се изразя, да те опиша, да изрека това, което никога не казах на глас.
Няма да те убеждавам в това, че си единствен. На този етап си такъв, но все още не вярвам, че ще бъде завинаги така. Няма да те у ...
  1692 
Откровение
Ето, белият лист безмълвен стои и чака да започна да пиша... Писалката леко се приплъзва по него и изписва буквите... Редовете ми шептят да пиша за теб... Но какво да напиша!?!Всеки ден ме оставяш все по-сама... Това ми казват те... Всеки ден отваряш рана върху раната... без да разбираш,ч ...
  1287 
Здрасти,
много дълго обмислях какво да ти напиша. Дори да не го прочетеш, дори след това да го изтриеш - някои неща са факт.
Колкото и време да е минало, аз не съм променила усещанията си и сигурно няма и да ги променя. Направих много грешки и повечето са били абсолютно съзнателно. Обмисляла съм хил ...
  1699 
За теб
Винаги, когато съм с друг, ще си мисля за теб, във всеки друг ще виждам твоите очи, ще чувствам твоята кожа, ще чувам твоя глас. Мислех, че ще те те забравя лесно, но мога ли да го направя наистина?!? Мога ли да забравя начина, по който ме галеше, думите, които ми казваше, погледа, с който ме ...
  905 
Здравей! Аз съм твоята Лили! Мъничка, предадена, объркана, ограбена. И уплашена, и влюбена. Познаваш ме добре, нали? Всеки ден се оглеждаш в наивните ми очи. Всеки ден докосваш ледените ми ръце. Всеки ден виждаш усмивката на лицето ми.
Аз съм твоят тъжен поет, когото все нямаш време да четеш. Чуваш ...
  1021 
Историята на едно момиче
(по действителен случай)
Животът ù е каша, както е и в главата ù... Денят е слънчев, весел, усмихнат... А лицето ù е тъй мрачно... Помръкнало... Защо... Сякаш не се радваше да види слънце... Сякаш не искаше светът да се преражда... Хах... Искаше... Но знаеше, че тя няма да с ...
  1103 
Гоненица
Опитах се да те догоня както дете, гонещо вятъра. Опитах се да те преплувам както плувецът- океана. Опитах се да погледна на света ти както слепец, прогледнал току що - прекрасен.
Липсваш ми както на цветето му липсва слънцето... Както на русалката - морето... Както на човека - въздухът... ...
  757 
Помня, че имаше време в, което бях готова да направя всичко за теб. Сега почти нищо не се е променило. След толкова изминали месеци чувствата са все същите, дори по-силни. Старите рани са на местата си, само че са по-дълбоки. Сега между нас има граници. Такива, които аз изграждам, и не защото не изп ...
  955 
Toпли цветни петна. Това виждам, когато затворя очи и ги задържа затворени. А понякога точно от това имам нужда. От танца на едни точици, които безсмислено се подреждат. Или пък не е безсмислено и се редят в строги редици. Не, хаос е и в хаоса се раждат красивите неща. Като аз и ти. Толкова беше объ ...
  1112 
Навън вали, а в сърцето ми бушува силна буря.
Далеч си от мен и душата ми кърви,
как да спра любовта, как да се откажа,
как да извикам, че не те обичам,
като сърцето ми изгаря цяло за теб. ...
  826 
Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...
  1263 
В очите ми се отразявахте. Ти... там... с нея...
И в тихо безмълвие откривах все повече и повече неща, за които си струва да боли... Усмивката, която търсех в онези дъждовни сутрини над чашата с кафе – студено и горчиво... Усмивката, с която се чувствах и аз по детски щастлива... Усмивката, която дн ...
  679 
Мислех, че някога ще те забравя... Мислех, че няма повече да те сънувам... Ти замина и това бе моят шанс! Но уви, завърна се отново и всичко пак взе да се повтаря... Надеждата, че ще те видя... Трепването всеки път, когато това се случи... Непоносимото желание да съм винаги с теб...
Гледам снимките ...
  954 
Прости ми
Прости ми думите, с които нараних те…
Не ги мисля, те са моята защитна реакция към теб…
Прости ми действията, с които нараних те,
те са липсата на разум в моя ден… ...
  1310 
Предложения
: ??:??