Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

У дома сред непознати

У дома сред непознати
Пролог
2066 г.
Берлин
“Във възмездието има живот.” Това са думи, които никога не мога да забравя. Думи, които моят баща често повтаряше. Моят баща – изтръгнат от майчината си утроба, спасен от непознати, отгледан под чужда стряха и накрая призован да възмезди своите роднини. ...

martin.gr

Проза » Повести и романи

2020-12-03T02:43:01+02:00 990 1

Первая, Белая, и Всея. (глава 18) 🇷🇺

Глава 18. Личный кабинет А. Д.
*Вошли в огромный кабинет. На большом пластмассовом столпе, похожем на подтаявшую свечу, за высокой спинкой пустого кресла, вились выдавленные незначительные буквы. Недавний дым едва выветрился.
Птенец А Д. расцвёл состоянием, елозил задним суждением и сплющенными расч ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2020-12-03T02:37:38+02:00 1.5K

Светла тъмнина

Хората казват, че Луната е красива. Може би дори романтична. Тя вижда душите ни. Вдъхновява поетите. Утешава моряците. Оставя отпечатъците си в самотните души, които я обичат...
Но може би...
Тя е бледа. Дори мъртва. Докосванията й са ледени. Светлината й идва от Слънцето. А тя е просто... тъмнина. ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

2020-12-02T21:56:35+02:00 621 2

Неправилни мисли /вредни, заразни и неприлични/

2 декември, сряда. Заглавие: „Представят национален план за готовност при пандемия“???
Ха?!
Що така бързат?
хххх
Като се сетя, че наскоро – през 2012 година, обсъждахме края на света… ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-12-02T10:06:50+02:00 501 3 13

Вярвате или не... 32

Чудо
Чудни са делата Господни - в България хора без заплати
живеят в палати...???
Рай
Най - доброто място на земята е България! ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-12-02T09:52:22+02:00 662 1

CO-вид – 55. Квантовата болест – 2

Ала той нямаше време да размишлява върху този интересен научен проблем, защото в следния миг пред вратата изскочи лично Александър Трети, грамаден като ягуар, черен като катран, с огнени очи…
– Александре, дай път! – предложи миролюбиво Йогата.
Котаракът заплашително изръмжа.
Хаим Оливер, „Часът на ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-12-02T09:37:34+02:00 951

Кутия за обувки

Всеки човек прилича на друг. Близнаците притежават физическа прилика, но душевната им е прекалено различна, така както се различават листата на вечнозелените и широколистни растения. Подобни мисли минаваха през главата на момче, което работеше в едно атилие с майстора си. Майсторът му викаше от уваж ...

Арикс

Проза » Разкази

2020-12-02T09:27:17+02:00 1.1K 1 7

Сякаш пиша приказка

Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...

pavli

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2020-12-02T08:34:42+02:00 742 1

С бащина любов

В четвъртъците е празно, с часове си гледам телефона. В кафенето от сутринта са само арабите, винаги са тук. Никаква работа ли нямат тези хора, по цял ден седят с броениците, десет мъже, седнали обсъждат и се оглеждат.
В разговорите винаги се чува името на този, когото го няма, друго не мога да разб ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2020-12-02T08:34:03+02:00 1.1K 9

Гибелта на една империя-част 15

Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...

Algol

Проза » Разкази

2020-12-02T08:33:22+02:00 1K

Двустепенно – внезапни пробождания

Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...

pavli

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2020-12-01T08:16:30+02:00 722 2 4

Лелка

Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази, Хумористична

2020-12-01T07:52:21+02:00 1.4K 1 22

Гибелта на една империя-част 14

-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...

Algol

Проза » Разкази

2020-12-01T07:50:23+02:00 1K

Случка с неочакван край

Странно нещо е любовта. Мислех си, че съм открил това, което ме прави щастлив, а се оказва, че е поредната неудачна връзка. Случи ми се да изпадна в комични ситуация – резултат от разминаването на представите ми и действителността.
Аз съм тих и затворен човек, останах неженен най-вероятно поради фак ...

MariaMustakerska

Проза

2020-12-01T07:49:35+02:00 979 4

Нещата от жовота

Той се доближи до вратата към терасата, открехна я леко и си промуши главата през образувалата се пролука. Да, навън вече не беше вече толкова горещо. Върна се в кухнята, взе чашата си с уиски и купичката с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечният край на тер ...

NaskoGelev

Проза » Разкази

2020-12-01T07:47:51+02:00 470

Наръчник по карантитен фитнес

Карантина е... Вънка вали сняг, всичко е затворено, а какво липсва на част от целокупното човечество? Фитнесът, много ясно. Мало и голямо гледа тъжно страницата на любимия фитнес и припява „Ако зажалиш някой ден... за старата щанга...“
Защо точно фитнесът е нужен като слънцето и въздуха за всяко жив ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична

2020-12-01T07:41:47+02:00 434 1

Възможно ли е това?

На 25-ти ноември, около 20 часа, ми се обади мой познат, работещ във високите етажи на Топлофикация, за да ме предупреди, че от 22 часа парното в централната част на София ще бъде изключено за цяло денонощие, заради авария. Благодарих му най-сърдечно. Жестът му бе благороден и топлоспасяващ. Незабав ...

vega666

Проза » Други

2020-11-30T19:29:41+02:00 555 5 6

Баналната история на Красьо Контрата

Роди се две седмици след определения от лекарите ден. На контра! Напук на майка, баща, баби, дядовци, роднини, комшийки...
Те ще му казват кога да се роди… Ама-ха! Какви са те, бе? Доктори някакви… Знаели… Да, но не знаят с кого си имат работа…
И се захвана да доказва на всички колко невероятно неза ...

генек

Проза » Хумористична

2020-11-30T11:33:04+02:00 593 2 9

Дръж госпожата

Стига де, не изглеждам така, това не е вярно – снимките са пипани.
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази, Хумористична

2020-11-29T22:47:34+02:00 3.1K 9 38

Стълби

Стълбите изглеждаха страховито. И сякаш се смаляваха високо горе. Поне трийсет бяха, а отвъд тях се мержелееше сиво, неприветливо небе. Подлезът бе почти пуст. Теодора стоеше долу и се чудеше как да подходи. За пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Никой не си бе направил труда да я ин ...

Heel

Проза » Разкази

2020-11-29T19:04:08+02:00 705 1 1

Неизживяна страст

Не исках да го виждам. Мразех го. Мразех го с цялото си сърце. Но, проклета да бях, можех да се закълна, че дори и през слънцето на омразата, усещах лъчите на любовта. Не можех да го понасям. Той беше един нещастник. Скапан нещастник. Беше постъпил подло с мен. Накара ме да мечтая за него, а после с ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

2020-11-29T18:09:04+02:00 605 1

Гибелта на една империя-част 13

-Призна ли си вече за кого работи?
Атанас Чакъров размишляваше относно живота, Вселената и всичко останало, когато началникът на екипа му по вътрешна сигурност почука на вратата на кабинета и го извади от унеса му. Напоследък го бе обзела необичайна леност. Всеки път щом се опиташе да се съсредоточи ...

Algol

Проза » Разкази

2020-11-29T08:28:27+02:00 1K

CO-вид – 55. Квантовата болест – 1

Минало се, каквото се минало, царският син отишъл веднъж да напои коня си на кладенеца, дето видял за пръв път неродената мома. Но конят пръхтял. Не искал да доближи до водата. Царският син заповядал да изгребат кладенеца… Като изгребали водата, намерили в кладенеца златна рибка.
Ран Босилек „Нероде ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-11-29T08:24:45+02:00 1K 3

Преди края-10

10
Айшли лежеше спокойно на своя диван,гледайки телевизия у новия си дом. И макар да бе сама за Коледа и Нова година,тя бе украсила навсякъде:на входната врата на дома си бе поставила красив,декоративен коледен венец. На голямата елха,която си бе купила веднага след като се нанесе,бе поставила голем ...

vipralisantamoon

Проза » Повести и романи, Други

2020-11-29T08:21:31+02:00 1.1K

Свърталището на дявола (4-та част)

***
За няколко дена Явор и Катрина постегнаха старото семейно жилище. Сложиха външна и вътрешна изолация, смениха старите керемиди на покрива с по-съвременни, смениха старата дограма с по-нова, също дървена, промениха целия вътрешен интериор, направиха банята със специални сглобяеми плоскости и пост ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-11-28T18:41:40+02:00 1.3K 2 5

Гибелта на една империя-част 12

Откъде идва вярата? Как се възпитава и може ли да се вмени на някого? Дали нещата, в които един вярва са верни и за друг? Вярно ли е, че когато порастнем, спираме да вярваме в приказки?
Моята вяра в човека досега не ме е подвеждала. Твърдо съм убедена, че всеки е способен както да твори чудеса, така ...

Algol

Проза » Разкази

2020-11-28T07:41:40+02:00 1K 1 1

Край или начало част 5

Глава 21
Обратно в лекционната зала
Изстрела на Джафар улучи точно телефона на Роджър. Все пак с обучението, което имаше това не бе проблем за него. „Жив съм“ си каза Роджър и се огледа наоколо. Джесика, слава Богу и тя е добре. Телефона ми не става за нищо. Дано Лис не помисли, че нещо ми се е случ ...

CloverDragon

Проза » Повести и романи

2020-11-28T00:18:57+02:00 575 1

Хиляда и триста години България

Действието на настоящия разказ се развива в началото на деветдесетте години на двадесети век. Полицейския участък на улица Сьодерманланд номер шестнадесет в шведския в град Вингокер приличаше повече на тих офис отколкото на правоохранителна структура. Сержант Мьолан Свредлунг обсъждаше сутрешния сиг ...

йеромонах

Проза » Разкази

2020-11-27T19:48:41+02:00 912 4

(Мало)умни мисли и сентенции

1. На доста от плешивите мъже някоя жена е взела скалпа...
2. Чистото тяло не гарантира чиста душа.
3. Ако мъжете правеха секс всеки път, когато поискат... щяха доста да намалят исканията си...
4. И вентилаторът духа, но му липсва еротиката...
5. Това, че гълта без остатък, не радва мъжете при среща ...

mislitel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-11-27T16:37:58+02:00 578 1 6

Сватба

При следовател Боев:
- И така, разкажете как стана всичко, от самото началото, че до края?
- Ми то аз, ко да ви кажа, тя тая работа без да я щеме почна.
- Слушам ви!
- Значи, брат'чеда Григор, тръгна да се жени. Хареса мома от Бойчиновци и се залюби там с нея. Она, в началото не го щя, ама той на ня ...

ppostadg

Проза » Разкази

2020-11-27T12:47:25+02:00 745

Гибелта на една империя-част 11

-Мръсна свиня! Как можа да го направиш в собствения ни дом! Не мога да те гледам! Не ти ли беше достатъчно да профукаш всичките ми пари? Не, трябваше да ме унижиш по още по-гаден начин! Мразя те! До дъното на душата си!
-Престани да крещиш! Старанията ти са напразни. Нямаш публика тук.
-Само това ли ...

Algol

Проза » Разкази

2020-11-27T12:41:27+02:00 1K

Разни бележки

- шофьорската книжка е талона за хляб на катаджията
- демокрацията зависи от думата на главния демократ
- проституционно правителство
- червеите подкрепят закона за ограничаване на риболова
- репортаж за по-малките ни братя – вирусите ...

генек

Проза » Хумористична

2020-11-27T10:27:55+02:00 693 4 8

Рояк целувки за дъното на един тиган

Луксозните покрайнини на голям град.
Малък затворен комплекс.
Късно лято.
Събота - срещу неделя.
Малко след полунощ. ...

rygit

Проза » Разкази

2020-11-26T22:45:22+02:00 936 1 9

Минзухарът и пътника

Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?
Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
Тук долу, погледни надолу и ме виж.
А ти си?
Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна. ...

levkov87

Проза » Разкази

2020-11-26T22:24:12+02:00 632 1

Свърталището на дявола (3-та част)

***
Долно Камово имаше малко над триста къщи, а населението му беше около осемстотин души, по-голямата част възрастни, пенсионери. Имаше основно училище, което едва оцеляваше заради малкото на брой деца. Селото се стелеше живописно по единия бряг на Луда река, като от запад, север и юг бе обрамчено ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-11-26T17:59:28+02:00 1.3K 2 5

Eлементът на изненадата

В сряда сутринта се събудих доста късно. Избръснах се, взех си душ, облякох мекия син халат и отидох в кухнята. Направих си кафе „Jacobs Monarch“ и зашляпах с чехли към хола. Седнах на дивана, протегнах дългите си крака и запалих една цигара „LM“. Отпивах от кафето и се кефех на уюта и стилната обст ...

MagiV

Проза » Разкази

2020-11-26T13:41:39+02:00 1.6K 5

Гибелта на една империя-част 10

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Че решенията, взети в два часа сутринта след няколко чашки не водят до нищо добро. Но ако алкохолът е горивото, което движи разума, тогава какво? Дали е възможно да се вземат трезви решения на пияна глава?
Моето пиянство обикновено е тихо. Напивам се и започв ...

Algol

Проза » Разкази

2020-11-26T12:46:08+02:00 1.1K

По пътя

- Адаш, ще ме хвърлиш ли до града?- отправи въпроса си младия човек към отворения прозорец на шофьорската врата.
- Качвай се!-отвърна му от вътре шофьора.
Камаза ръмжеше на празни обороти пред входа след бариерата, бълващ миризма на изгоряла нафта.
- Благодаря ти!
- Няма защо. ...

ppostadg

Проза

2020-11-26T12:23:26+02:00 712

КОВИД-размисли

Из въздуха се носи миризма на КОВИД. Миризма, която може да ви накара да забравите всички останали миризми. Впрочем КОВИД е съкращение – Китайците Объркаха Всичките Игри на Доналд. А по Европа пък броди радикален ислямизъм. Сиреч – коранавирус.

VladimirKostov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-11-25T20:27:51+02:00 508

Первая, Белая, и Всея. (глава 17) 🇷🇺

Глава 17. Великолепие новых людей.
*- Невыносимое положение, - шумели ученики, - небо поручило нам наблюдать за его бесконечно грандиозным содержанием, а мы увлеклись земными удовольствиями, неужели это самое важное назначение. И эти беспрерывные войны, вылазящие личные пороки, угнетения враждебных ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2020-11-25T20:25:12+02:00 1.5K