14 425 резултата
Това не е още една история как двама се обичат, разделят, плачат и страдат. В тази история има любов, има раздяла, има плач и страдание. Разликата е, че не става въпрос за двама влюбени.
Всичко започна на 12 септември 1996 година. Тогава беше първата ми среща с майка ми – Красимира Тодорова Христозо ...
  1038 
Не усещаш нищо друго, освен тласъците на въздушното течение, които те водят през мрака. Пространството около теб се осветява от сияйна вълна и смачква сърцето ти с непоносим ужас, породен от животинските ти инстинкти, които действат в пъти по–бързо от разсъдъка ти, зает да отбележи, че се намираш в ...
  905 
Пролог
- Търся ефрейтор Кот... нещоси - заяви пощальонът.
- Аз съм - кимна Ко Та Рак.
- Това писмо е за вас - подаде му го пощальонът. - Подпишете тук.
- Хъм - изсумтя Ко Та Рак, щом прочете писмото. - Вадят ни от "пас". ...
  643 
Откакто съобщиха по телевизията, че печелившият от второто теглене на тото „6 от 49” е от Златарево, градчето вреше и кипеше. Не преставаха клюките и интригите ни денем, ни нощем. Още на следващия ден след новините по телевизията, в градчето започнаха да се навъртат непознати индивиди – дебеловрати ...
  1026 
- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ...
  1097  15 
ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...
  810 
Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям ...
  1203 
Из архивите на Чико Чиков
Чико се събуди, протегна се два, три пъти, почеса се под лявата мишница и още на едно място и реши да се замисли. Добре де, то е лесно да кажеш “ще мисля”, ама за какво да мисли, като нито му се мисли, нито пък знае да мисли, а още по-малко му се иска да мисли. "Сложна рабо ...
  823 
На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с т ...
  1733 
Опита се да скрие с пеньоара липсващото, като ме гледаше по начин, който красноречиво говореше - Ей ме цялата, сега искаш ли ме?
Стоях втрещен и я гледах, без да сваля поглед от обезобразените крайници.
-Мисля, че трябва да направим нещо, нали?
Тя се опита да се приведе по-близо, но столът попречи - ...
  627 
БЕЛЕГЪТ
Този белег тук, на гърдите ми, не е от нож. От остър морски камък е. Морето беше сърдито тогава и хич не му беше до посетители и гости. Ама аз бях нагъл и млад – и влязох. Не че не ме беше страх, още повече, че не умеех да плувам, ама една опитна и необуздана сирена при всеки тласък на вълни ...
  776  11 
Силвия отвори гардероба си. Не можеше да избере тоалет, с който да отиде на партито. Не, че изгаряше от желание да присъства, но така или иначе, трябваше да изглежда добре.
Тя бе красива, млада жена! Мъжете, дори и жените, биха я описали с две думи (тип манекен).
Буйната ù червена коса, се бе разпил ...
  1185  12 
Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагла ...
  848 
Един ден излизаш и вървиш. Стигаш до непозната улица и се оглеждаш неспокойно, след което, може би тласнат от любопитство, може би от съдбата, тръгваш по нея. Цари относителна тишина, далечни шумове, присъщи на всяко едно селище напомнят за съществуването на поредния идентичен с определението за съв ...
  969 
Обикновен човек, със своите страхове, надежди, грехове и мечти, Карл живееше в един сибирски град. Правилата на Москва и Европа не важаха тук. Това бе едно от последните непокварени от глобализацията места. Място, на което би могъл да дишаш и да знаеш, че правиш това не от навик или машинално, ами к ...
  484 
Зъболекарите също плачат
Срещна ги болката. Пустият му мъдрец! Не го остави да мигне цяла нощ. Едва дочакал да се развидели, набра смелост и потропа на вратата на зъболекарския кабинет.
- Влизай, влизай! - чу звънкия глас на медицинската сестра.
Пенка работеше вече двадесет години в здравната служба ...
  675 
С Р Е Щ А Т А
Една измислена история по съвсем
истинска случка
Пролетта дойде с надеждата да размрази надеждите на хората. Цветята и дърветата лудееха от желание за живот, цъфтяха и кокетираха, галени от майското слънце. Наново светът щеше да се превърне в уютен дом, ако не беше Войната. Пияно от ом ...
  720 
Последно за "Тиквичките"...
И без друго разказах повече от позволеното.
Ще ми се да се е случило... Но, кой знае???
Б.
- Вдигам тази чаша и пия за ваше здраве! Нека тази прекрасна вечер да бъде посветена на този, който бе така добър да ни събере тук – в тази вълшебна Планина! ...
  721 
Надя отвори прозореца и се вгледа в небето. Беше индигово – синьо, обсипано с безброй звезди, красиво и някак... близко. Пренесе се години назад, когато беше малко момиченце с лунички по носа, весела и приказлива, както всяко дете. Често вечер преди да заспят, майка й четеше приказки. Най – любимата ...
  1061 
Велина беше най-лъчезарното дете, което някога хората бяха виждали в селото. Кротко и вечно усмихнато, то печелеше симпатиите на всички от пръв поглед, но щом разберяха за ”онова”, те се отдръпвах рязко настрани, сякаш беше прокажена. Тя имаше най-сините очи, които някога някой бе виждал. И едни так ...
  890  10 
Алиса се взираше в празната тетрадка, която направи свой дневник и не знаеше какво да напише. Всъщност събитията от последните месеци не й даваха мира и имаше нужда поне да ги запише, може би това ще ú напомня за реалността… Стана от леглото и с бавни стъпки приближи огледалото. Взря се в отражениет ...
  707 
- Кажи ми... - каза Марк и обърна главата си към Беа. На красивото ù бледо лице се изписа очудване. Тя го погледна с въпросителен поглед и го остави да продължи.
- Наистина ли ме обичаш? - тези думи той изрече някак... неуверено, но не отмести поглед от любимата си. Няколко секундното мълчание накар ...
  943 
на Чико Чиков
След онази фатална нощ, когато Иванка отвлече от самата сцена на варненската фестивална зала, новоизгряващата фолк звезда Чикита, нещата взеха съвсем друга насока.
Първо на първо, Иванка вече не беше секретарка, а зам. президент на импресарска агенция “Гласовете ви да не чувам”, най-на ...
  940  11 
Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталище ...
  1230  23 
Оставаше му още един ден да подиша родния селски въздух, да се порадва на кротките майчини очи и да послуша разказите на баща си за онова далечно време, когато родителят му е бил още дете и животът по тези места, както се изразяваше старецът, е кипял – същинско младо вино, а не се е влачил едва, едв ...
  855  14 
/гротески/
Ситуацията се оказа максимално тревожна и трябваше да се вземат спешни мерки, за да се спре този колапс в рейтинга на партията. С наближаването на президентските избори рейтингът се сриваше тотално, въпреки усилията на шефа да излъска образа на нашия кандидат и този процес нарастваше неуд ...
  589 
Джейн изключи телевизора, остави дистанционното и се заслуша.
Последва тишина.
След това отново стъпка.
И отново.
И отново. ...
  1320 
На вашето внимание - част трета на "Тиквичките..."
Б.
- Нека поне да се опознаем! Не сме си толкова близки… -
Отговаря Последният Говорещ поглед – Пък и заради приятелката ми не се обръснах… Сега… Де да знам? Трябва и с нея да говорим…
– Говорих! – Казвам с възможно най-невъзмутимия си тон, защото з ...
  714 
Трудно бе да се изправиш, когато си бил повален не веднъж! Трудно се свиква с мисълта, че сам трябва да се грижиш за себе си и няма на кого да разчиташ в трудните моменти. Но аз се бях научила. Свикнах с отсъствието на мама, свикнах със съжалителните погледи на хората, когато ми оставяха понякога по ...
  1157 
Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...
  827 
Подлезът
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...
  1063 
Някога мразех съботите. Мразех ги до онази, в която съдбата ме срещна за пръв път с Доротея. Тази среща преобърна живота ми в посока, съвсем неочаквана и за самия мен, вдъхна ми сили за ново предизвикателство и ме зареди с огромна положителна енергия. Но затова ще разкажа, когато му дойде времето.
В ...
  704 
Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...
  681 
Старецът и мечката
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...
  1213 
То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...
  891 
Соколът и стомната на мъдростта
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
  783 
Пролетта почти си отиваше и отстъпваше под напора на летните слънчеви лъчи. Последните цветове на овошките падаха от лекият ветрец и навсякъде се разнасяше сладникав аромат.
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
  1411  13 
Човекът и Змията
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
  1143  10 
Cuba Libre 3
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
  634 
На вашето внимание -втората част!
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
  728 
Предложения
: ??:??