14 424 резултата
Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...
  989 
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
  625 
Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...
  604 
Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
  795 
Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
  1189  12 
CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
  1026 
Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...
  1530  12 
В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
  607 
„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
  1620  34 
Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето ...
  1011  18 
Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и с ...
  595 
С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...
  759 
"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...
  635 
Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...
  840  14 
Среща от 5-ти тип
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...
  1036 
- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...
  1021  13 
ВЛАСТ, СТРАСТ И БЕЗУМИЕ!
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...
  1151  10 
ОБЗОРЕН РЕПОРТАЖ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРЕСПОНДЕНТ
Задълбочен и пълен анализ на съществата от планетата-“Експеримент-111”, наричана от обитателите си - ЗЕМЯ.
ДОКЛАД ОТ ЕКИП ПЪРВИ - НЕВИДИМИ НАБЛЮДАТЕЛИ.
Трети период от съществуването на Галактиката.
Намираме се на планета “Експеримент-111”, която влезе в ...
  557 
Повдигна плахо щорите и с ужас се взря в осветяваното на моменти нощно небе.
Немците сриваха Лондон, а той нямаше какво да направи, освен да стиска устни, да примигва при всеки гръм и да се моли щетите да са по-малко.
Пръстите му неволно потърсиха неизменната, успокояваща пура, но кутията беше празн ...
  557 
Заблудена
Копнеж по истина
Обвила ме е кротка надежда
като в пашкул на какавида,
приличаща на тънка вълнена прежда. ...
  1165 
Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...
  780 
1.
Тя вървеше по улицата с безброй магазини. Спираше се и разгледаше стоките на витрините - измамно лъскави, така фалшиви с изкуствения си нереален вид. Не ги намираше за нещо интересно, просто убиваше време.
Или май времето я убиваше?
Повече внимание обърна на витрините. Някои от стъклата бяха мръс ...
  697 
Какви красиви бяха улиците на Добрич през далечната хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Без досадния автомобилен шум, без всичкия този прахоляк и пушек, който хората гълтаха в сегашните големи градове. И изглеждаше някак приветливо, чисто, подканящо за живот и радост. Дърветата бяха толко ...
  876 
Йона запали двете ритуални свещи на празнично подредената и украсена трапеза, въздъхна и се отпусна на един от двата стола. Погледът ù отново зашари по старата малка кръгла маса с понапукан и тук-таме олющен лак и се спря на отворения пощенски плик, подпрян на синя порцеланова ваза с букет свежи гра ...
  634 
Застиналата вода на блатото тъмнееше. Мъглата нахлу на талази и жадно пое гнилия дъх на тлен. Филип се огледа изумен. „Къде съм?!” Смразяващият хлад на водата плъзна по краката - бавно, поглъщащо. И страхът плъзна - заблъска в гърдите му. Писъкът на паниката събуди разума. „Спокойно, спокойно...” Ба ...
  1905  44 
Имаше нещо в това момиче, което никой със сигурност не можеше да определи лошо ли беше, или добро. Тя беше като хамелеон, променяше нрава си, в зависимост от средата, която я заобикаляше. Дори и очите ù променяха блясъка си. Доста широк спектър от настроения можеше да различи в тях човек. От пълно б ...
  921 
Влак
Първа глава
Влакът спира и разпилени като вятъра съдби събира. Това се случи и с нас. Той чертае нашите все още неизвестни любовни пътища. Първата ни среща се състоя, но дали ще се повтори? Влакът символизира първоначалното ни събиране, защото сме от различни страни. Ти ми разказа за себе си по ...
  440 
Изобщо не усетих как стана. Това, дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и кой знае какво особено физическо усещане. Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в мал ...
  890 
Идва краят на света, каза си Ред, чувайки бумтящите стени около себе си изскочи изпод одеялата и се втурна към прозореца. Това е само буря, увери се той. Замечтано загледа божиите води стичащи се от небесната мъгла, от време на време свирепите гръмотевици пробуждаха чувствата в Ред. Той беше малко с ...
  686 
Ваня мислеше, че всичко вече му е разказала, но продължаваше да се събужда и в главата й да звучи поредното писмо. Благодарна му беше, че не реагира с крясъци и обвинения. В редките случаи, когато й бе отговарял, сърцето й щеше да се пръсне от ужас, преди да отвори писмото му.
Наскоро бе гледала фил ...
  576 
Слезе днес Опашатият през ей онази дупка между озъбените черни облаци и чевръсто се настани насред селото, баш на мегдана. Надяна кожата на партизанина Гандин, грабна пистолета му и право в челото на дядо Таньо взе да се цели. Изтръпнал, малкият Станчо надничаше иззад вековната мура, стискаше зъби д ...
  1102 
- Та така, тия монополисти ЧЕЗ все се мъчат да ни излъжат. При нашата лозарска могила сме си направили кооперация и електрическата мрежа си е наша собственост. Ние си отстраняваме повредите, ние си сменяваме стълбовете, ние си водим инкасирането. ЧЕЗ са монтирали един цифров електромер в нашия трафо ...
  664 
Високо над скалите, по левия бряг на реката, пълзеше коларският път. Провираше се през поляните, покрай опустелите овощни градини и дерета. Люляковата гора разпъваше гроздовидни, тъмновиолетови съцветия. Слънцето се вмъкваше между тях и се губеше под скалните венци на пещерите.
Между камъните на ста ...
  1481  45 
Бай Георги - ІV
Пристигнахме в Равалпинди вечерта и скоро след това в Исламабад, за който почти може до се каже, че е новопостроеният модерен квартал на Равалпинди. Спряхме пред къщата на Жотев. Жена му и дъщеря му веднага изскочиха на улицата и се хвърлиха на врата му. Искаха да му зададат купища в ...
  1307 
Тя наближаваше 30-те си години, отдавна нищо не я радваше истински, беше се затворила в своя собствен свят - далеч от всички.Често се успокоявяше, когато сърцето ù шепнеше:
- Пази ме, пак ще ме наранят.
И да, така беше - хората, които идваха и си отиваха от живота ú, оставяха неизлечима следа в нежн ...
  596 
СВИРКИ
Из „За кожата на една проститука”
Ако имах мъж, щях да го лъжа, че не ми харесва, но истината е друга. Харесва ми. И то много! Толкова обичам да правя свирки, че понякога се хващам как наблюдавам някой мъж с по-голям пакет по улицата и аха да се лепна за ципа му. Срам ме е от себе си. И ако щ ...
  16693 
Нощта се е спуснала над притихналия град. Минава полунощ и всички прозорци, един по един, угасват. Уличните лампи едва мъждукат и под оскъдната им светлина сякаш хиляди призрачни сенки се плъзгат край стените. Повечето хора отдавна са се пренесли в царството на Морфей, отпуснати в своите топли и уют ...
  1873  11 
Бай Георги - ІІІ
Рано сутринта след кратка, но яка закуска, се сбогувахме с Деньо по мъжки и потеглихме. Жотев още веднъж потвърди, че колата е в ред, резервоарът беше пълен, имахме безалкохолни напитки, термос с чай и разбира се, достатъчно пари.
Когато излязохме от града, движението стана съвсем р ...
  1265 
Бай Георги - ІІ
След три дни се навършваха 40 дни от обесването на сваления от власт президент Бхуто и исках да видя дали има в пресата някакво потвърждение на информацията, която вече имах, че по този повод се очакват сериозни стълкновения между неговите привърженици и сегашния режим. Естествено, о ...
  1175 
Да преминеш през Ада
От три години тя беше чиста. На двадесет и една, животът беше пред нея. Но все още си спомняше онзи ден, когато, вървейки по острието, тя залитна повече, отколкото трябваше... към Ада. Не, че животът ù преди беше приказка, но тогава тя не знаеше какво бе истински Ад.
- Мамо, тат ...
  849 
Предложения
: ??:??