14 424 резултата
Беше един топъл, слънчев ден. Лятото беше в разгара си. Птичките пееха песни, които галеха нежно слуха. Цветя безброй и толкова красиви красяха поляните и градините.
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...
1110
4
„... тогава изневиделица изскача тъпото копеле и стреля от упор. Единият куршум рикошира в главата ми - малко над лявата вежда, другият се заплита във вълната по гърдите и вдига пушилка с миризма на прегоряла мърша, а третия успявам да избегна с леко отместване от траекторията на движението. В следв ...
1048
9
Когато приближава Коледа, всеки се сеща за най-съкровените си желания и по свой собствен начин си поръчва подарък, който след няколко дни ще потърси под коледното дърво, украсено блестящо и очакващо пристигането на добрия старец, съпътствано от песента на вълшебните звънчета, които огласяват пътя на ...
1600
4
Кошмарен край
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...
822
1
Родих се различна. Най-различна от различните. Черно-бяла. Като в стар нискобюджетен филм. Някаква жестока шега на природата. Някак болезнено чувствителна в своя черно- бял свят.
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...
1729
3
Крачка след крачка пътят тече под лапите ми... Ходих много и много път изтече... Отдавна оставих зад опашката си познатите ми територии и сега съм навлезнал дълбоко сред пръстените на Границата... Тичам без цел, но с посока... Животът е моята цел, а посоката е все напред... Виждам къде ме отвежда вс ...
831
1
...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...
1042
2
"Прозорец. Нощ. Фенер.
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...
855
5
Третият ден, след като натрупа снегът, се случи топъл, времето омекна и бялата покривка започна да се топи. През нощта обаче отново паднаха температурите и всичко се скова в лед.
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...
607
2
Жанет беше младо момиче с добро телосложение и чаровно лице. Беше се изтегнала в един фотьойл на летището и качила краката си върху куфара. Разклати рязко едното си стъпало да отпъди досадната муха, кацнала върху новия й чехъл, след което продължи да гледа разсеяно шумните туристи с багажи и палави ...
1245
1
Мирис на замръзнала в калта кръв се впива в униформата му заедно с мъглата. Войникът трепери, погледът му е празен, сух. Седнал, опрял гръб в студения откос на окопа, прегръща пушката и гледа изпънатите си крака. Поглежда и в двете посоки на траншеята. Празно. Няма хора, няма трупове. Само захвърлен ...
900
1
Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. То ...
1345
5
Болката в корема се усилваше. Ставаше нетърпима. Сякаш нещо търсеше пътя навън. Той погледна надолу, но нещо го накара да затвори очи. Чуваше Гласа в главата си отдавна. Сега той му каза:
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
- Стани!
Той се подчини и се изправи от леглото.
- Вода!
Отиде в банята, пусна чучура и оттам потече нещо, което ...
832
1
Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение. ...
707
Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочита ...
692
2
Моят свят
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
В една от онези загадъчни вечери, когато вятърът отронва първите жълти листа на дърветата и природата, загубвайки лятната си буйна красота, започва метаморфоза към омайната нежна прелест на есента, аз бях сама. Взирах се в белотата на топлото мляко, което чакаше да бъде изпито, както всяка ...
1473
2
Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...
570
1
Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...
503
2
Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...
1278
10
Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята ...
699
Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
1115
2
Селцето спеше отдавна. Войниците се огледаха предпазливо и прескочиха оградата. Събота вечер беше, време за бира и визита при Марчето. Прекосиха тихата уличка и се отправиха към последната къща на селото. Там намираха евтино пиене и отпускащи ласки при селската любвеобилна спасителка. Първият влезе, ...
1054
10
Сърцето ми така силно тупти в ушите ми, че ще се побъркам. Кръвта пулсира в слепоочията ми и заслепява очите ми. Туп-туп-туп-туп... Не издържам! Нищо друго не мога да чуя! А трябва. Как иначе да разбера дали идват? Дали вече на са тук? Дали вече са ме открили? Кошмар! Живея в кошмар от няколко седми ...
1370
2
Лара Хедония
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
"... Чукам на вратата на камъка:
- аз съм - отвори..."
Вислава Шимборска
Не успявам да се справя с този портрет и се завързвам в собственото си безсилие. Нищо не се получава. Лицето е същото, очите са същите, чертите - същите, но нещо не достига. Виждам я във въображението си, виждам я ...
942
2
Ако е вярно, че човек, когато умира, вижда най-хубавите си мигове, хора и предмети от живота си, трябва ли да умра, за да те видя отново?...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
1076
7
Горчиво кафе
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
836
1
Отново една малко странна компания заедно с няколко бутилки вино и само една купичка се е събрала на едно малко странно място... Един от тях каза:
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
610
4
Два часа откарахме, кротко седнали на пейките пред кабинета, аз и двамата пациенти от Шумен. За да не ми задават неудобни въпроси, се разхождах от време на време и звънях по джиесема на докторите, но знаех, че няма шанс, работата да се свърши както трябва.
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
868
Тази петък вечер се проведе голямото ежегодно есенно поркане на котешкото общество в Околията. Ко Та Рак, като уважаван член на обществото му се наложи да участва, въпреки резервите си, придобити на базата на минал опит с подобни събития.
Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с ...
Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с ...
666
2
- „Синьо виктори" - измъмри неясна фигура зад тезгяха.
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, к ...
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, к ...
2145
1
5
Юнска Разходка
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Ф ...
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Ф ...
681
Един слънчев есенен следобед малкият дракон Дра Кон Чо си лети безгрижно и си пее:
Жжж... жжж... жжж
Аз съм дракон велик,
ще ставам политик.
Жжж... жжж... жжж ...
Жжж... жжж... жжж
Аз съм дракон велик,
ще ставам политик.
Жжж... жжж... жжж ...
681
1
ТЯ НОСИ ПОКОЙ
Откакто поех първия си дъх, баща ми ме учи, както неговия баща и така от незапомнени времена. Той ми казваше: "Сине, човек винаги има избор. Истинският мъж сам прави избора, а не чака някой да избере вместо него. Истинският мъж избира да бъде този, който трябва да бъде и прави това, ко ...
Откакто поех първия си дъх, баща ми ме учи, както неговия баща и така от незапомнени времена. Той ми казваше: "Сине, човек винаги има избор. Истинският мъж сам прави избора, а не чака някой да избере вместо него. Истинският мъж избира да бъде този, който трябва да бъде и прави това, ко ...
783
1
АЙДЕ НА БАС...
Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен, малко повече от година.
Корабът се казваше - мк "МУРГАШ", бе сравнително нов кораб, модерен - 13500 тона дедвейт, за насипни товари.
Тръгвахме за Аржент ...
Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен, малко повече от година.
Корабът се казваше - мк "МУРГАШ", бе сравнително нов кораб, модерен - 13500 тона дедвейт, за насипни товари.
Тръгвахме за Аржент ...
1733
Иван затвори конвулсивно мътнозелените си очи и потъна в топлите прегръдки на привидно красивия и илюзорен свят на мечтите си.
Той Е обикновен човек. Обикновен като името му. Не че всички с това име са обикновени... но просто той беше човек, който с нищо не се отличаваше от другите. По света имаше м ...
Той Е обикновен човек. Обикновен като името му. Не че всички с това име са обикновени... но просто той беше човек, който с нищо не се отличаваше от другите. По света имаше м ...
971
1
Щастието е в малките неща
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се ...
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се ...
1331
1
Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...
725
1
3
ОПИТ ЗА ПИКНИК
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...
2039
1
5
Една вечер
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...
723
1
с весел поздрав, за Ани!
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...
1139
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
