Проза и разкази от съвременни български писатели
Разшифровка
Петър и Мария 1 глава
От другата страна
(Разказ)
Притворих очи, слънцето блесна в очите ми, но така ми се искаше да се излежа поне още миг, поне още секунда, която времето да разтегли и по някакъв неведом начин да превърне в час, ден, столетие... Нима наистина трябваше да се събуждам? Защо трябваше да ставам? Сладката др ...
Без съжаления
- Ще повторите ли въпроса?
- Съжалявате ли за нещо?
Въпросът на момичето бе съвсем банален. Бе облечена в розово, което е още по-банално и ако не беше изпратена от нейната приятелка от радиото, едва ли щеше да ѝ отдели и половин час. Дали ...
Recycle 🇬🇧
cause many people need it!
Виенско кафе - 27
– Играеш си игрички, Алекс. Това не е здравословно.
– Стига, Надя. Не ми разигравай циркове. Ако някой играе игри, това си ти. Да не мислиш, че ми се занимава ...
Къща с дървена ограда
Въпросът на шефа я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Дали е открил, че е назначил за помощник-готвачка магистър по комуникация, с шест езика и пет години стаж в рекламата? Не, тук никой не проверява другия. Казва, че всичко е наред и продължава с тестото.
Спомня си ...
Сточна гара
Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.
– Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си ...
Сержантските пагони
С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пеш ...
Тайната на имението Калуидж (2-ра част)
Новела на ужасите
Заради ограниченото ни време, не си казахме почти нищо. Само чичо Майръс с трепет ни говореше колко е хубаво да се спазват определени правила, защото човекът се научава на ред и животът му става по-подреден. Двете госпожи с усмивка се съглася ...
Кал и след калта (за конкурса 2.3.)
Камбаната възвести с един единствен звън края на службата. Жените, вс ...
Спомени от струни и думи
Марксистки хроники - Говорещият храст
Аромат за засищане
Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)
Маски
Объркани мисли из една зимна вечер
От малка не обичам да споделям...да общувам...чуждо ми е. Мечтая скоро да можем да си четем мислите, толкова по-лесно ще е и ...
Петър и Мария
18+ АДА
На следващата спирка след последната
Предвестница на любовта
(приказка за всички)
„Калинке Малинке, покажи ми де е Либето“
Народно поверие
Всички знаем за малкото бръмбарче с червени крилца на черни точки, наречено Калинка, което обитава нашите ширини. То се смята за вълшебно същество! Защо ли? Всичко това ще разберете, като продължите ...
Росомахата
В наше село най-известна бе компанията на Славчо Трънски. Прочута и стабилна като Китайската стена; нямаше банкет или събиране, които да минат без нейното участие. Съставена от четирима отявлени участници в спортните дисциплини пиене и ядене на дълги часови разстояния, те винаги намираха ...
Вечното състезание
ЧАСТ ПЪРВА
Ставаш сутрин събуден от кънтящата аларма близо до главата си, слънчевата светлина влязла просто, за да те подсети, че нямаш нужда от сън, както и викът на някой щастливец или от боклукчийския камион. Боклукчийският камион.. ...
Тя...
Зад решетките
Да, този балкон трябваше да остане. Така реши семейният съвет. Обаче жена ми, нали е страхлива и подозрителна ка ...
Храбрият шивач-сатирична адаптация
Лорд Хеджис и граф Мидълтаун
Приказка за хората
Биляници (За конкурса)
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али Ботуш* и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето като нежен полъх минава през душата, п ...
Гробът на Димо - Смъртта на девойката (откъс)
Благодаря!
Амбиции
Чичак
Бързах за автобуса, по-кисела от панер с лимони. Нямах билет, местата преди празника бяха изчерпани. Имах само един ...
Годеж
Ще и́ каже: „Обичам те, както никога не съм обичал и както никога повече няма да обичам, но не мога да се оженя за теб. Прости ми! Не знам как ще живея без теб, но не искам да те лъжа и да храниш празни надежди. Казват, че времето лекува. Не вярвам.”
Седи в широк, удобен фотьойл. Наредили са м ...
Блатото 1
Да мразиш
Металът беше опрян до слепоочието му. Капчиците пот се стичаха по отчаяното му лице. Но той не трепереше. Искаше ли да го прави? Не. Щеше ли да го направи? Да.
Мразеше я. Тази жена, чиято копринена ко ...
Признания за святост
Аз нямам вини. Аз съм едно свято място, което става само за поклонение и ...
Най-големият ми страх
...