Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Березенко (за конкурса)

Петър Олегович Березенко бил доволен и щастлив човек — работел за най-прекрасният шеф на света — Владимир, негов приятел от гимназията. Оженил се за красавицата на квартала, която ако не друго, то поне го дарила с две чудни дъщери. Поддържал добри отношения, както със своите родители, така и с тези ...
cattiva2511 (Надя Перфилова)
cattiva2511
Проза » Разкази
1.3K 4

Първото счупване

Четях си Торо „Живот без принципи” и тъй като животът ми беше без никакви принципи, вътрешният ми диалог с него беше спорен и труден. Дълбаех редовете, когато малко, сладко момченце на видима възраст 6 годинки, ми подаде лист хартия.
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъ ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Разкази
605 1 7

Небесните овчици

От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Други
601

Аmore morto

Врявата в малкото задимено кафене беше доста силна, но Ева ѝ се радваше… Тя правеше дългите паузи на мълчание не чак толкова неловки. Беше се втренчила в чашата си и гледаше как се стопяват кубчета лед. Така се стопи и любовта – помисли си тя и вдигна поглед към мъжа срещу нея. Явор гледаше в телефо ...
tankatanka79 (Таня Тодорова)
tankatanka79
Проза » Разкази
943 1 8

Хайка за щастие

Една година по-рано.
Беше началото на май – най-любимият ми период от цялата година. Седях на една пейка, в един парк, а часът беше малко преди осем сутринта. Толкова беше тихо, че бях способна да чуя всяка нота на подсъзнанието ми. Гледах езерото на метър пред мен с апатичния поглед на току-що пенс ...
in4enceto_91 (Ина)
in4enceto_91
Проза
1.4K 1 2

Екстрасенс

“Искате ли да притежавате свръхестествени (феноменални) способности?”
Въпросът, макар и в писмен вид ме свари леко неподготвен и аз спрял се на тротоара глуповато се пулех над рекламната диплянка. От нея ме гледаше мъж на средна възраст с благ но пронизващ поглед с вдигната дясна ръка, сякаш ме благ ...
admiral (Олег)
admiral
Проза » Хумористична
1K

Черният ангел...Глава 8

Черният ангел….
Глава 8
Дъхът на Мейсън Ръш оставяше гореща диря по врата ми. Допирът с него ми донесе сладка тръпка, която се разнесе като лава – безпощадно и без жал. Силната му ръка, която бе обхванала гърба ми ме притискаше повече и повече към изваяното му тяло. Главата ми бе до гладките му, офо ...
Spectrum89 (Фани)
Spectrum89
Проза » Повести и романи, Хумористична
1.1K 4

Като кукла с ключе

Толкова е глупава... Глупава, но същевременно затрогваща и вдъхновяваща е емоционалността на хората.
Те нямат представа защо са на този свят, не знаят какво и търсят. Лутат се ли, лутат, правят грешка, после две, три... Падат, нараняват се и ги боли.
Плачат, самообвиняват се и се отказват от живота. ...
DianaVer (Даниела)
DianaVer
Проза » Други
1.1K 1

На стоп

Тео бавно отвори прозореца на разтракания автомобил и се опита да изпразни главата си. Не му се получи, мислите се редяха прекалено бързо в черепната кухина и колкото и да му се искаше не можеше да ги пропъди оттам.
На прашния път се открои силует, а с приближаването на превозното средство Тео конст ...
cattiva2511 (Надя Перфилова)
cattiva2511
Проза » Разкази
1.1K

Влакът от Варшава (по действителен случай)

Денят вървеше към своя край. Слънцето клонеше на запад и оцветяваше небето в преливащи се пурпурни нюанси. Павираните тесни улички и разноцветните сгради на Варшава се окъпваха в златисто и придобиваха магически вид. Хората се бяха спуснали към домовете си след дългия работен ден и сякаш не забелязв ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.1K 2

Чакането

Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш? ...
ParvaNova (Ренета Първанова)
ParvaNova
Проза » Други
924 3

Как се живее така?

Днес реши, че ще афишира сълзите си.
Носни кърпи, салфетки, хавлиени кърпи, пердета, жилетки, блузи, потници, мазни рамена, миришещи, потни ръце, вече нищо нямаше да ги изтрие. Затова ги остави да текат.
Солена вода, стичаща се по бузите, до устата, по брадичката, по врата, мокреща блузата.
С размаз ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Разкази
673 1 2

Обущарят

Живял някога беден обущар. Той имал златни ръце, но в джобовете му постоянно се гонели ветрове. Това измъчвало доброто му сърце, но в крайна сметка със всичко се свиква, дори със сиромашията.
Веднъж, докато варял висококачествена туткалена смес за подлепване на кожени стелки, на прозореца на окаянат ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Приказки и произведения за деца
1K 5

Език Свещен На Моите Деди

Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.
Словото, без, което не можем и днес, дори час, ...
Lalkata
Lalkata
Проза
894

Разковани дъски - 68

Веднъж изкукаш ли, по-нататък е без значение, дали ще го правиш на всеки кръгъл час.
Светът е наистина едно уникално място, където с лекота се сбъдват всички... разочарования.
Остава само тримата братя да занесат златната ябълка в заложна къща...
Мечтата на циклопа: да се среща с хората... на четири ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.7K 14

Детски сълзи

Вечерта ме нападна ненадейно, а аз не бях подготвен за нея. Старицата, от която купих опаковани детски сълзи ме увери, че щом ги разопаковам животът ми ще придобие смисъл.
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Разкази
672 3

По съседски

Полицай Тотев слезе от патрулната кола с явно нежелание. Както и очакваше, прониза го студения февруарски вятър, а снежната виелица премрежи погледа му. Колегата му го последва с още по-малък ентусиазъм. Запътиха се към входа на триетажната кооперация. На вратата ги посрещна жена, заела стойка на де ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
1.6K 9

Пътешествието

Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Други
652 2

За музиката

– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Фантастика и фентъзи
850 2

Лятна командировка/8

8.
Натоварихме се в джипа и поехме на юг. Пътуването не продължи дълго, като след малко повече от половин час, свихме по един черен път, който се спускаше към морския бряг. След около десетина минути се озовахме в малък залив, северният край на който се затваряше от нещо като нос, а в южния край се ...
boky10 (Алекс)
boky10
Проза » Повести и романи
967

Пациент 358

Всеки път, когато завали, си спомням за първия си пациент. Бях студент последен курс психология, клише, живеещо по общоприетите стандарти. Първите курсове -тройкаджия, последните - отличник, ходещ с мацка клише, която първите години беше отличничка, а накрая завърши като тройкаджийка и то, защото ù ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза
773 12

Седем смъртни гряха

Нищо не е грешно, щом те прави щастлив. Аз съм щастлива и донякъде грешна. Самопровъзгласили се за безгрешни ме сочат с мръсните си ръце. Чернее моралът ми. Чувствам се удобно в тази нова кожа. Леко ми беше доскучало да съм изрядна, всеки има право на мъничко сладост. Аз открих моята сладост в греха ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Проза » Разкази
1.1K

Пъстрият свят

Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Други
706 2

Има надежда! /за конкурса/

Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...
RaiaVid (Радка Видьова)
RaiaVid
Проза » Разкази
2.3K 12

От четвъртък до неделя - тежък понеделник

В четвъртък имах рожден ден. Напредвам. Бавно и упорито. Приятелите ме заведоха на гледачка. Можеха да похарчат същите пари за някоя проститутка, но те са съвестни, а аз ерген.
Срещата с въпросната не продължи повече от пет минути, в които тя предсказа, че ще срещна жена, която не отива никъде, защо ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза
673 3

Завихряния (за конкурса)

Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.1K 8

Сбогом

И усещам, че животът изтича от мен. Живецът си тръгва, излива се като река в дъждовен ден. И аз не мога да го спра. Безсилна съм. Няма какво да направя повече.
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...
НиколС (Никол Стоичкова)
НиколС
Проза
1.2K 3

Катастрофа ли?

КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
748 2

Моята муза

Тя беше невероятна. Не ме карай да ти я описвам - не мога.. Искам, но не мога. Всъщност, не искам, за да мога да я запазя само моя, поне в съзнанието си. Тя е извън всякакви стандарти. Не, не е като жените по списанията, по-различна е. В това е чарът й - да е различна, но не само.. Различна е с това ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Проза » Разкази
930

Чаткане

Чаткането на токчетата на Йоана се чуваше ясно, въпреки уличната глъч и бученето на автомобилния трафик. Звукът привличаше част от погледите на минувачите, особено тези на мъжете. Масивните тротоарни плочи добавяха кънтяща нотка към ритмичното и някак хипнотично чат-чат, чат-чат. От време на време с ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
840 1

Сайт за запознанства

Финалните надписи се появиха на огромния LED екран. Ядосан „Кавалер“ захвърли дистанционното, но отклони ръката си в последния момент. Само това оставаше — да счупи чисто новия си телевизор. Дистанционното се удари в стената, до окачения уред, разби се и частите изпопадаха по пода.
Кавалер се намръщ ...
cattiva2511 (Надя Перфилова)
cattiva2511
Проза » Разкази
1.7K 1 3

Клетката

Знам как се чувстваш вътре. И аз понякога съм така. Вчера изрисувах двете стени. Взех жълтото на глухарчето и червеното на мака. Теменужката сама дойде. Стените се разтлаха. Станаха слънчеви.
Другите две....не, за тях още не мога да говоря.
Имам и врата. Мога да изляза когато си поискам.
Ти никога л ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Други
690

Черният ангел...Глава 7

Черният ангел….
Глава 7
-Така е. – усмихнах се аз. – Това важи и за теб. Трябва да изпера тениската си от лигите, които ми остави за спомен.
Той се разсмя и си върна вниманието на хлапетата. За съжаление се наложи да седна до него, но аромата на бърканите яйца и препечените филийки ми даваха стимул ...
Spectrum89 (Фани)
Spectrum89
Проза » Повести и романи, Хумористична
1K

Берлин - Метаморфози

Няма какво да се лъжем, завърших толкова елитен университет за филмово изкуство, че само при споменаването му монахини са били склонни да напуснат манастирите, а девственици да се продадат за една нощ с мен.
За радост това никога не се случи.
Най-голямото ми щастие е, че работя това което обичам, бе ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Други
822 1 5

Що за идиот ще се влюби в нея

Ние сме просто приятели. Даже и приятели не сме. Само се мотаем заедно. Искам да кажа… Погледни я! Едва ли ще се загледаш след нея по улицата. И е такава мъжкарана. Все налита на бой и все говори на „пич”. Не е романтична и нежна, каквито жените трябва да бъдат. Ще те удари по рамото и ще ти каже – ...
deepimpact (Мария)
deepimpact
Проза » Разкази
1.6K 7

Разказ без име

- Момче!
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
esenna (Нина Стоянова)
esenna
Проза » Разкази
1.1K 2

Черният ангел...Глава 6

Черният ангел….
Глава 6
Ако ме беше халосал с нещо тежко или ако бях видяла английската кралица по прашки щеше да е по-добре! Да отида доброволно в леглото му?! Не,че идеята беше лоша като се замисля, но единственото доброволно място, където ще отида в момента е там, където не допускаха сексуални ма ...
Spectrum89 (Фани)
Spectrum89
Проза » Повести и романи, Хумористична
1.1K 4

Признание

Чувствам се зле. Трябваше да поговоря с някой. Единственият човек, който ще ме разбере е една приятелка. Умно момиче. Винаги разбир,а ако ме тревожи нещо и тя е единствената, която ще влезе в положение.
Набрах номера й.
- Ало! – почти веднага отговори с ведър глас.
- Трябва да поговорим спешно е. – ...
alhimika (Деко)
alhimika
Проза
761