Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Из романа „След дъжд качулка“

ЧАСТ 1
Тя погледна към него с влажен, премрежен поглед. Пеперудените очи затрепкаха сякаш ще отлетят всеки момент. Желето, в което се бяха превърнали краката й, се разтресе в конвулсии, на които само Хълк би завидял. Той направи още 20 лицеви опори, 30 коремни преси, 100 набирания, изля върху себе с ...
956 1

Полетът на орела (или За седемте смъртни гряха)

ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. ...
1.9K 2 3

Стъпки по водата или истинската история на Поли

Глава 1
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...
1.7K 1

Интервю

Зад бюрото се е изсипал едър и вмирисан боклук, точно пред табелката „CEO”. Диша едва заради тежките изпарения на собствения си одеколон и разлиства сивитата на следващите кандидати, правейки мислено отметки по снимките им. От двете му страни като съдници са застанали останалите интервюиращи. Камера ...
1K

Големият урок

Тя седеше на последния чин. Сама. Пълничка, с розови бузи, две дълги плитки и кръгли очила. Ходеше винаги с широки, протрити дънки и пусната отгоре тениска. Беше тиха и скромна, рядко говореше, никога не играеше с нас. Не беше отличничка, по-скоро посредствена. Не се отличаваше с нищо. Няма да е гре ...
2.7K 3 6

Девет свещи за живите

Мильо Велчев
ДЕВЕТ СВЕЩИ ЗА ЖИВИТЕ
Досега не беше се срещал очи в очи с Лудата. Железният му обръч се беше изтърколил в краката и́, но и двамата не гледаха към него. В погледа на Дончо нямаше страх, дори не любопитство, а някакво възхищение и почитание, все едно се беше изправил пред Мара Гидия — се ...
1.1K 2 3

Запомних!

Запомних!
(Посветено на Антоан (meteor))
Някъде там, по някое време, в едно малко градче се случиха неща, които трябва да се разкажат и да бъдат запомнени. Затова започвам.
Едно красиво момиче – отвътре и отвън – се разхождаше умислено по площада, защото трябваше да вземе важно решение. Вече не може ...
1.4K 4 8

Две филийки

Мильо Велчев
ДВЕ ФИЛИЙКИ
Четвърти месец вече съм в Германия, в Берлин. Налага се да помагам. Малката ми дъщеря е бременна с второ, ходи на работа и в същото време се готви за изпити — ще става експерт - счетоводител. Пера, чистя, готвя, водя внучката на градина, прибирам я, играем в парка. Уча я да ...
1.2K 4 7

Кръщенията на дядо Любен

Дядо Любен бе кръстен два пъти.
За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с ...
893 5

Ако имаше летни олимпийски игри на животните

Ако имаше летни олимпийски игри на животните, какви ли щяха да са репликите на коментаторите? Може би такива...
Коментар на 100 метра плуване:
"И на тази олимпиада отборът на акулите остана без никаква конкуренция, след като една част от съперниците им не посмяха да влязат в басейна, а друга бе изяд ...
700 1

Чичовото право хоро

ЧИЧОВОТО ПРАВО ХОРО
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там вина ...
2.1K 1 1

Среща

Вървях един следобед нанякъде. Нямах посока. Мислите ме водеха на разни места. Помня, че някак си се озовах на един прашен път. Наоколо имаше само сухи храсти, стари дървета, вятърът си шумолеше нещо, но не го разбирах. Едва доловимо раздухваше няколко кичура от косата ми и те премрежваха погледа ми ...
902 2

Правосъдие

- От кога познавате убития Атанас Николов?
- Не го познавам лично. Беше клиент на бара, в който работя.
- Разговаряла ли сте с него?
- Само служебно- взимала съм поръчките му, все пак съм сервитьорка.
- Той правил ли ви е някакви намеци за по-интимни взаимоотношения? ...
1K 4

Мистика

Посвещавам на Ваня!
Защото ме провокира, защото вярва в мен (макар, че не може да ме накара аз да повярвам в себе си), защото ме обича, защото душата и резонира в синхрон с моята и не на последно място, защото ще оцени по достойнство заигравката с вятъра. ;)
МИСТИКА
Понякога е трудно да останеш сам, ...
1.1K

Униформено ехо

-1-
Миналото те връхлита неочаквано. И то така, че да не можеш да избягаш от него. Когато порасналите дъщери разкарат гаджетата за седмица и поканят родителите на семейна почивка - това си е направо връщане в миналото. А когато почивката е в едно малко крайморско градче, което си се мъчил да забрави ...
1.5K 1

Червените стени на мълчанието ми

Млад си, много си млад още, синко, но един ден ще ме разбереш. Кипи ти кръвта още като младо вино, младостта ти те кара да се възгордяваш и замъглява погледа ти, но един ден ще ме разбереш. Не бързай, Аллах, Всевиждащият, е подготвил за всеки от нас нужното време на този свят и за всеки е създал онз ...
688

Там, където те няма

Там, където те няма...е бурята, за която ти разказвах... Която изпълни сетивата ми със спешност...и настръхване. Настръхвах до скъсване. И гледах толкова упорито в тъмното. Тъмното, което вещаеше теб. А аз го гледах, смирена. С лека усмивка дори. И вдишвах онзи вятър със светкавиците. Който галеше д ...
1.9K 4 7

Прераждане

Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургъ ...
1.4K 2 5

Морска история /за конкурса/

Моряците бяха опитни, а капитанът с авторитет, но кой знае защо този път нещата се объркаха и никой не знаеше чия е вината. Пътуваха вече две седмици, познаваха пътя, не бяха изморени, имаха храна и вода, но какво не беше наред? Нямаха попътен вятър, нищо че платната бяха опънати до краен предел и и ...
1.3K 6

Плувеца и чудовището

Беше роден плувец. Кроулист. Наричаха го брата на делфина. Морската стихия го влечеше. Предпочиташе бурното море. За него то бе истинското предизвикателство - да преодолява белите гриви на вълните с изящество и лекота, а хората от брега с нескрита завист да наблюдават как се стапя в далечината и пот ...
1.3K 4 9

В следване на Шагане

– Страхотен спектакъл, Десо, браво! Много ми хареса! Лермонтов си остава Лермонтов, ненадминат е и до сега! А тази красавица Шагане?! – говореше разпалено Пламен. – Моля те, запознай ме с нея? Става ли, а? Не съм виждал такава красота – очите ѝ, устните, косата…Каква е?
– Актриса. Млада, от два-три ...
1.1K 2

Тя се страхува само от градушките – 5 част

Плака толкова дълго, толкова изтощително, че не реагира, когато детето влезе при нея, вероятно силно смутено, та и уплашено от внезапното ù отиване в спалнята.
- Аз не плача вече, когато ме побеждаваш на шах, мамо, ти защо плачеш?
- Защото ме е страх, че пак може да ме победиш, а не защото сега си м ...
2K 7 27

Кольо Кривия

КОЛЬО КРИВИЯ
В село Плешивец заваля и забрави да спре. Вече пети ден дъждът се лееше от небето така, сякаш Онзи горе беше забравил да затвори кранчето на чешмата. Изоглавена работа, както казваха местните. Първият ден им беше добре. Не може да се отрече. Дойде им като неочаквана почивка от кърската ...
2.3K 3 16

Лични тревоги

Признавайки, че пътуването я поставя в нервно положение, една електричка по линията Плевен - София се върна обратно на стартовата гара цели седем пъти тази сутрин за да се убеди че не е забравила нито един пътник - уведоми БДЖ.
"Ако не се върна да проверя не съм в състояние да продължа без притеснен ...
1.1K 1

Рай

Той я гледаше с обезумели от любов очи и освирепяло за близост сърце, което спираше всеки път, когато тъмните му зеници се губеха в нейните. В мечтите си прокарваше пръсти през гладката й коса и силните му ръце раздираха девствената й кожа. Издигаше на пиедестал едно човешко същество и душата му гор ...
1.1K 1 4

Човекът, който не играе тото

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ ИГРАЕ ТОТО
Най-вероятно сте го срещали в квартала. Обикновен човечец – има-няма седемдесет години. Но държелив – жилав, изправен, подтичва докато ходи. Носи шапка, която още повече подчертава щръкналите му уши. Зъбите му са малко изтрити, затова „фреска”, като изговаря „ц” и „ч”. З ...
1.1K 3

Богохулник!

- Еба* ти Богa!!! - възкликна бесен след като си прищипа палеца с онази проклета врата...
След 3 секунди изтрещя една огромна светкавица. Една безкрайно голяма небесна пласта се стовари върху него, прегърна Богохулника с един наивен, нежен и ангелски обхват, и задуши дъхът му из през отчаяните му пр ...
1.2K 2

Хартиен носител

ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...
798 4

Убийство в парка

Убийство в парка
Разказ-импресия
Тихомир Цонев
Винаги съм се интересувал от театъра. Спомням си, бях на шест, когато за пръв път стъпих на сцена, превъплътен във Ванчо от „Бяла приказка” на Валери Петров и от тогава се влюбих в магията.
Защото театърът е магия, дори мога да кажа с ръка на сърцето, ч ...
758 1

Септична яма - Част 2.4

В съботата, определена от Генерала за събиране на групата в дома му, станах по-рано от обикновено, за да приключа с един проект, който ме озори до известна степен. Приключих навреме и след кратка подготовка седнах в колата и отпраших към града. Бях почти сигурен за причината на събирането и затова, ...
993

Германска народна приказка

Имало едно време една Федерална република. Казвала се също както и днешната- Германия. Но била малко по-друга. Всъщност много. Та Всичко започнало миналия век, или, ако трябва да сме екзактни- Миналото хилядолетие. Била 1973 година. В Щутгард, се родил един Ханс. Порастнал, учил, почнал работа във ф ...
630

Eadweard Fearless 🇬🇧

It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk and the cookies were most delicious, and when Granny’s fairy tales were most enchanting. It was that time before bedtime when the children’s imagination was ready to venture in the farthest and most fa ...
3.2K

Метаморфози

(вода, ветровито, гледам)
Нека си представим какви процеси преминават в живота на една капка, на една нищожна капчица утринна роса. Навярно не я забелязваш. Тя е тази, която заедно със своите братя и сестри внася свеж полъх в утрото ти; тя освежава тревата и я кара да блести и трепка под меките слън ...
1.1K 2

Истинските мъже

Отварям новите сутринта с кафето и чета -"Мъжете били плачели"?!?? Написано с три въпросителни и една удивителна.. Представяте ли си? И това го твърди някаква си холандка. Дали учудена, или удивена. Може би три към едно. Тя, горката, не е виждала истински мъж! Истинският мъж си мокри лицето на седми ...
828

"Конкурс" - Някъде на изток

И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в раз ...
1.4K 2

Колко струва да си възрастен?

И се чудя за какво всъщност ми се пише. Може би се изхабих и казах всичко, което имах да кажа относно връзките, любовта, разочарованията и прочие.. Ами сега какво? Боя се да не попадна в една черна дупка без идеи, зациклила върху лаптопа, отворен и чакащ да запиша поредната неподредена мисъл в глава ...
836 1

Кучето и неговата стопанка

Днес съм много горд със себе си! Прибирах се по „Самуил“, когато забелязах край една кола или по-точно край едно куче до паркирания автомобил безпомощно да се върти жена. Кучето бе разкошен вълчак с тегло приблизително колкото стопанката си. Лежеше си съвсем спокойно и внимателно наблюдаваше нейните ...
686 2

Марко

Марко
Първи го видя Славчо Тескерето, пастирът от нашето село. Голям и страховит, той бавно минал покрай стадото му, както си пладнували под сянката на голям орех в едно дере. Изнизал се като таласъм из гробища. Нито съчка пукнала, нито шумка шумнала. Точно преди да се изгуби в гъсталака, вълкът се ...
1.5K 2

За приятелите и Любовта

Хей, Знаете ли, че беше преди година когато се видяхме за първи път? Знаете ли, че минаха вече две години откакто се запознахме? Знаете ли, че все още посещавам форума където се срещнахме? Знаете ли, че ми липсват вашите съобщения, неволно пуснати в пощенската ми кутия?
Беше толкова приятно чувствот ...
974

Моят град или онези край нас

Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широк ...
530