14 620 резултата
Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко побутвайки велосипеда
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...
929
10
Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...
729
7
20
– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...
Н ...
313
2
5
Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...
516
4
Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...
1454
15
60
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
331
3
7
Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
517
2
7
Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...
Пък и ...
446
2
10
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
321
4
11
Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...
1323
7
30
Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
441
11
Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...
1052
10
Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...
706
3
Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
621
1
/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...
1084
1
10
Гледахме се с интерес,... какво пък , не се ли харесахме отведнъж у тях...
- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, гот ...
- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, гот ...
791
3
Видях го!-извика Паулина - Видях го... мъж скочи от моста!- повтори и посочи нататък с крехка, бяла ръка. С другата придържаше капела върху главата си, защото днес вятъра покрай реката бе твърде силен. Мъжът до нея, Матей, сега се наслаждаваше на шията и на кичурите й коса, руси и тънки като паяжини ...
2151
Погледът ми се зарея отново някъде,...машинално хващах чашата с фрапето,...отпивах през сламката глътка,...натъкмявах чашата на равно, все едно масата бе крива...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...
973
4
Получи световъртеж и се наложи да извика Спешна помощ. Мия не беше от страхливите. Дори почака известно време в легнало положение, за да отмине, но пристъпите се повтаряха. Чувстваше се ужасно – големият прозорец тръгваше надясно и обикаляше стаята. При ставане, при лягане, дори само при промяна в п ...
656
Това е Мъртвата долина… Внимавай! Не бързай… Каквото трябва – ще ти кажа и покажа. Каквото не бива… Пак ще го научиш. Макар че може и последното ти знание на тази земя да е. Защото ние сме пазители на Тайните знания, а тези знания си имат свои закони. Най-вече към нас…
Ето – предшественикът ти стигн ...
Ето – предшественикът ти стигн ...
370
2
3
Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
536
2
Тя се събуди рано. Така, както се будеше всяка сутрин. Отваряше очи, в които се къпеше самотата. Но слънчевите лъчи докосваха лицето на възрастната жена и тъгата се изпаряваше. Отиваше някъде там, където спомените тихо спяха. Назад във времето. Старицата отвори прозореца. Показа главата си навън и с ...
1004
1
1
Навън падаше първият сняг. Студено… А печката не топлеше. Даже не гореше. Защото оня не беше я запалил…
И това – въпреки че тя се беше прибрала навреме, в обявения час. Което си беше неочаквано, разбира се. Но нали затова е той – да я очаква. И да е уредил гнезденцето й с топлина и свобода.
Всъщност ...
И това – въпреки че тя се беше прибрала навреме, в обявения час. Което си беше неочаквано, разбира се. Но нали затова е той – да я очаква. И да е уредил гнезденцето й с топлина и свобода.
Всъщност ...
911
2
5
Погледнах все още спящата до мен Зои,..лекичко забавяше дишането,.. после малко учестено,.. потръпваше с тяло сякаш зиморничево....
От къде ме налегнаха ония натрапчиви мисли за Валя, нали бях я изтрил от всякъде...
- Аз съм Валя, Валентина - представи се тя в кратката музикална пауза - А вие...
- А ...
От къде ме налегнаха ония натрапчиви мисли за Валя, нали бях я изтрил от всякъде...
- Аз съм Валя, Валентина - представи се тя в кратката музикална пауза - А вие...
- А ...
1087
5
Щастието е невъзможно, защото не съществува. Навярно е една илюзорна представа на хората, свързана с желанието им да вярват, че то все някога ще се случи. Аз отдавна съм излязла от омагьосания свят на приказките, въпреки че обичам да ги пиша, особено в стихове.
В търсенето на щастието човек твърде ч ...
В търсенето на щастието човек твърде ч ...
287
Пиша.
Пиша писма до Дявола
И както всеки ден се събуждам.
Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.
Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака. ...
Пиша писма до Дявола
И както всеки ден се събуждам.
Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.
Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака. ...
375
2
2
Прозорецът засия, отразявайки далечни отблясъци и през него надникна утрото. В стаята се плъзна слънчев лъч, обходи я и бавно се спусна към малкото легълце в ъгъла. Две очички, от които сънят отдавна беше избягал, примигнаха и се настроиха за новата светлина. Детските рисунки по стените се оцветиха ...
732
2
Всъщност...
Родителите на Ели, жена ми, отрано бяха загърбили канонизираният живот и са отишли в Гърция на работа. Както разправяше майка й, баба ми сега, тогава чужденците са били малко, имало е много работа, а и самите гърци били много по-доверчиви, и никога не са заключвали външната входна врата. ...
Родителите на Ели, жена ми, отрано бяха загърбили канонизираният живот и са отишли в Гърция на работа. Както разправяше майка й, баба ми сега, тогава чужденците са били малко, имало е много работа, а и самите гърци били много по-доверчиви, и никога не са заключвали външната входна врата. ...
543
3
Зоя пак се събуди с безмълвен писък в съзнанието, с блясък на ужас в широко отворените й очи. Капки ледена пот се стекоха от челото й. Отново й се беше явила в съня й. Какво беше тя - бледото, сребристо сияние, наподобяващо толкова много сестра й? Призрак ли беше, зъл демон, който я измъчваше или мъ ...
1237
1
''Крайна станция,.. Моля всички пътници да напуснат вагоните....Крайна станция...Моля...''
сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...
Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...
Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш ...
сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...
Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...
Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш ...
847
4
Напрежението в кабинета ставаше все по-осезаемо. Слушах глупостите, които говореше шефа ми и някаква сила се надигаше в мен. Исках да го накарам да млъкне. Смесица от недоволството и изумление се преплитаха и се превръщаха в гняв. Все повече не разбирах как се стигна до тук. Не можех повече да остан ...
285
1
Винаги съм изпитвала страх от дълбоки води, както и да погледна надолу отвисоко. Може би не съм била достатъчно любопитна да потърся и видя живота на морското дъно или да си представя как изглежда света от птичи поглед. Такава съм си - страхлива до степен, която в някои ситуации ме кара да се чувств ...
1575
2
20
Любовна азбука
Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.
Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каз ...
Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.
Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каз ...
616
9
Криза е, казвам ви, и това е. Не вярвате, а? И аз до вчера не вярвах, макар много да говорят по телевизора, те за всичко лъжат, ама мене не могат излъга. Образован съм аз, тоест, не че много съм учил, то учителите на какво ще те научат, на простотии само, и на сина така викам, ама само като си пийна ...
483
1
2
Годината е 2011, а денят- 24-ти май. На тази дата е съборът на родното ми село.
Моите спомени от детството са свързани предимно с пъстрите сергии, които за всяко тогавашно дете предлагаха цял един свят изграден от захарен памук, семки, пуканки, лъскави тенекиени бижута и пъстри играчки. А в добавка ...
Моите спомени от детството са свързани предимно с пъстрите сергии, които за всяко тогавашно дете предлагаха цял един свят изграден от захарен памук, семки, пуканки, лъскави тенекиени бижута и пъстри играчки. А в добавка ...
1704
5
19
Легна си спокойно. Вярно – нещо го стягаха гърдите през деня, но след редовната доза хапове и отпускащата баня, се успокои.
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, в ...
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, в ...
278
4
7
Телефонно обаждане на 112 - "Убих мъжа си:
- Вече пътува линейка към адреса, да побързаме, колеги! - екипът полицаи се качваше в камионетката. Следовател Стойчев по навик пукаше пръсти като на човек, прекъснали му кафето.
Медиците чакаха с две носилки пред вратата на апартамента.
- Колеги, отключвай ...
- Вече пътува линейка към адреса, да побързаме, колеги! - екипът полицаи се качваше в камионетката. Следовател Стойчев по навик пукаше пръсти като на човек, прекъснали му кафето.
Медиците чакаха с две носилки пред вратата на апартамента.
- Колеги, отключвай ...
910
1
18
Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите с ...
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите с ...
347
5
8
Страти Ангелаки думаше:
-Ангелакеле, стара комита,
вече са девет години
откак си тръгнал с четата!
Преди все напред вървяше, ...
-Ангелакеле, стара комита,
вече са девет години
откак си тръгнал с четата!
Преди все напред вървяше, ...
765
13
Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...
406
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
