14 737 резултата
Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла ...
  626 
/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, др ...
  495 
Кешмор говореше на чист български. Бях сащисан и не можех да се начудя къде и как го е научил. Пътуването от неговия свят до нашия не трая повече от половин час. Изключено беше да е знаел езика преди. В реалния си живот през XX век той не е стъпвал в България, нито е бил свързан с нея по някакъв нач ...
  1718 
Беше толкова мъничка.
Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид.
Най-забележителното нещо в нея обаче, бяха очите й. Тъмни и пронизващи, изця ...
  1365 
Да, това е – началник склад. Тоест – началник на предметите, стоките, струпаните вещи.
Получаваш ги и решаваш съдбата им. Кое къде ще бъде. Кое на първа линия, кое струпано на куп в ъгъла, кое направо в пакетите – не си заслужава дори да се вади на бял свят.
А после – по твое, началническо, мнение, ...
  1063  11 
Петър не обичаше да чете книги. През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си роди ...
  1003 
- Даскале, кажи нещо,.. сгушил си се в палтото си, сякаш навън има сняг...
И след дебелашката шега последва ироничен смях от насъбралите се набори
- Какво да ви кажа момчета...- тихичко започна човекът - Преди светът се управляваше от умните и това беше много жестоко,...
Умните принудиха простите да ...
  1027  18 
Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...
  849 
Заб.: Текстът е писан преди повече от 10 години, не помня в каква връзка.
----------
В съвременния постмодерен свят, много малък процент от хората по света нямат достъп до интернет, а всички потребители на интернет са запознати с услугите, които предлага социалната мрежа Facebook. В нея могат да се ...
  647 
Всички, живеещи в Голямата къща се събраха пред разбитата от земетресението порта на дома. Тъкмо завършваха ремонта, стаите бяха възстановени, коридорите изчистени, стените измазани, прозорците с опънати пресни прозрачни шкембета…
Само портата зееше. При последния трус едното от дърветата пред дома ...
  386 
Не поглеждай назад
Пролетта носеше красотата на новия живот, чувството на безметежност и усещането за щастие, тя събуждаше очарование в душата ѝ. Мисълта, че може да започне живота отново, да се усмихва и да бъде щастлива, ѝ носеше така желаното спокойствие и увереност. Все пак нищо не е толкова лош ...
  339 
Трябваше да се свиква и с ранното ставане. Много обичах да се излежавам до обед, но поне до изборите се налагаше да туря край на това. Беше вторник сутрин, едва осем и половина.
Анита и Рая също станаха с мен. Тримата пихме по едно студено кафе в хола и те решиха да ходят на шопинг в новия въздушен ...
  1712 
Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...
  1141 
- Г-н Кмете, разказахте ни за новите проекти, които ще се изграждат в града, но в края на интервюто кажете повече за новият начин на работа на администрацията на общината, преди почти половин година спечелихте изборите с обещание да въведете промени и да бъдете по-близо до хората. - младата репортер ...
  509 
ПРОЛОГ: ПРОКЪЛНАТИЯТ И САМАРЯНКАТА
или КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Ей това е животът ми, потъпкан от всякакви крака, тежки кубинки, остри токчета, леки маратонки, влачещи се чехли...като че ли няма откъде да минат и вървят направо през душата ми, тъпчат на едно място, скачат върху най- свидното ми...
А през ...
  500 
Въпросната Ирина се оказа гостоприемна и отзивчива жена в средата на двайсетте, която с охота се съгласи да ми разкаже всичко, което знаеше за Любов.
- Живеех в този блок през цялото си следване. – обясни ми домакинята, след като беше напълнила чашата ми с чай догоре и беше отрупала чинията ми със с ...
  1048 
След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишин ...
  744 
/всякакви съвпадения и алюзии са напълно преднамерени/
От двете страни на обраслия с трева стар път пасяха крави. От едната – бели, от другата тъмни. Едните с извити рога, другите с разперени.
А пастирите бяха като копия от негатив. Само отблизо набито око можеше да открие няколко разлики.
Обаче, на ...
  414 
Двамата служители на БДЖ се канеха да се приберат поне за малко на топло в служебното помещение отстрани на чакалнята. Там не беше кой знае какво. Миришеше на храна и застояло, но поне беше топло. Щяха да си направят и чай, за да се сгреят преди да продължат работния си ден.
Влакът за Варна щеше да ...
  446 
Изправих се машинално. Тръгнах към лабораторията, но усетих, че нещо ме спря.
- Чакай, Кенефче – каза Папата, който беше изгледал цялата биография на Кешмор без да издаде нито звук. – Да оставим това за утре. Днес ти се насъбраха много неща. Най-добре се прибери и наспи. Ще повикам онзи дръвник Стоя ...
  1108 
В стаята бе тихо, нощта тъкмо се бе спуснала на небосклона и тъмнината бавно завземаше околността. Катерина се бе поместила на мекото канапе, увита в меко кафяво одеяло, хванала чаша за кафе пълна с червено вино. Мислите й се рееха някъде из пространството, а погледът й бе фокусиран към входната вра ...
  319 
Той вече беше решил. Щеше да отнеме живота си. Осъзна, че ще го направи, но не в деня на катастрофата, когато му се обадиха и му казаха какво се е случило с жена му и сина им. Не беше и в кошмарните седмици след това, когато чувстваше, че сърцето му е разбито на безброй малки парченца, а душата му с ...
  418 
Премереният риск е свързан винаги с някакво очакване за печалба или друга лична изгода. Може да си заложил всичко, включително голяма сума пари, дома си, репутацията или дори честта на своето име. Но ти
предварително си изчислил, че вероятността да загубиш всичко това си заслужава пред оня процент н ...
  1268  21 
Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер ...
  1346  27 
Беше далече, почти извън града, по пътя за гробището. А и времето се случи калпаво – духаше силен, студен вятър и едрите, мокри снежинки дълго кръжаха във въздуха, преди да се стоварят върху лицата на редките минувачи и да оставят нетрайния си печат по дрехите и чадърите им.
Ангелина не искаше да из ...
  422 
Бог се загледа мрачно в бъдещия живот на очаквания нов жител на планетата…
Лъжец, крадец, престъпник, убиец…
А сред жертвите му – и нормални хора, и подобни нему отрепки…
Да го спре? Да го унищожи още в началото? А заедно с него някои нови Содом и Гомора?
И после всичко да се повтори – чрез друго по ...
  388 
Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...
  2558  27 
Двама души стояха на хладно в офиса на кантора за недвижими имоти. Кантората беше съвсем близо до сградата на кметството и се състоеше от просторна стая без прегради, два малки маси и една по-голяма, заседателна. Вътрешна врата водеше към тоалетна. В ъгъла върху четири малки колелца, едното от които ...
  572 
Имението на чичо Филип беше прекрасно. Сгушено между два планински хълма с красива гледка откъдето да погледнеш. Всички в околността уважаваха и обичаха чичо Филип. Той беше необикновен - с добро сърце и чиста душа...постигнал, бе всичко, което има, до този момент единствено с много труд и упоритост ...
  413 
А тя знаеше колко тежи лекомислието му. Колко неправомерно много накланяше везните на любовта им. Колко ударно я пронизваше в сърцето всеки тънък намек, всеки импулсивен жест, всяка дума и дори крехкото учленяване на всеки звук. А той… О, той умееше да учленява, да артикулира звуците и да разкоства ...
  660 
А можеше да не ми подадеш запалката. Можеше да кажеш: „не, тя не пали, от друг (или от друга) взех огънче. Остави ме сега (или остави ме завинаги)“. И аз щях да си тръгна. Просто така да подмина думите ти. Какво пък. От другиго щях да взема запалка. Все някак щях да си запаля цигарата. Все някакво о ...
  524 
Втора глава
Алармата на часовника иззвъня безмилостно, оповестявайки началото на новия работен ден. Беше точно 5.40 ч. Тя отвори очи и първото, което видя, беше белеещият се в тъмното таван на малката ѝ спалнята. Трябваха ѝ няколко секунди, за да фокусира късогледите си очи. После се взря през запот ...
  713 
/поучителна история за правилно примирение/
- Иванчо, защо си набил Пешко?
- Ама, другарко, той ритна Мимето. И не го набих, а само го пляснах…
- Излагаш се! Засрами се – възпитано дете си! Ако видиш нещо неправилно, ела, кажи ми… Но не се излагай!
хххх ...
  320  10 
- Ти к'во си мислиш бе? Че аз цял живот ще обикалям с т'ва чукче по влаковете и ще проверявам вагони ли? - каза с обида и малко яд в гласа си единият от двамата служители на БДЖ, които бяха на перона. После хвана по-удобно дългата дръжка на чукчето си и нервно чукна по релсите. Почеса гъстата си чер ...
  450 
Здравейте, казвам се Майкъл и съм на 32 години. Реших да споделя с вас една история, която промени живота ми из основи.
Беше в ранните дни на Август през 1997 година. Тогава аз бях на 17 години. Аз и мойте приятели много обичахме да ходим на страшни места, в изоставени къщи и да чупим стари вещи. Не ...
  513 
Минаваше полунощ. Влезе със самоуверена походка в тъмният шикозен бар. Нелепото му заглавие „Кървава жажда” я караше да се подсмихва. За другите звучеше зловещо, но нея подсещаше, че е добре вечеряла. Сега не я измъчваше глад, а друго. Искаше да се почувства жива и беше готова на всичко. Дори да бъд ...
  1086  20 
1.
Небето, бавно и без да бърза, потъмня, докато войниците обхождаха града. През целият ден ги провождаше мириса на горчивият черен дим, издигащ се лениво от много места за да се смеси с облаците. Не се виждаха хора по улиците, но имаше криещи се и чакащи ги да им попаднат на мушката, и работа им бе ...
  643 
Имало едно време едно семейство. Майка, баща и дъщеря. Те живеели много скромно в едно село. Бащата бил строител и само той изкарвал парите. Майката не работила, защото имала операция на сърцето. Дъщерята се казвала Алис и била на 8 години.
Минали се няколко години, момиченцето вече било на 14. Един ...
  559 
Когато си млад, не обръщаш внимание на отлитащото време, но в един момент откриваш първия си бял косъм... осъзнаваш, че децата ти са вече в гимназията или в университета, а мисълта за следващия ти рожден ден те изпълва с тревога. Въпреки че остаряването е естествен процес, ние често не можем да се п ...
  1624 
Яна, даскалската дъщеря, беше силна жена. За всичките кахъри, с които се бе борила в живота си мислеше, докато вървеше в снежните преспи. Виелицата се извиваше над селото вече втори ден, а от небето сякаш не се сипеха меки снежинки, а малки ледени късчета, дето можеха да порежат лицето ти. С присвит ...
  2388 
Предложения
: ??:??