14 737 резултата
Голямо междучасие. Двадесет минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ.
Преди да вляза в учителската стая минавам покрай нашия Коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за н ...
  609 
Летището Барахас Мадрид или още както го наричат "Адолфо Суарес" бе пълно с народ. Гледах как хората се разхождаха из него помъкнали куфари, сакове, чанти... Някои младежи седяха върху багажа си, забили поглед в телефоните и чакаха своя полет. Други бързаха към гишетата или към някоя дестинация. Мла ...
  930  24 
И ето самолетният билет дойде на Е мейла ми...
Ще те чакам,..беше обещал Харалампи...
Поогледах се из залата на пристигащи,...не забелязах ни Рула,ни Харито да подскачат нетърпеливо,... зърнах високо вдигната табелка '' Пиетро Атина '', приятна жена в работен гащеризон, шарена риза с навити до лакти ...
  630 
Есенното слънце плахо надничаше през прозореца, като нечакан гост, който не желае да се натрапва, но все пак проверява дали домакините са си вкъщи.
Лекият ветрец навън нежно разклати осиротелите клони на близкото дърво и няколко пожълтели листа бавно полетяха към земята в красив пирует. Сякаш състез ...
  418 
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
  659 
Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...
Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а деца, внуци разпилени из големия град
Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,
макар и одърпан и от бурите на живота...
- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата ...
  748 
Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Камен беше излязъл да се поразходи ...
  756 
- Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така - да не скуча ...
  423  13 
- Има време. - каза сякаш на себе си незрящият човек. - Има още цели 15 минути. - после се подпря на белия си бастун и се наслади на останалата част от цигарата си. Беше около четиридесетте, с прошарена коса, грижливо сресана назад. Обут в черни панталони и облечен в старомодно кожено яке, поизтърка ...
  476 
Невероятните приключения на един българин и един французин в Шереметиево – аеропорт имени Пушкина. (…или за необятностите на Аерофлот и някой други такива необятности)
Летя миналата седмица за Армения. Полетът е от София. Колегите от Брюксел ми предлагат две възможности. Едната е София – Франкфурт-Е ...
  865 
Екатерина рисуваше на центъра всеки уикенд. Беше поставила шапка за дарения и прилежно беше наредила своите картини в полукръг зад нея, та всеки заинтересован евентуален купувач да ги огледа добре.
Ръцете ѝ не спираха да рисуват, очите ѝ не се поместваха от платното. Цялата идея за картината я имаше ...
  1080 
Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново
Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почи ...
  1301 
В този момент по света се разказват стотици забавни истории. Те разсмиват хората или хората се отегчават от тях, защото са ги чували десетки пъти вече. Разказвачът седи на удобен стол, вперил е поглед в камината. От време на време цепениците се пукат и издават звук, котаракът напуска удобното си лег ...
  653 
Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...
  3348  12  61 
Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...
  507 
Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...
  717 

Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...
  892 
Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...
  647 
И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно ...
  676 
Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...
  893  25 
Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...
  624 
Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...
  1357  14 
Ооооф… Ама че дъжд… Извинете, извинете… Отстъпете, трябва да вляза по на сухо. Народът не може да рискува да простина… И Пешо да мине – без охраната не може… Колата нещо се развали. Ей оная… Да, луксозната… Имате късмет, ще изчакам при вас дежурния автомобил. Да разправяте на децата си какво щастие ...
  431 
Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристалното узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Ощ ...
  738  10 
Една привечер тя се обади по мобилния
- Петро в къщи ли си,.. искам да те видя незабавно,.. идвам веднага - с разтревожен глас изплака тя...
Какво ли е станало, недоумявах,...гласът й да звучеше така странно..
Колата й спря пред къщи..
Очите й бяха зачервени от плач, вървеше като в несвяс.. ...
  633 
Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...
  486 
Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...
  903 
Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...
  1656  16 
Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...
  1890  11  41 
Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин ...
  969  28 
Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...
  937  12 
Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...
  449 
Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...
  1556 
Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко. ...
  1193  12 
Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...
  1068 
Баба Мара се връщаше от разходка в 'Борисовата градина' с приятелката си. Тя слезе в подлеза на „Орлов мост“ и пусна няколко монети в ръката на един сляп просяк, който чу да мълви:
- „За греховете е, за греховете е, лельо! Но ще се смили Бог, ще се смили“, - и шепнеше, а минувачите току го наругаеха ...
  730 
Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се при ...
  434 
- Кирио Петро,.. Петро,... отново съм будна,.. Оздравявам ли - дочух от спалнята
- Я да видим - шеговито казах и отметнах завивката., поразмачках краката й, после ръцете, рамената
- А сега легни по корем...- поразмачках гърба й, кръста,.. ръцете ми се плъзнаха по дупето,.. по вътрешната страна на бе ...
  807 
Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...
  652 
От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Те ...
  1768 
Предложения
: ??:??