14 620 резултата
Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуван ...
  591  10  26 
Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...
  657  17 
Театралната трупа празнуваше. Преди час бе дошла радостната вест, че са наети за двайсет представления в Съединените щати. Заплащането щеше да е отлично. Единственото им притеснение бе, че разполагаха само със седмица време за репетиции на английски.
Никой не си позволи да пие повече от чаша вино, з ...
  480 
Боян се разхождаше мудно по Витошка. Оглеждаше се като да беше попаднал във някъкво непрекъснто вихрено течение, във водовъртеж от лица, тела, които минавах около него, спираха се пред витрините, влизаха в магазините или по наредените отстрани заведения. Нисичък, широкоплещест, облечен в черно кожен ...
  1194 
Всеки си има мечти. Аз също имам. Няколко! Ако трябва да уточня цифрата - триста шейсет и пет, при високосна година бройката се променя на триста шейсет и шест. Обичам да си мечтая, ей така по женски. То много несбъднати мечти минаха през скромната ми квартира. Ама такъв е животът - несправедлив към ...
  1256  29 
Лельо, аз съм голям късметлия – заминавам за Австралия. Весели две лета, две есени, две зими и две пролети – няма да ме има две години... Снощи цяла вечер не съм спал – бързах да играя с играчките си. Като тръгваме, ще вземем много малко от тях. Мама и тати там ще ми купят други. Ти знаеш ли, лельо, ...
  512 
Щях почти да се отнеса в тази стара отпреди седемдесет години история!
Бакаджика е турска дума.Тя има освен историческа и типологична изказност.
Ще ме прощавате, но кой не е чел Йовков и неговия "Индже"?! Тук Индже войвода е бастисвал турските имоти и пътища! По тези възвишения и в тези гори е оглеж ...
  741  24 
Да, третата дума е съвсем излишна, но нали си падам “Drama Queen” и не се сдържах… Почти съм сигурна, че мога да завихря такова цунами от емоционални изблици и жертвени слова, че неусетно и съвсем естествено да изглежда на мястото си тази ми ти крайно негативна, наслоена с обреченост думичка. Не беш ...
  451 
Когато Оливия Смит започна работа в клиниката бях на смяна и се мотаех по коридорите да чистя. Хвърлих едно око на рецепцията и видях стройно, красиво момиче, което смутено седна зад компютъра и закима с глава на колежката си, която я обучаваше. Хареса ми от пръв поглед. Имаше нещо неуловимо у нея. ...
  524 
/ В памет на родителите ми /
.
Майка, не че е моята майка, но очите й излъчваха спокойствие, сигурност и честност,.. гледаха добродушно и разбиращо .
- Ех, тогава бяхме млади,.. а и времената бяха други, искахме да следваме, да се издигаме в служебната йерархия,.. а може би зад тези амбиции стояха а ...
  510 
1.
Беше неделя следобед. Инспектор Френцов се бе отпуснал в един фотьойл и отпиваше от ароматното кафе, докато леля му Ваня се суетеше в кухненския бокс и размяташе тесто за милинки. Една тава вече беше във фурната и в стаята ухаеше вкусно.
Инспекторът обичаше да се наслаждава на такива спокойни мом ...
  612  16 
На сутринта децата шумяха възбудено. Приличаха на група настръхнали врабчета, в очакване да им хвърлят трохи. Всички говореха за младата двойка, която бе в кабинета на директорката. Някой щеше да бъде осиновен. Надежда и очакване витаеше из коридорите и стаите на сиропиталището. Рядко се случваше та ...
  607  30 
Беше май месец, природата се раждаше, а нещо в мен сякаш умираше... Трябва да постъпите незабавно каза спокойният глас на лекаря. За толкова години той беше виждал всичко и вече нищо не можеше да го впечатли. Аз обаче се страхувах и то до болка. Постъпих в психото със свито сърце, прибраха ми всичко ...
  564  10 
/ В памет на родителите ми /
Преди малко се обади братовчедът, големият Петър , от Мъглиж '' Чичо, дойде една намахана госпожа с ония лъскавите коли,.. Търси те, каза че заедно сте работили на Хаинбоаз в онези младежки бригадирски години... Чудно, познава баба Рада, дядо Петър,.. ходила горе на мана ...
  1212  15 
Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф) ...
  921  48 
Висока, метална ограда заграждаше сивата сграда. Прозорците чернееха като очи на изплашена сърна. Дворът бе покрит с разбити бетонни плочки. Някъде в дъното зеленееше малко петно трева, на места отъпкано от нечии крачета. Една огромна акация протягаше клони към сивите стени на постройката, сякаш иск ...
  608  14 
Честит празник!!!
Това е нова, но страшна градска легенда. Можеща да накара всеки млад човек да се разтрепери. И скрие зад бара...
Имало един младеж. Нормален такъв – спял до обяд, пийвал кафенце цял следобяд, дрънвал едни карти привечер, оцветявал с присъствието си всяка чалгатека до след полунощ, ...
  698  21 
"Hora, dies et vita fugiunt; manet unica virtus"
("Часовете, дните и животът избледняват, остава само смелостта")
Октомври дойде в Ахтопол и върна надеждата. Беше по-буен и пъстроцветен от други години. Зелениката, цъфнала още напролет, пазеше своята свежест. Младите клонки на върбите не губеха ухан ...
  2028  24 
Пресякох на червено! Наистина!
По булеварда не се движеха коли, а една леличка от другата страна ми махаше сякаш се познаваме отдавна. Това е глупав изблик на моето незаконно действие, помислих си. Подминах я сякаш бе статуя от музея на Мадам Тюсо. Беше невзрачна и грозна като онези хора, които бута ...
  450 
Оная зима не искаше да си ходи. Не стига, че скова земята още през ноември, а и в началото на април затрупа със сняг цялото село. Цъфналите овошки не бяха подготвени за таз неочаквана среща с белия пакостник, та се свиха една в друга, сякаш за да се стоплят. Първите пролетни цветя бяха вече решени д ...
  2211  13 
Стегнах се в абитуриентския костюм, риза шарена вратовръзка,.. погледнах се в огледалото, оправих косата, намигнах си...
Върнах се в моята стая, погледнах огромната библиотека на цялата стена, отрупана с книги... 30 тома на Болшая Советская Енциклопедия, книги по математика речници по руски и френск ...
  645 
Ягодоберачите пристигат от всички краища на страната. Настаняват се в караваните. Жените са от ляво, мъжете от дясно. Бивше улично куче пази двора. То се казва Генчо и много прилича на Цезар, който доживя до дълбока старост. Лае през цялото време, а хората трябва да се надвикват, за да се разберат.
...
  1112 
Ами мухльо! – ядосано мислеше тя, гледайки лицето му – Малко нещо сърцето и… На улицата паднал, моля ви се! Да я излага пред хората! Какво ще си рекат – тоя избягал от жена си, та да пукне на спокойствие… А за нея… Не могла да го задържи у дома… Поне да беше разведена, ами то… Ще рекат, че заради не ...
  441 
Зорка – жената на партийния остана с годините бездетна. Като мома тя беше хубаво и незлобливо момиче, но в многодетното семейство... Баща ѝ имаше две слабости:въпреки това, жена му Дена му донесе зестра от стотина декара земя, но той искаше да забогатее бързо и в пияно състояние заложи нивите...
Зор ...
  641  19 
10.
Вместо да се изясняват, нещата като че ли се усложняваха, помисли си Френцов. Проведе кратък разговор с Игор, от който установи, че Ралица е бивша годеница на Димитър, която пристигнала на сватбата да поздрави младоженците. Елисавета много се ядосала на съпруга си, но бързо се разбрало, че Ралиц ...
  576  10 
Ааа, ето къде сте били женската част от ''четворката ''...Маргарита и Райя , щастливо усмихнати в костюмите,... Дали наистина бяха приятелки , който си споделяха женските тайни за момчета или вече ползувам календар за цикъла си...или просто си споделяха това , което трябваше да се споделя , а другот ...
  451 
Не съм от тия, дето...3
И така...с бала свърши романтиката, надеждата за "утре- то" като студентка, започваше прозата! Първата година беше много тежка. "Опустяха" улиците от заминалите
да учат в София! Като не трябваше да има безработни, Комсомолът намираше работа на младежите, без право да отказват ...
  671  30 
Сутринта, когато Стоян Петров се събуди, първата му работа беше да погледне през прозореца. Но мястото, където вчера паркира новата си кола, беше празно. Бързо изтича по стълбите и обиколи два пъти блока, но колата я нямаше. Откраднали са я – реши той и веднага съобщи в районното управление.
После о ...
  863 
Най-хубавото за отдих местенце, живописно, страстно в зелено и свежо в диаманти – това е прелестта на двора, посред топло лято, въздух тъй влажен, че ти потича по косите, край морето. Ех, това мечтание на бриз, който с усмивка пленителна си играе с тялото ми, навя рошавата ми глава в интереса на най ...
  698  42 
Ееех, спомени, спомени...
Разгръщам на следващата снимка,...о, ето тук сме '' мъжката '' част на математиката...
Гошо Сметалото, другаря Генев в средата и аз самият, и тримата стегнати в успешните ни Олимпиадни костюми, като манекени за модно ревю на Комбината '' Дужба''... ние с Бийтълс прическите ...
  426 
В съседния кабинет се чуваше говор. Изглежда лекарят даваше инструкции на някого. Старият часовник на стената тихо цъкаше, отмервайки секундите на чакане. Младата жена, която лежеше на медицинската маса, се надигна внимателно на лакти и погледна през вратата на балкона. Животът навън си течеше в нор ...
  545 
Музата Муза леко отвори очи. Всичко беше тихо и спокойно, но тя усети върл глад. Предишните емоции, запечатани на свитъците картини, все още се носеха във въздуха и дразнеха обонянието й , та тя с тихо бръмчене доприлетя до тях и започна да засища глада си. От повечето лъхаше ведро настроение и опти ...
  605 
В стаята се разнасяше музика. Песента на "Щурците" се лееше между четирите стени. Сякаш бе птица на чиито криле се носеха спомени.
" Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън.."
Младен не отлепяше очи от стенния часовник. Времето се влачеше със скоростта на костенурка. ...
  514  24 
Рано или късно Истината с главна буква се появява, повече като изкупление, отколкото като разкаяние.
Христо изкара на паша стадото и когато слънцето застана над земята като покровител и съдник, той запладни шилетата край малкото язовирче.
"-Хем,шилетата ще се напият с вода, хем ще съберат глави под ...
  584  18 
Те са малки, трътлести мъхнати, симпатични, невидими, бленувани и очаквани, досадни, непредсказуеми, очарователни, вдъхновяващи, непостоянни, с твърде малки крилца и съвсем естествено една от тях стои на огромен плакат в Аеродинамичния отдел на НАСА с надписа ‘ Това, че са дебели и трътлести и крила ...
  692 
Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали. Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въд ...
  1143 
Охоо, тук сме четеримата с бродирани блузи тип '' народна носия '' с черни панталони,.. другаря Генев строго официален , черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, държеше кристална купа, а ние държахме индивидуалните награди, жълти кръгове с инкрустация на събитието, и грамоти за класация,..широк ...
  475 
Гочо караше с мръсна газ малкия, очукан Форд. До него Трифон поклащаше глава в ритъм с музиката, долитаща от касетофона.
" Едно Ферара с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човека..."
- Ааа, хич не ми трябва туй Ферари. То ще да е като ламя. Как ще го изхранвам!? Бензинът ще го ...
  493  17 
- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...
  686  14 
Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...
  577 
Предложения
: ??:??