14 557 резултата
Днес попитах четиригодишния си внук /по месинджър, живеят в чужбина/:
– Дани, като пораснеш, какъв искаш да станеш, бабо?
– Татко! Искам да стана татко! – не се поколеба и за миг и отвърна светкавично, като едновременно се опитваше непохватно да надене на главата си маската на Спайдър-Мен. Беше си с ...
  309 
Сутринта завари ме труп-заспал в ателието. Да кажем, може и припаднал да съм бил, така схванал се беше вратът ми, че мъчно си развъртях тиквата. Ще да кажеш тежка е — пък тя, главата празна. Или поне такава ставаше щом кракът ми, обут в протритите ми маратонки (абе, харесвам си ги, подарък са, не ми ...
  875  45 
Седим в парка с Митето комшията, доволни и засмени пафкаме цигари. Всеки своя, че дадоха пенсията и три дни ще сме бели хора не само след баня. Гледам как момчета и момичета излитат от насрещното училище и се сещам, че ваканцията, наричана мило „дистанционно обучение“, пак е започнала. Та му викам н ...
  274 
Краят на април, а зимата още хапе... Но днес е първият пролетен ден! Слънцето отрано е заляло със златна лава небето, денят прелива с птичи песни, въздухът трепти от жуженето на нетърпеливите пчели около подранили цветове... Начало на нов живот, надежди и мечти! Котката си играе с току-що умъртвенот ...
  473 
В стъкленица светиш.
Блестиш красиво.
Поривът на нежният ветрец, те кара игриво да се движиш наляво-надясно. Обаче не изгасваш.
Изпълваш ми душата с радост и покой.
Когато те гледам- изгасваш всяка тревога вътре в мен. ...
  516 
- Нокту! Нокту!
Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време н ...
  957  11 
Учените казаха, че коронавирус се плаши от алкохола. И сега слагам ракия навсякъде - в чая сутрин, в супата, мия си всяка телесна част и си правя гаргара. Слагам и във водата с която мия пода.
Да ви се похваля - изчезнаха мухите, някоя и друга хлебарка, котарака ми.
Освен на вас се похвалих и на със ...
  676 
- Давай да плащам, че много бързам, имам час за фризьор!
- Момент да обясня! Маслата, филтрите и всичко според твоите изисквания е свършено, но има една малка съществена подробност!
- Давай да плащам и да тръгвам ти казвам! Бързааам! Цяла година се каня да си сменя цялостната визия, цвета на косата, ...
  345  13 
Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и р ...
  1076  19 
Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловиц ...
  979  11 
Като безмълвна и безгласна буква се чувствал.
Нямал желанието да говори. Нямал силите да се усмихне.
Сякаш времето е спряло.
Той бавно се свлече на стола и просто седи мълчи.
Погледът седи на едно място. Дишаше често, тежко. ...
  519 
Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.
  491 
(произведението е свързано с разказа на Роси Димова "Първа среща": https://otkrovenia.com/bg/proza/pyrva-sreshta-25)
* * * * *
Това стана в началото на века, когато Златни пясъци още си ги биваше като курорт и цените криво-ляво бяха по силите ни. А ние - бойни, напети гларуси, крилата ни яки, загаръ ...
  892  25 
Мислите, че карантината не ни е променила? Вие сте от онези щастливци, които работят от къщи, кютат си на заплата и между работните ангажименти се скатават, четейки смешни статии като тази, с чаша от любимото кафе? Построили сте социализЪма, практикувате редовно йога и тай-чи, за да запазите душевни ...
  341  12 
(Мини разказче по картинка)
- Бабооо! Какво е товааа?
- Е как какво?! Нали сакаше мекици!? Те ти на! Подфанала съм ‘а ти пра’им! Оти са коколиш така?
- Ама бабооо… Ти защо с това лилавото ги точиш!
- Е па с кво!? Не ми са коколи така ти рекоф! За срамотата на страмотиийте у таа нагиздосаната къща да ...
  1486 
Автор : - Здравейте! Нужно ми е да удължа един кабел. Въпросът ми е, има ли такива кабели - удължители с мъжко/женско, предлагат ли се въобще? Или да режа кабела преди буксата и да наснаждам?
Какво ще ме посъветвате?
Специалист: - За какво ти е дълъг кабел?
Автор: - За да включа една камера.
Майстор ...
  500  30 
Чувствам те! Другото е,, вятър,,.
Помня усмивката ти! Виждам и сега, как плавно, леко струйка се спуска по лицето ти. Чувствам, виждам погледа ти, светъл, прозрачен, потъващ в очите ми! Чувствам те, близо! Другото е,, вятър,,. Това е смисъла! Вярвам ти!!
И ако сега не е лято, ще взема дните от нашет ...
  685 
Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
  415 
Не съм от тия дето.....
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чис ...
  1336  74 
Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...
  582  10 
Като че ли на изпроводяк в живота ми, съдбата реши да ми подари среща с незабравимо откровение от незабележимите край нас хора. Онези, които носят у себе си истинската човещина и съвсем неволно, без умисъл, чрез своите постъпки я раздават на околните.
Този пролетен ден вървях по „Цар Борис“ когато п ...
  1306 
Влакчето беше претъпкано. Мария се промуши между двама мъже и се хвана за хладното желязо на една от седалките. Трябваше да хване този влак, иначе щеше да закъснее за работа. Огледа се. Обичаше докато пътува да се вглежда в хората. Опитваше се да си представи какви са. Живееше от пет години в Мадрид ...
  1290  31 
Когато след обед Джон се прибра, Оливия беше излязла в двора и лежеше на шезлонга. Стискаше очи под тъмните си очила и се преструваше, че спи.
Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата ...
  485  14 
Навън беше като във фризер. Зъзнах през по-голямата част от пътя и нямах никакво настроение да гледам светлините на нощна Москва. Пътувахме поне половин час, или на мен ми се видя безкрайно пътуването през полумрака, задръстванията и заледените непочистени пътища. Не посмях да попитам къде точно оти ...
  581  10 
И тази сутрин баба беше опържила филийки с яйце. Винаги ги пържеше със свинска мас. „Тъй стават по-'убави“ – казваше и облизваше мазните си пръсти.
- Зъмайти, зъмайти – подкани ни, а после седна на столчето в края на масата и ни загледа с онази любов, с която само баба може да гледа внуците си. Чака ...
  435  26 
Цветя. Обичам да подарявам цветя. Подарявам ги без повод, просто така. За кеф и разнообразие и с малко фантазия (това беше лаф от детските ми години, нооо винаги актуален май). Обожавам мига, в който цветето е в две ръце, в ръката на подаряващия и в ръката на приемащия. Точно в този миг потича Тя, Е ...
  735  16 
Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечат ...
  680  34 
Утринните лъчи падаха върху нейното спящо лице. Червеният оттенък на косата ѝ блещукаше под тяхното сияние. Новият ден нахлу в малка стая и с него магията на нощта се изпари и даде превес на студената реалност, носена от топлите утринни лъчи.
Тя отвори очите си и пред нея беше неговото лице, единств ...
  290 
Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-къс ...
  835  19 
Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...
  1387  12 
Не беше сън, а бе мистично.
Завърнах се във минал си живот.
Бях в бяло, като жриците магична.
от слънцето изпратена с любов...
Докосвах с обич всички хора. ...
  508  16 
В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото ѝ стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно ѝ бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за ...
  548 
Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм ...
  1031  76 
Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... ...
  859  33 
Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...
  627 
6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...
  484  10 
Една майска сутрин вървейки към близкото кафене, където правеха любимото му лате
Райън реши, че е време да промени своя живот в положителна посока.
Като за начало трябваше да спре да иска пари от родителите си и да започне работа.
Макар и родителите му да бяха финансово обезпечени в Щатите не се при ...
  373 
Беше неделен ден. Разхождах кучето в градинката край блока. Дочуваха се песнопенията от църковния хор. Литургията съвсем скоро бе започнала и миризмата на тамян властваше наоколо.
Обичах квартала си, пазара, откъдето купувах риба и месо, плодове и разни глезотии за Тара. После щях да отида до там и ...
  454 
Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пре ...
  1505  12  43 
(разказ по картинка, или физиономията на Covid 19 през очите на колажиста)
Свинкята ми се разгони. Трябваше да га вода на мандръсане. Пък то след таа пуста чума по свинетеее… Те ти на беля! Само бай Трайчо-Набора си остави нерез бъдева да хрантути. Че така с моята двугодишна трътла Марцуця отвааме у ...
  1060 
Предложения
: ??:??