14 755 резултата
Мария обичаше да пише. Това бе любимото й занимание - можеше да прекара цели дни в щракане по клавишите на клавиатурата. Пишеше за всичко - за природата, живота, хората и техните взаимоотношения, за любовта и омразата, за малките неща от ежедневието. Всичко, което преживяваше, усещаше и чуваше - сяд ...
  439  11 
ЗАПЛАХА
Не се сдържах и се провикнах:
– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.
Всички се обърнаха към мен. Той също. Погледна ме със студените си, безизразни очи, размаха заплашително показалец и посочи с него към небето.
Разбрах. Да внимавам, че Онзи – горе, ще ме накаже! ...
  811 
На семейството ми
Катя не си бе представяла по този начин седемдесетия рожден ден на дядо си.
От малка си спомняше как нивите се размазваха, докато колата им ( стар червен Опел) стигаше до малкото, но китно селце. Помнеше всичките изтощителни празненства в градината, многото ядене и пиене, смеха на ...
  1348 
Загледах се през прозореца ,.. наистина ли животът е някакси предначертан , или
кой както си го подреди по после, Зорницата изгря с ярката си светлина,.. освен на моряците в морето
дали показва вярният път и на останалите хора...
- И изведнъж, както се казва дойде промяната - продължих монотонно - С ...
  929  10 
- Да, полицейският началник е… Здравейте, господин кмете!... Всичко е наред, градът е спокоен, полицаите са на обход… Да, има задържани. Както винаги… Ааа, този ли… Смятаме да изчака тук, докато дойде някой специалист и определи заболяването… Няма начин да е нормален, яката го тресе манията… Не, не ...
  1073  14 
Той ме откри седнала на пода на гардероба в спалнята, полюшвайки се напред-назад, докато сълзите ми се стичаха по бузите и падаха в скута ми. Черният молив по клепачите се бе размил, а устните ми се бяха подули от плач. Сърцето ми се разпадаше. Мъжът, когото обичах и който трябваше също да ме обича, ...
  396 
Слънчеви лъчи ме огряха и поразбудиха...
Отворих очи, погледнах я,.. беше се подпряла на лакет и ме наблюдаваше нежно, както майка гледа детето си
- Наспа ли се момиченцето ми, така бързо се съмна...- прошепнах тихо и погалих белият кичур коса.
- Да, и аз спах непробудно,.. дали от чистия въздух тук ...
  431 
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Вести за смърт пристигаха отвсякъде. Заредиха се лоши дни, погребения, ковчези, ...
  1230 
След десетото почукване, реших най – после да стана, пъхнах си медальона в специалната кутийка, небрежно се наметнах с нещо и се запътих към вратата. За кой ли път там търпеливо чакаха добре познатите Кен и Барби. Вече по навик, с жест на ръката ги поканих да влезат и се затътрих след тях безучастно ...
  1404  19 
Из „Дочуто от съседната маса“
Бе започнал поредния горещ делник. С неколцина приятели потърсихме спасение в близката квартална кръчма. В очакване на поръчаната биричка по стар навик се заслушах в разговорите на съседната маса. В нейната компания любимецът на махалата, обкръжен от своите съквалталци, ...
  1309 
Имало едно време един шут, който обичал да разсмива хората с гримаси, скечове и простички песни. Понякога публиката го харесвала, а друг път му се присмивала на тъпите шеги. Въпреки това той обичал работата си. Осъзнавал, че не е много умен и затова извън цирковата арена само мълчал. Когато го питал ...
  602  17 
Вън пак заваля. Този път обаче дъждът някак странно барабанеше по металният покрив на колата. Капките шибаха безмилостно купето и се усещаха като чуковни удари. Не беше като предишният дъжд. Този беше друг. Някак по-страшен, по-злокобен. Сякаш вещаеше някаква лоша вест. Поредната.
Джони преглътна и ...
  741 
Беше в онези времена, когато децата се раждаха по къщите с помощта на местната акушерка. От един прозорец, под стряхата на планинскa kъща се чуваха сподавените викове на родилка. Виковете постепенно утихнаха и стаята огласи силен детски плач. Няколко минути по-късно вратата на имението се отвори и п ...
  600 
Едно тракийско село през ранната есен е като кошер пълен с мед.Една уханна, благодарствена благодат се стеле в равнината:ухае на пъпеши,дюли и цъфнало индрише -на оскъден припек по икиндия...
Ирина събра в един куфар каквото можа от моминските си рокли, после избухна в горестен плач,защото осъзна,че ...
  730  18 
Беше напъпила пролет. Краят на април. Тъкмо парковете около площада бяха обрасли в зеленина. Натежалите коси на брезите се люлееха над главите на разхождащите се и спираха мъхчетата на върбите по въздуха. Работници в гащеризони подвикваха зад косачките си, докато машините бръмчаха оглушително,оставя ...
  428  30 
В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из МОЛ-а. Много мразех тия новоизлюпени убежища на човешкия снобизъм във всичките му форми. Но бях обещала на Криси, че ще отидем, защото всички деца от детската градина ходели всяка събота в МОЛ и там о ...
  1387 
Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...
  904  36 
Един син, който бил на гурбет по чужбина, се завърнал при своите родители на село. Заради дългото му отсъствие и възрастта на родителите, къщата и оградата на двора били в окаяно състояние. Синът решил, че част от спечелените пари трябва да вложи в освежаването на бащиния дом. Било вече мода при гра ...
  818 
Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... П ...
  868 
- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...
  684 
Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и ...
  611 
Сутринта, даже и не дочаках да свирне тръбата за закуска,...ауу, как съм изгладнял, сигурно е от чистия въздух и тишината...
- Добро утро - поздравих учтиво новата служителка на рецепцията - Очертава се слънчев ден, а
- Добро утро - отвърна тя със загадъчна усмивка...
Сигурно си мисли, леля Марчела ...
  1000  11 
Не съм от тия, дето… 5
Още съм в Лом. Живот, който тече бавно и безинтересно. Появи се, обаче, едно дребно нещо, което оживи дните ми. Повишиха ме! Секретарката излизе в отпуск по майчинство и, докато намерят заместничка ползваха мен. Скоро шефът забеляза, че пиша “ентелегентно” и не търсеха вече др ...
  784  34 
Хапнах в някакво ресторантче по улицата , ако искаш добра храна, яж в кръчмички, малки ресторантчета,... там винаги е прясно, има доста посетители и не се задържа стоката, беше моят девиз
- О, вие ли сте нахаканият мъж - ме посрещна гърдеста жена - Верчето, тя ме информира,че пристигнал мъж, рядко о ...
  1709 
ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Това е тайна. Като пораснеш, ши разбериш.“ Този ...
  1866  10 
- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъб ...
  2423  19  43 
Знам, че ще се оправя, ще свикна да живея и така. Седем години са това, не са два месеца – да ги изтриеш и продължиш.
Какво нещо е навикът – ставам и се обръщам да го будя, влизам в банята с идеята, че има кой да ми донесе хавлията.
Виждах го от година, че не е същият, не обърнах внимание на знаците ...
  1480  13 
Докато човек е млад, не му остава много време за размисъл. Животът го сграбчва и го завърта в своето неспирно въртящо се колело и той рядко се сеща, че всичко има начало и край. Създава семейство, гради дом, обзавежда го, натъкмява го, стреми се да се утвърди в професията, идват и грижите за децата ...
  854  12 
Стой до сестра ти, помагай на сестра ти, как е сестра ти - изреченията, белязали детството ми. Не бях дете аз, гледач бях - чудете се после защо бягам.
Само това чувах – “ти си добре, нея да пазиш, тя сама няма да се оправи“. Задължения, отговорности, от шестгодишна съм ви длъжна.
Аз ли съм виновна, ...
  2814  34 
/Днес - с мое разрешение - даже американците празнуват рождения ми ден. Вярно - този ден е особен. В едни периоди се празнува, после отбелязва, накрая се забелязва. И рождено става всяко утро, ако си се събудил.
Та - по този случай, черпя с разказа./
Така… Най-напред – да ви поздравя, души освободен ...
  528  22 
Зимното слънце проби окончателно през облаците,.. огледалата блестяха...
Обясних набързо направеното, подадох и лист с новите координати на огледалата...старшина Кашева изчука по морза неразбираен код за мен
- Дай координати на НП то, и новите на примамката...
Изчука и тях по морза...
Не след дълго ...
  1068  12 
Вчера с Юмин поехме на път към близкото село Логодаж. Само на 15 км от Благоевград, до него се стига по главен път, който обаче е стръмен и с много завои. Хубавите неща изискват време и усилие, нали така? От лятото съм обещала на приятелката ми от Китай да й покажа язовир „Стойковци“ – красиво, прос ...
  600 
Момичето си купи карираната риза от смесения магазин в градчето, където беше на лагер със съучениците си през лятната ваканция. Беше облечена с нея и когато получи първата си целувка на същия този лагер. Когато учеше в университета я обличаше на изпити, за да й носи късмет. С нея беше на студентскат ...
  781 
Очакваната буря връхлетя над притихналото планинско селище чак в късната привечер. Внезапно връхлетелият леден вятър усукваше дъждовните потоци в жилави плетеници, които блъскаха по прозорците и вратите като мокри камшици. Хората се спотаиха по домовете си, уплашено заслушани в многогласния рев на с ...
  854 
Извинете, ако ми позволите, може ли да снимам къщата Ви? Няма друга такава в града. И колко е стара, почти цял век! – помолих я с риск да прозвуча натрапчиво.
Когато я срещнах в онзи горещ ден, тя наближаваше деветдесетте, но в душата си пазеше детска любов и доброта, и някаква изключителна носталги ...
  685 
На един висок хълм, сред красотата и очарованието на Южна Франция, белеят кулите на старинен замък. Отдалече изглежда безлюден, сякаш никой не живее в него. Високите каменни стени и тясната павирана пътека, водеща до масивна желязна порта напомнят на декор от приказка. От високите бойници над портат ...
  1059  10 
Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени, но женски глас ме сепна
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и ...
  1078 
- Чист въздух! Искаме чист въздух! Чист въздух! Искаме чист въздух! – застанала пред общината, Магдалена скандираше това по цял ден в продължение на седмици, но без голям успех. Малцината, които се спираха да чуят за нейната инициатива, отминаваха бързо и не вярваха, че може нещо да се промени. Оста ...
  598 
И ето еН-ското поделение, където служеше офицерът Х, където служих и аз...
Тук трябваше да е някъде...я, няма ги и големите каваци покрай реата...
Сега нов завод за пневматични маркучи,.. ограда разделя другия завод или цех...
Спрях пред някакъв портал, веднага изкочи пазачът зад бариерата
- Тук, не ...
  756 
В стаята се чуваше детска глъч. Внуците на Таня се смееха и се гонеха около кухненската маса, върху която имаше домашна торта. Най-големият беше на 5 години, следваха близнаците на три. Таня ги гледаше радостно и сърцето и се пълнеше от гордост и щастие. Трима сладки пакостници, все момчета. Те бяха ...
  1093  12 
Предложения
: ??:??