30241 резултата
  • Мечо, който не спи зимен сън

    sinner (Кая) sinner
    Проза
    Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...   809 
  • Малко вълшебство

    magiosnitsata (Диляна) magiosnitsata
    Проза
    Навън вали пролетен дъжд, духа свенлив вятър, а тополите се люлеят хаотично. В града цари пълна пустота, чува се само камбаненият звън на близката църква на всеки кръгъл час. Сивота е превзела и небето и земята. Единственото, което запълва тази картина е едно обикновено найлоново пликче, което подхв ...   732 
  • Полет на душата

    magiosnitsata (Диляна) magiosnitsata
    Проза
    Полет на душата

    Един пролетен ден, слънцето нагрява земята и пречиства хората от зимните деяния. Облаците играят на гоненица, вятърът тихо наблюдава забързания живот. Птичките изпълват с живот атмосферата на града, а природ ...
      849 
  • Кафене с червени стени

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Тъмно червени стени, червени крушки, картини в червено-кафявата гама. Маси от тъмна дървесина. В дъното – меко канапе с възглавници, до него лавица с пожълтели книжки, предимно родна поезия отпреди 20 години и никога непрочетени томчета на руски език. На по-долния рафт нахвърляни небрежно стари, зап ...   1077 
  • Края на една любов и един живот

    lilitu (Лили) lilitu
    Проза
    Тя вървеше бавно по пясъка...замислила се за преди...
    ***
    Те вървяха по улицата...Хванати за ръце,те говореха.По-точно той говореше...Тя само го слушаше...или по-точно...правеше се,че го слуша.Въобще не мислеше за това,което й говореше.А за нещо съвсем различно.Мислеше за изследванията,които беше по ...
      1096 
  • Дърветата са искрени

    Matussael (Димитър Дянков) Matussael
    Проза
    Д Ъ Р В Е Т А Т А С А И С К Р Е Н Н И
    (разказ)
    - Какво ти е?
    - Не, не, нищо ми няма....
    (из случайно подслушан разговор в трамвая между едно момиче и едно момче, които си държаха ръцете цели 20 минути) ...
      771 
  • Поредната битка...

    Bullfroger (Венцислав Месечков) Bullfroger
    Проза
    Той седна на камъка и се зачуди:
    "Защо всичко трябваше да стане по този начин?"
    ...
    Докато гледаше грозната кървава картина пред него си припомни как беше започнало всичко...
    Името му бе Рандолф. Той не произлизаше от богато семейство , но бе възпитан като благородник. Да защитава правдата. ...
      665 
  • Началото на една любов

    lilitu (Лили) lilitu
    Проза
    Беше топла есенна вечер.Всичко беше спокойно...Даниела стоеше сама на автобусната спирка.Беше се замислила.За предишния си приятел.Докато стоеше така 2 момчета минаха покрай нея и й подсвирнаха.Тя се стресна.Защо и подсвиркват!Тя не се смяташе за хубава.Не беше много висока.Имаше дълга руса коса и д ...   1150 
  • ПРИКАЗКИ ОТ СВЕТЛАТА ГОРА

    zara (Здравка Маринова) zara
    Проза
      1622 
  • МАЛКОТО ЦВЕТЕНЦЕ

    ХЕРОН (Борис) ХЕРОН
    Проза
    Малкото цветенце
    Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине... ...
      1083 
  • Сестри

    night_spy (Хриси) night_spy
    Проза
    Уж лято....А вали ли вали,няма спиране...
    Чудно е това време,в този период на годината.Хората искат да се попекат,да се насладят на топлите и меки лъчи на слънцето-а вместо това са принудени да си седят вкъщи по цял ден и да четат вестници.Странно.
    В такива мисли изпадаше Лили,докато четеше една ску ...
      1542 
  • Приказка за магарето, разказана от пътя

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Водят ме третокласен. Но, слава на Кмета, наскоро ми оправиха осовата линия, и ми сложиха канавки. Сега съм красив и живописен. От двете ми страни растат орехови дървета. Затова есенно време съм най-натоварен. Идват хора от града, от селата, да берат орехите.   1132 
  • Нечие предупреждение

    Insect- (Христо Иванов) Insect-
    Проза
    Чистачките работят на ппълен оборот, но дъждът се излива като из ведро и бялата разделителна линия на шосето податливо се размазва.Присвивам очи...Напрягам зрението и стискам кормилото.Внимавам да не се изплъзне изпод потните ми длани."Пинто"-то ръмжи като ранена лъвица , стремглаво профучава прз ло ...   728 
  • На път за вкъщи - самотен разказ

    ice_heart (Надежда) ice_heart
    Проза
    Вървя по тъмните, мъгливи улици, самотна и скуката ме прегръща с ледени ръце, отчаянието пие от устните ми.Как да прогоня тия дръзки нахалници?Спасителна мисъл проблясва в ума ми: "Използавай въображението си!".Тогава става чудо.Да чудо по пустите, страшни улици.
    Тъмно е.Уличната лампа едва осветява ...
      988 
  • За доброто и злото

    yonkaya (Йонка Янчева) yonkaya
    Проза
    За доброто и злото
    Кажи ми, приятелю, какво е добро и какво е зло?
    Защо ме питаш?
    Защото съм се загубил.
    Какво ти е казвала майка ти за тези неща? ...
      1073 
  • От моя гледна точка

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    В тази къща има един господар. Това съм Аз:
    Макар Онзи с чистите ръце да си мисли, че е той. Обаче не е. Защото Сияйната само на мен говори с безкрайна нежност, само на мен налива вода, когато съм жаден, и само на мен позволява да целувам нозете й. Онзи сигурно се пука по шевовете от яд. Някой ден щ ...
      814 
  • Отвъд стените пламъци (новела)

    kjano (Калин Кермов) kjano
    Проза
    ОТВЪД СТЕНИТЕ ПЛАМЪЦИ
    новела
    от
    Калин Кермов
    в разказите както следват: ...
      1288 
  • Живот-въртележка

    nansuela (Нана) nansuela
    Проза
    Виолета живееше в малко селце със майка си,и често си мислеше,че нейното село е накрая на света.Живота тук беше еднообразен,сив и скучен.Помагаше на майка си в домашната работа без да се оплаква,но мислите и душата и я теглеха някъде надалеч.Мечтаеше да се изучи и да работи в някой голям град на ком ...   849 
  • СЪНЯТ НА СТАРЕЦА

    yonkaya (Йонка Янчева) yonkaya
    Проза
    - Приятелю, разкажи ми за живота, моля те. - Какво да ти разкажа по-точно? - За
    това кое да избера от него, за да бъда най-щастлив. - Това сам трябва да знаеш и
    да решиш. - Разкрий ми ти какво избра от света за свой живот. - Струва ми се, че
    ще е по-подходящо да ти разкажа съня на един човек, когото ...
      849 
  • ПО-ВАЖНОТО

    yonkaya (Йонка Янчева) yonkaya
    Проза
    Всичко, което искаше Мила е да покаже на хората колко са прекрасни – такива,
    каквито са. За първи път пътува в чужбина през изминалото лято. А сега всичко в
    България й се струваше толкова по-цветно, автентично и самородно. Осъзнаваше, че
    това не съществува никъде другаде в света. Реши да опише, да р ...
      888 
  • ЙОАН И УЧИТЕЛЯ

    yonkaya (Йонка Янчева) yonkaya
    Проза
    - Учителю, имам нужда от теб. - Слушам те, Йоане. Какво ти е на сърцето? -
    Минаха вече почти четири години откакто постъпих в манастира. През цялото това
    време осите и съзнанието ми бяха затворени за света извън обителта. Сега
    чувствам, че ти ми забрани да разбирам и усещам външния свят. Затвори ме, ...
      705 
  • Широко отворени очи

    nansuela (Нана) nansuela
    Проза
    Когато луната изгряваше и осветяваше света със тайнствена и мъглива светлина,тя се повдигаше на пръсти ,хващаше се за студените решетки
    и гледаше към нея със широко отворени очи.Виждаше свободата като малък кръгъл златен сърп.Сърпът на свободата.
    На сутринта имаше страхотно главоболие,хиляди малки и ...
      1381 
  • Този прекрасен живот

    zara (Здравка Маринова) zara
    Проза
    Този прекрасен живот
    12 март
    Днес почина милата ми Беки,моето сладко кученце.Съкрушена съм.Непрекъснато си спомням как въртеше опашка и ме гледаше с лъскавите си очички.Боби,моето гадже,дойде и ми помогна да се справя с всичко.След погребалната церемония ме докара у дома,направи ми чай с мед,затъмни ...
      1327 
  • ЗА ХОРАТА

    yonkaya (Йонка Янчева) yonkaya
    Проза
    Няколко часа преди да замина за Бургас пиехме бира със Сончето пред общежитието. Тя е едната ми съквартирантка. Чакахме да стане два и половина часа, за да се запътим към ЖП гарата. Студентски град е почти безлюден по това време на годината. Рядко срещам познати. След малко пристигна при нас Неделин ...   1711 
  • Приказка за Мила

    yonkaya (Йонка Янчева) yonkaya
    Проза
    Сирачето вървеше по своята малка пътечка на някъде. Навярно към мечтите си. Чувстваше в себе си голяма обич към всичко и всички. Искаше да се усмихне на някого. Всъщност на всички. Усещаше как лети – не ходи. А как обичаше всички. Но беше само. То беше малка сирота с коси като животворното слънце, а ...   1264 
  • Гордост и предразсъдъци

    zara (Здравка Маринова) zara
    Проза
    ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
    / разказ/
    Всяка прилика с действителни лица е
    почти случайна.
    Значи,как беше сега,първо личен код,после на продукта и колко броя.Емилия Василева подаде касовата бележка на клиента,изрече дежурното “За ...
      830 
  • Мара

    nansuela (Нана) nansuela
    Проза
    Мара вървеше по пътеката обсипана с цветя,ухаеща на люляк.Красотата на природата докосваше сетивата и,нежно и в същото време напомнящо и за нещо отминало.Пред очите и изникнаха старите дълбоко скрити спомени,затворени отдавна в стария скрин,а ключът скрит дълбоко в душата и.Незнайно за нея сега не м ...   766 
  • Ив дьо Фейон

    levski66 (Живко Желев) levski66
    Проза
    Остро цвърчене достигна до слуха ми и аз започнах бавно да изплувам от мрака .Нещо студено и тежко се впиваше в краката ми.Опитах се да помръдна ръцете си и усетих същата хладина и тежест върху тях.Някакъв остър мирис на спарено и гнило изпълваше обонянието ми.До мен се чу стенание .Отворих бавно оч ...   901 
  • В бурята

    кумеца (Румен Ченков) кумеца
    Проза » Разкази
    Сякаш за броени минути притъмня. Големи черни облаци надвиснаха над градчето и когато Калина отпрати последните си клиенти, бързащи да се приберат по домовете си преди да завали, закапаха първите тежки капки, предвестници за идващата буря.
    Калина обърна табелката така, че надписът “Затворено” да се ...
      1229 
  • Двуизмерните

    cefules (Стефан Кръстев) cefules
    Проза
    Той живееше в градчето Топлото ято и не мислише, че ще дойде момент в
    който ще го напусне докато не започнаха постоянните му кошмари и
    безсънието му съпроводени с трескаво безпокойство. Лекарите и психолозите
    не успяха да му помогнат много.
    Не можеха да открият никаква причина за състоянието му. Ден ...
      799 
  • Новороденият

    Grimoir (Фредерик) Grimoir
    Проза
    (един следобед)В АПАРТАМЕНТА или НОВОРОДЕНИЯТ
    За пореден път те й скъсваха нервите. Лицемери. Проклети паразити. Какво ги грее тях, какво я грее нея?! (просто по телевизията даваха ревящата майка на убит далеч в чужбина мъж) Тя продължи да беснее. Проклети медии. Скапан живот. Загубеняци. Навираха х ...
      786 
  • Приказка за човека и неговата цицина

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
      770 
  • Тъщата-разказ първи

    levski66 (Живко Желев) levski66
    Проза
    Разкази за тъщата - разказ първи
    Аз по принцип не съм женомразец и не вярвам на бабини деветини,както и на приказки,че тъщите били лоши,но…През последните петнадесет години от както съм приведен,заврян,наврян или само-наврян зет, нещо започна да ми намирисва …Дали от вечно затворения хол и навитите ...
      6569 
  • Разни люде и гадания

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Нямам никакви свръхестествени способности. Най-обикновен човек съм. Въздържам се да правя прогнози за времето, политиката, развитието на човешките взаимоотношения, собственото ми бъдеще. Това не значи, че не се допитвам до разни гадатели. Случвало се е и да редя пасианси преди да взема някое важно р ...   1273 
  • Дистурбарник

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Буди ме нощем, и ми вика:
    - Стига си търсила под вола теле. Не рови там, където вече е ровено. ТАМ НЯМА НИЩО, което да ти трябва.
    Гадняр. И без него се сещам, че трябва да търся другаде. Ами що не каже къде?
    Реших да му се изрепча:
    - Я стига си ме тормозил. Само ми натякваш, и не ме оставяш да се на ...
      763 
  • Тибетски сънища

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Първа фаза. Не беше сън, по-скоро спомен. Падам с парашут, виждам само краката си, обути в тежки войнишки канадки. Под мен – безкрайно червено поле, а в далечината - зелени хълмове. Приземявам се леко. Докато сгъвам парашута виждам ръцете си – едри, мъжки ръце. Мъча се да си спомня лицето си, но виж ...   791 
  • План за деня

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    План за деня. Много мразя да го правя. Затова сутрин не ща да ставам. Обаче, ето какво се случва:
    1) Разгъвам се с усилие, гледам да не се сецна, докато ставам от леглото, поглеждам се в огледалото, и ми прилошава. Егати тленната останка съм. Особено косата ми.
    2) Захващам се да си стягам коремната ...
      1476 
  • Да се усмихнем

    mikoff (Ясен) mikoff
    Проза
    Двамата приятели седяха в големият хол. Димът от цигарите им се прокрадваше през светлината на поло полу приглушеното осветление. Всеки от тях беше погълнат от собствения си проблем. Това по някакъв особен начин се отразяваше на тишината. Сякаш ако човек се заслушаше щеше да чуе мислите им. Тази кар ...   991 
  • Левски-Орденът на тамплиерите

    levski66 (Живко Желев) levski66
    Проза
    Ив дьо Фейон-бургундския рицар “...Когато през 1307 година Орденът на
    тамплиерите е разпуснат по нареждане на папата, големият флот на тамплиерите
    изчезва от базата си в Ла Рошел. Какво се е случило с корабите и легендарните
    съкровища на ордена? Част от тамплиерските кораби за пръв път развяват
    пира ...
      3721 
  • левски-Замъкът на темплиерите/продължение/

    levski66 (Живко Желев) levski66
    Проза
    Левски-замъкът на тамплиерите/продължение/ -Хей,Роси!Браво на теб!-Прегърнах я
    аз и усетих кака потреперва цялото и тяло.-Ти успя!Истинска магьосница
    си...Разправяй!Как го събуди?!... Мими и останалите от екипа ми само ме гледаха
    и ...тайнствено се усмихваха.Дали те нямаха пръст във всичко това?След ...
      778 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.