4 240 резултата
Глава двадесет и втора
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...
  885 
- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...
  706 
Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...
  966 
На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...
  1024 
Любовта е едно от най-великите чувства, за което понякога и думите на хората не биха стигнали. Особено когато става дума за любов, която трудно може да бъде осъществено. Такива моменти, в които на влюбените души се пречеше да се обичат, често ставаха причина, за раздели и остри думи. Когато обаче, н ...
  839 
Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...
  948 
Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...
  2066  11 
Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...
  907 
Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...
  877 
Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...
  1305 
Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...
  1041 
Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...
  888 
Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...
  978 
Софийска сага 24
Глава двадесет и първа
Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.
Нейният план да го откъсне от би ...
  1015 
Да градиш камък върху камък бе изконна ценност на всеки един от жителите на Папаз дере. Така бяха възпитани от своите родители, така и възпитаваха децата си. Традицията беше това, което определяше дали ще си построиш къща, дали ще си имаш плевня и какви ще бъдат те. Да градиш, означаваше, че си пора ...
  966 
Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...
  892 
Глава 1
Денят беше много дълъг и разочароващ. Когато отвори вратата на времения си дом, му се прииска да удари нещо - толкова силно, че самият той да изгуби съзнание от болката. Беше уморен от всичките задължения, които го чакаха на другия ден, и беше задължен да се заеме с тях. Притискаха го до сте ...
  1403 
Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...
  959 
Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...
  995 
Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...
  1842 
.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...
  908  10 
Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...
  683 
Още първия път, когато видя Фифи, Алекс усети издутината в панталоните си. Тя стоеше пред входа на блока, в който живееше приятелката, с която си бяха уговорили среща, и я чакаше. Той караше мотора си с бясна скорост, забеляза я още отдалеч и спря само на няколко сантиметра от нея. Втренчи се в обра ...
  1401 
- Преди ти разказах за това как нараняваме най-близките ни хора, като понякога дори не се усещаме как сме го сторили. Но днес искам да ти разкажа за нещо, което е близко, но и далечно от предната тема. Искам да ти разкажа за просяка на ъгъла. Но нека не гледаме на него като на един от редовните обир ...
  998 
Софийска сага 22
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...
  1075 
ГлаваI
Неочакван гост
В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кок жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя ...
  949 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
*След половин година*
Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.
Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, ...
  704 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
След последното съобщение, което получих, ми беше трудно да заспя (макар че преди това умирах за сън). Не е характерно за мен, но изпитвах някакво странно чувство... някои го наричат вълнение. Незнайно защо, но отворих гардероба и започнах да търся подходяща др ...
  695 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...
  698 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Часът е 21:00. Днес определено не ми беше ден. Ето какво имам предвид.
Отивам аз на практически упражнения и в стаята заварих само досадника Джак. Като ме видя, ми се ухили гадно и оттам нататък всичко тръгна с главата надолу. Попитах го къде са другите, а той ...
  647 
Софийска сага 21
Глава осемнадесета
Люлката на рода Монморанси се губеше някъде в зората на френската държава. Карл Велики беше обединил множеството феодали и създал единна и силна Франция, която владееше повече от половин Европа. Сред рицарите му беше и Граф Монморанси. Тази стара благородническа ф ...
  982 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добро утро, колега!
Два часа не казах нито дума, защото ти така се беше увлякъл, че просто щеше да е грехота да те прекъсна!
Нямам претенции, че разбирам нещата. Ти обаче си същински професионалист. Защо не направиш телевизионно предаване “Споделете любовните ...
  658 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Не мога да повярвам колко далеч може да стигне човешката наглост. Не е за вярване просто! Днес се прибрах, капнала от умора, но имах доклад, който трябва да е готов за утре. Сядам си аз, пускам си лаптопа и какво да видя! Имам писмо в пощата си. Ето и съдържани ...
  726 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Днес Джак се държеше доста странно и говореше разни глупости за любовта. Темата на днешния ни урок беше "Извинявай, Любов!". Това бяха най-мъчителните 2 часа в живота ми. Колегите коментираха разгорещено, а аз седях и за пореден път се чудех какво изобщо правя ...
  630 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Мразя да се чувствам като глупачка, а днес се почувствах точно така. По дяволите, как можах да дам тетрадката си по английски на Джак! Но нека започна разказа от начало.
Както писах вчера, имах около десетина превода, които ни бяха поставени за днес. Първия час ...
  716 
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Понякога имам чувството, че съм сгрешила века, планетата, мястото, където живея и не знам какво още... Дотолкова ми е писнало, че тетрадката ми по английски се е превърнала в изповедалня на чувствата ми. Пълен ужас!
Но по-добре да пиша, отколкото да се правя, ч ...
  781 
Софийска сага 20
Глава седемнадесета
Маня изключи газта. Сложи кафеварката настрани. Огледа кухнята и тръгна към спалнята. Отвори тихичко вратата, развърза колана на копринения халат и хлъзгавата материя се свлече от високите й рамене, за да образува пъстра топка на лъснатия до блясък под. Беше невъ ...
  1169 
Софийска сага 19
Глава шестнадесета
Новата изложба предизвикваше голям интерес. От сутрин до вечер ценители на изобразителното изкуство пълнеха голямата зала на Галерията на улица Шипка. От сутрин до вечер тук беше и Зора. Посрещаше, изпращаше, обясняваше, предлагаше каталози и брошури, въобще по ця ...
  843 
В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървената врата, на която се четял надпис: "Мъжка утеха". Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло вино замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да сед ...
  834 
Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъ ...
  808 
Предложения
: ??:??