6 659 резултата
Застанах на перона. На земята стоеше полупразният ми куфар. Около мен беше пълно с хора, който чакаха своя влак и с други, които стояха там, за да посрещнат любимия, любимата или някой дългоочакван гост. Зареяна в мисли, едва чух свистенето от спирачките на пристигащият влак. Спря и отвори врати. Хо ...
  687 
The spark... The inspiration is a mystery woman.
The femme fatale.
She wants to be rescued.
She wants to conquer
and be conquered. ...
  2258 
Вятър и вълни в мен бушуват, разпилени мидени черупки,
сълзи - дъждовни капки в лятна буря,приливи и отливи в мен
танцуват.
Топло-разтегливо, нежно-отчетливо, ясен звук на тишина,в очите ти снопове от
светлина. Прозорецът отразява се в нашето легло, облаците ...
  878 
Дали да му простим на шилцето криво?
Случи се скоро тази беда и на мен. Срещнах по пътя си две шилца. Творци с утвърдени имена, бодяха навред. Едното в маска хрисима, другото арогантно и зло. Живот. Срещаш твари различни.
Хапят. Обичат кръвта, караконджули разни.
Провокирано от "Шило и нрав!" на
  1046 
Да избягаш не е лесно. Да заровиш всичко в миналото. Да си тръгнеш, загърбвайки спомени, които са те направили такъв, какъвто си.
Е, избягах. Дали ми беше трудно? Да. Най-тежко беше забравянето. Да се правиш, че не е било... както се казва - да започнеш на чисто. Как по дяволите се започва на чисто, ...
  590 
Рая се казваше дъщеричката. Но, Господи, как се казваше майката, не можах да се сетя няколко дни! Това така ме изтормози, че реших да внеса системност в припомнянето: Ани?... Албена?... Ангелина?... Боряна?... Бистра?... Блага?... Венета?... Ваня?... Валя?... Не съм много сигурна, но ми звучи като д ...
  476 
Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...
  648 
Мисли и безмислици по ваканционно време
"Мисля,
следователно съществувам"
Рене Декарт.
Постлала съм си, на терасата, шарена черга, а върху нея хавлия. Опнала съм се на слънчице и се опитвам да не мисля за нищо. Правя се, че не съществуват битовизмите, които са си само мои, но… Не ми се отдава да се ...
  1105  12 
Има и такива дни, като днешния. Събуждаш се и ти се приисква да заспиш отново, за да се върнеш в прекрасният си сън, докато реалността чука на вратата. Почукала веднъж, нямаш избор да не ù отвориш, а влезе ли, става постоянен гост. Дали ще спи на дивана, на пода до леглото ти, до нощната лампа няма ...
  586 
Странно нещо е иглата. Изключително полезна, малка. От друга страна, повечето спомени с иглата са си неприятни. Или ще се набодеш, или ще се притесняваш къде си я оставил. След което задължително ще се набодеш. Друго си е кривата игла. Там най-вероятно някой вече се е набол. Имаш си едно на ум. Та д ...
  414 
The rib cage prisoner is digging his way out in perfect darkness... to meet deliverance at the hands of some Aztec god... who promised an ascent to celestial light and warmth. Hence, scars become unsealed and wounds awakened from their ancient slumber to breathe anew, true colors revealed by gradual ...
  2082 
Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар.
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита с ...
  677 
Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи ...
  703 
И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...
  579 
Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
  442 
Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
  815 
Арменски самодеен театър “Каприел Сундукян” - София
представя
“41-ят ден на Муса планина”
или “Сто години по-късно” патриотична балада от Крикор Асланян
Посветена на стогодишнината от Геноцида над арменския народ. ...
  1459 
Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...
  471 
Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...
  519 
Лятна вечер на брега на морето. Бяха настъпили късните часове на нощта и всичко беше много тихо, но не и пусто. Не и за нея. За тази жена никога не беше късно да се отдаде на дълга разходка. Но незнайно защо въпреки хладината на нощта, тя сякаш пламтеше. Сякаш огън струеше от тялото ù, като обхващаш ...
  883 
камъчета пъстри
утро. от прозореца нахлу аромат на цъфнали липи. калинка на възглавницата. проследи я с поглед. кацна на системата. капчица.
оглушителен звук. сълза. мислите му се залутаха.
...
събуди го първата дъждовна капка по стъклото. мълния удари близкото дърво. потръпна. стана и запали цигара ...
  1012 
Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, ...
  536 
Той беше точно като буря.
Не знам защо досега всичките имена на бурите са били женски.
Може би, защото той беше по-голямо бедствие, жалко сравнимо с природните.
Защото той не разруши само природата ми.
Разруши дългогодишните строежи на стените около сърцето ми, около най-скъпото ми съкровище. С всяк ...
  701 
Простата истина
Простата истина е, че докато мисълта и съзнанието ти са изнасилвани от бръмченето на постоянен "фонов шум" -
чукове, флексове, бормашини, груби бачкаторски гласове;
автомобилен грохот, "тунинговани" гърнета на 20 годишни трошки, форсирани на пълна газ, клаксони, чрез които постоянно ...
  1085 
Пясък. Безумно много пясък. Влиза в очите ми, в носа и в устата ми. Намирам се по средата на пясъчна буря. Не знам кога е започнала, нито от колко време стоя в нея. Само знам, че не съм сама. Има някой до мен, но не мога да си позволя да си отворя очите изцяло и да проверя кой е, защото рискувам да ...
  745 
Рядко ти се отдава възможността за ново начало.
Говоря за тия начала, които са изцяло нови.
Още неразопаковани като току-що пристигнал колет от неизвестна далечна страна.
Миришещи още на производител.
Това не е като началото на нов ден или нова година. ...
  531 
Носи си
Носи си соларния панел и новите дрехи. Повече приемай, отколкото излъчвай. Многото излъчване ще увеличи честотата ти. Ако надвишиш нормата, има една мрежа - умна, не протестна. Просто ще те изключи - да акумулираш. Може да предаваш надалече - сам си го избираш. Трябва да визуализираш всеки о ...
  906 
Черешата била отрупана. Баба се обади се по телефона, за да ни го каже. Попитах я ще ни направи ли сладко, но ми отвърна, че вече и е трудно и няма да може. В края на лятото се прибрахме. В мазата имаше 15 бурканчета сладко. Баба я нямаше.
  783 
Знаеш ли, имам чувството, че през живота ми повечето хора минават само за да си откъснат парче от сърцето ми, някои по-малко, други грабят с пълни шепи, докато не взеха всичко. Ето така станах безсърдечна и се боя, че докато не се намери някой, който да ми даде част от своето сърце, едва ли ще зная ...
  644 
Минавам през тълпата,
погледите падат върху мен,
оглеждам се без посока,
в търсене
на някого, ...
  835 
Събуждам се и усещам аромата на тялото ти.
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...
  569 
И ето дори да съм се завила с две одеяла,а моето сърце пак студено... защо ли ? Имам чувството, че се е синхронизирало с времето навън.. едно такова мрачно, студено, сиво, сиво и пак студено.. Какво ми стана на мен „вечно усмихнатата".. въпреки всичко и всеки.. няма я, няма я моята усмивка.. дъждът ...
  605 
Тя отново бе готова да предаде душата си, да остави тялото си на тях, да го опитат, тази невинност, която носеше в душата си вече се изчерпваше... Тя отново бе готова да се заблуди, да заблуди сърцето, съзнанието си, да направи поредната грешка, която щеше да изстрада така тежко, както предишните... ...
  984 
Тримата се радваха на пролетното спокойствие и на гальовно огряната от слънцето поляна. Бяха седнали на застланото върху свежата трева одеало. Двойката вадеше храната и приготвяше всичко за хапване. Самият се оглеждаше наоколо. Гледаше нагоре, към ясното небе. Синьото го успокояваше, а чуруликането ...
  713 
Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!
Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на ...
  899 
Съжалявам...
Това е една толкова често използвана думичка, а едва наскоро, изречена в най-малко очаквания момент, ми направи изключително силно впечатление, накара ме да се замисля над значението ѝ.
Спомням си как много отдавна преглеждах статия, обясняваща колко е безпредметно да се извиняваш, ако ...
  874 
Форд Ескорт (1993 - 2015)
...Никой не умира завинаги,
докато има кой да го мрази и обича.
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че днес своя житейски, второкласен и магистрален път приключи нашият любим Форд. Километражът му достигна сетния метър, маслото му безвъзвратно изтече, фаровете му угаснаха з ...
  595 
Ако Любовта и Омразата бяха двигатели с вътрешно горене, какви ли щяха да бъдат техническите им характеристики?! Може би такива...
Икономичност: Като конструкция и принцип на действие двата двигателя са много стара инженерна разработка, датираща от Сътворението на света. През годините по тези двигат ...
  653 
Благодаря ти... за горещото кафе! Благодаря ти... за черната горчилка, която винаги остава в дъното на чашата! Благодаря ти... за вечерта, която ми подари, защото звездите отново са покрили нощта, която се спуска като черен облак в душата ми!
Но звездите са за тези, които стоят на високо. А такива к ...
  778 
Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. ...
  1430 
Предложения
: ??:??