Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Отражения 46

Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-10T05:20:35+02:00 1.4K 1

Кукла на конци

Кукла на конци
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...

shoshkin

Проза

2008-12-10T04:47:02+02:00 1.8K 9

Дали си струва?

Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чу ...

salinger

Проза » Други

2008-12-10T04:35:09+02:00 1.1K 2

В търсене на щастието...

... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...

svetleto

Проза » Разкази

2008-12-09T22:03:21+02:00 1.6K 1

Любов, отиваш си ти

Любов, отиваш си ти
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...

Plambo

Проза » Писма

2008-12-09T21:58:26+02:00 1.9K 2

Сам

>>>> Сам стоя, стоя и мисля...
>>>>
>>>> Мисля за теб, за нас.
>>>>
>>>> Освен студ, в душата нищо не усещам, ...

mircata

Проза » Писма

2008-12-09T20:43:14+02:00 1.5K

Самотният мъж

Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли ...

Ilere

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-09T20:02:19+02:00 959 3

Случка в чалга - дискотеката

Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

2008-12-09T19:56:33+02:00 1K

Живот

Живот
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...

just.neli

Проза » Други

2008-12-09T19:23:40+02:00 1.2K 1

Коледа, приказка моя…!

Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - на ...

gall

Проза » Разкази

2008-12-09T18:30:30+02:00 6.9K 1 1

Проглас за покоя

Проглас за покоя
... Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата; когато няма посоки и изтерзаният ти вик ечи в секундата замръзнала реалност - не губи упованието си в Отца!
Там - в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!
Вгледай се в съ ...

Paladin

Проза

2008-12-09T15:03:29+02:00 761

Някой ден

Искам да върна дните, в които не ме нараняваше... в които не исках да ти причиня болка. Но това е само мечта... реалността е пагубна! Да можех само да те хвана за ръка и да се върнем назад във времето и да ти покажа, че беше толкова специално и незаменимо съкровище. Как ме гледаше в очите, и с крива ...

basketballgirl

Проза » Разкази

2008-12-09T15:00:23+02:00 1.2K

Нашата Испания

Лято. Задушен испански следобед.
Аз съм с теб в това закътано селце, приютило толкова щедро любовта ни.
От радиото лежерно звучи песен на Vaya Con Dios.
Танцувам, облякла къса червена рокля на бели точки.
Ти обожаваш червения цвят. А аз се радвам на белите точки. Приличат ми на малки сладки ангелчет ...

silviya_flower

Проза » Други

2008-12-09T14:55:04+02:00 1.4K 2

Нашият грях

Падат листата на отминалите дни, както падат последните капки дъжд от нашата любов. Остана само облак тъга над нас... и вали този черен дъжд, грозен дъжд, отровен дъжд, приличащ на последните ни моменти заедно, на последните думи, които казахме, на последните погледи, които си разменихме, на последн ...

iRinKa_bE

Проза » Разкази

2008-12-09T14:48:55+02:00 1.1K 1

Отражения 45

Отражения 45
Родителската любов и пожертвувателност са най-възвишените и нежни чувства, на които човек е способен, но за жалост се срещат и духовно осакатени, жалки индивиди, чийто егоизъм е зашеметяващ.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-09T14:44:36+02:00 1.4K

Една жена уважаваща себе си...

Една жена уважаваща себе си...
Събличам ги, обличам ги, събирам...
Дрехите? И тях - също! Не е лесно, въпреки че по цял ден съм "на плажа". Може да са две парчета плат, но кройката има значение и затова смисълът е в материята.
Така е с всичко. С погледите, с емоциите, с ролите... Не е лесно да съм ж ...

iasmina

Проза » Хумористична

2008-12-09T14:40:55+02:00 1.5K 1

Отново

Стоя на гарата и те чакам. Нямаме среща, имаме съдба.
Хората около мен нямат значение. Те са декор, бездушни статисти. И те чакат теб, защото затова са създадени – да бъдат безучастни наблюдатели на поредната ни първа среща. И когато си тръгнем
… заедно…
от гарата, те ще се изпарят и вече няма да съ ...

The_Crimson_King

Проза

2008-12-09T07:35:18+02:00 1.1K 5

Времената сигурно са полудели - 20 глава

20.
Този път наистина й се обадих, преди да й се стоваря на главата. Някак си не се чувствах удобно да „надничам” непрекъснато в живота й, за да й връхлетя изневиделица в по-удобен момент. Мирна 2 имам предвид. Онази, която ми пише биографията. На нея май й се стори странно, че й се обаждам по телеф ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-12-09T05:56:04+02:00 1K 3

Без име 2

Кой решава кое правилно и кое не е? Защо винаги трябва да обмисляш действията си с ходове напред? Нима животът ни е шах? Иска ти се да се изкачиш на най-високата част в твоя град да изкрещиш, да дадеш воля на чувствата си...
Но не е правилно, може и да ти се иска, може да желаеш да го покажеш, но на ...

shoshkin

Проза

2008-12-09T00:50:07+02:00 1.5K 4

Такива ми ти работи...

Наред с всичко друго животът предлага и анекдотични ситуации. За тях искам да ви разкажа днес.
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За ...

feia

Проза » Хумористична

2008-12-08T08:53:41+02:00 1.8K 21

Рокерът

Малкото родопско селце беше на километър-два от планинската хижа. След няколко дневната експедиция из гората и пещерите накрая решихме да помързелуваме един ден, да се изперем и измием, да хапнем човешка храна. Срещу хижата се кипреше мъничко барче, в което предлагаха всичко необходимо за изгладнели ...

inakrein

Проза » Разкази

2008-12-07T23:48:25+02:00 1.6K 17

Защо?

Защо вечно се налага да се бориш?
Защо всеки по пътя си иска да те стъпче?
Защо омразата ни завладява,
а гневът и завистта заслепява?
Къде е любовта, ...

Pepsi_pz

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-07T23:05:20+02:00 1.3K 3

Балони

Пук. И последния розов балон се спука. Остатъците от него се пръснаха на около по тротоара. Сега в ръката й останаха само шарените панделки. с които беше завързала снопа балони.
А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора ...

mj2006

Проза » Разкази

2008-12-07T23:02:28+02:00 1.2K 2

Сама

До сега не бях го чуствала със сърцето си, до днес не го бях виждала с очите си. До днес не знаех от какво значение си ти за мен и колко много те обичам. Сега съм сама и чакам да настъпи утрото, за да те видя отново, но теб те няма, няма те и повече никога няма да почуствам как бие сърцето ти. Пусна ...

delfin4y

Проза » Други

2008-12-07T22:57:47+02:00 1.8K

Литературен герой: част втора - 4. Неканени гости

- Аз ще отида - каза Филип.
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2008-12-07T18:21:21+02:00 922

Срещата

Тя беше застанала до вратата. Сърцето й биеше силно, зениците й бяха разширени, дишаше тежко... Зад вратата беше той... За последен път прехвърли всички разговори и писма, които си бяха писали, спомни си погледа му, когато го видя за пръв път на камерата... и това й даде надежда и сила.. Почука на в ...

Ammanas

Проза » Еротична

2008-12-07T17:02:41+02:00 2.6K 9

Убийствено

Защо ми казваш, преди да се любим: "Ти вече не ме обичаш"? Започни отначало.
Кажи ми колко съм хубава; как искаш да ме вземеш в прегръдките си и да останем сами на света, дори и за 10 минути. Не ме питай за изневери. Аз не искам да слушам за твоите. Не сега. Или може би - никога. Представи си, че за ...

670301

Проза » Други

2008-12-07T15:18:46+02:00 892 2

Джейн

Джейн
Понякога миналото е толкова дълбоко, че то се превръща в настояще и поглъща бъдещето. То още повече ни завладява, когато не искаме да го изхвърлим от съзнанието си, когато станем негови пионки. Един отминал живот ни обсебва и ние започваме живеем с този призрак. Сила, която е толкова могъща, ч ...

Бубчето

Проза » Разкази

2008-12-07T15:11:07+02:00 929 7

Кафе в понеделник

Събуждам се мързеливо. Аз не се подчинявам на никого, дори и на времето. Защо да се боря за него, след като го има в излишък?
Протегнах ръка за кафето си. Бях го оставила там от вчера - студено, гъсто, горчиво.
Горчиво, защото горчилката на времето спира да напира, когато горчиво е нещо друго.
Гъсто ...

rarebird

Проза » Разкази

2008-12-07T14:49:09+02:00 1.4K 4

Отражения 44

Отражения 44
За някои хора семейството е като оазис в пустия, за други - каторжна верига.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

2008-12-07T08:17:46+02:00 1.1K 4

До вас...

Събуждаш се, поглеждаш сивия таван и се усмихваш, на пръв поглед няма нищо забавно в еднообразната, повтаряща се утринна обстановка, но ето че ти се усмихваш. Чувстваш се прекрасно…
Някак си почти винаги човек успява да пресъздаде емоцията, която усеща вътре в себе си и не мисля да ви убеждавам в то ...

shoshkin

Проза

2008-12-07T08:13:52+02:00 1.6K 4

Влез във вените ми

Влез във вените ми
"Спри се, радост дочакана! Позволи ми
да се сгрея на твоя шеметен огън...
Нечий глас
ми подсказва, че после ще има ...

em4ety

Проза » Други

2008-12-07T08:01:39+02:00 1.2K 1

Трагедия

Трагедия
-Липсваш ми - промълви момичето в телефонната слушалка. - Цяла седмица не сме се виждали, с какво толкова си зает, нека се видим! Не ти ли липсвам, поне малко?
- Разбира се, че ми липсваш - отвърна той и въздъхна. - Виж, наистина имам ужасно много работа напоследък. Ще ти се обадя, когато с ...

Carmmine

Проза » Разкази

2008-12-07T00:33:09+02:00 1.3K 2

Огледален образ

Ако се погледна в огледалото, ще видя ли теб? Ще видя ли твоето лице?
Очите ще са зелени, лицето сякаш кърваво, а ръцете копнящи за предателство. Дали това си ти? Или аз!?
Огледало... образ на сърцето и душата...
Но забравих за мечтата, а ти забрави ли красивите мечти, от щастие "белите" сълзи?
Сяка ...

alex_f52

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-12-06T22:58:50+02:00 968 2

Моята история за нашата среща

Моята история за нашата среща
Вървиш си сама по улицата... Мъглата показва и състоянието на ума ти - напълно неясна мисъл, която както влагата прониква във всички кътчета на съзнанието ти - човърка и наводнява застоялата сила на ума ти... Вятърът преминава през тялото ти, пронизва душата ти и отнася ...

kemito_16

Проза » Разкази

2008-12-06T22:20:20+02:00 1.9K 1

Мерцедес за SMS

"Мерцедес за SMS "
или
" Отмъщението на една Снежанка"
Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и Мразов с название „Лапландия" - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщер ...

дкф99

Проза » Разкази

2008-12-06T22:09:10+02:00 2.3K 5

Искаш ли?

Тя дълго не можеше да заспи. Въртеше се в жълтите си чаршафи на пеперуди и четеше поредното фентъзи. Телефонът и иззвъня. Екранът изписа името му - някак си знаеше, че е той, но... чак толкова късно...
- Ало...
- Какво правиш? Аз такова... само да те чуя.
- Добре съм, кажи?
- Искаш ли...? - той се з ...

MopraHa

Проза » Други

2008-12-06T21:26:26+02:00 1.8K 3

Здравей, Любов моя!!!

Здравей, ЛЮБОВ МОЯ!!!
Исках да ти напиша това писмо от известно време, трябваше! Трябваше, защото понякога изказваме думи, но те не са достатъчни, за да кажат всичко онова, което душата отвътре крещи, а тя казва само и единствено едно - ОБИЧАМ ТЕ!!!
Да, може и да съм луд, или пък странен, та било то ...

pavel_zaeka

Проза » Писма

2008-12-06T21:14:41+02:00 7K

Искам...

Искам да се гушна в теб, искам да ме обгърнеш със силните си ръце, да почувствам мощта ти. Искам да ме прегърнеш силно, да ме целунеш така, както само ти ме целуваш. Искам да ме обгърнеш с нежност и да ми дадеш обич. Искам много обич!
До теб се чувствам добре! До теб се чувствам желана, красива, изя ...

disnilent

Проза

2008-12-06T20:42:54+02:00 1.3K 1

Още два месеца в два листа

Да те накарат да бачкаш 10 часа и да не ти дават да пиеш вода - Кипър.
Да си 148 кила и да сложиш розов клин и ток 15 см - пак там. После аз съм била розов балон!
Да си на 85 години с кожа увиснала като слонска и да се печеш топлес - англичанка в Кипър през ноември. Дързост и... дързост.
Да си на 68 ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-12-06T20:21:46+02:00 1.4K 1