Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Тя и безкрайността

Беше вечер... отново. Тя се прибра в стаята си и заключи вратата. Може би, не очакваше никого или просто не искаше да вижда, когото и да е било. През прозорците не влизаше светлина, а беше пълнолуние. Мракът в стаята беше отражение на мрака в душата й. А новият ден беше толкова близо. Зората, утрото ...
2.3K 2

Порцелановото Ангелче

Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това ...
1.7K 2

Обичам те!

И отново съм тук с теб. За малко. После ти ще си тръгнеш и всичко ще започне отначало. Не искам това да свършва никога. Колкото и да съм с теб, никога няма да искам дори за малко да си тръгна. Казах ти, че винаги ще бъдеш в сърцето ми, в ума ми и не лъжа. Обещах ти, че винаги ще съм до теб каквото и ...
2K 1 2

Приказка за Дявола, Принцесата и Черния рицар

Принцесата тичаше из дългите бели коридори на замъка. Спъвайки се в дългата си рокля, едва не падна на твърдия каменен под. Пое си дъх, и продължи отново. Кого търсеше тя? Рицарят в бели доспехи. Ето го, неговата светла фигура, размахваща меча. Принцесата спря. Извика неговото име. Ала той не се объ ...
2.9K 5

Споделено

Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина! ...
1.5K 2

Милосърдие

МИЛОСЪРДИЕ
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...
1.2K 1

Кучката

Страшен студ бе сковал София. Всичко беше побеляло и вледенено. Мъглата натискаше с пронизваща костите влага. Хората, настръхнали като врабчета, бяха по-тъжни, уморени и изнервени от обичайното. Кучетата лаеха и се зъбеха по-често. Транспортът беше по-натъпкан и нередовен. С две думи обичайна софийс ...
2.3K 14

Тук и сега

Уморих се да бъда най-съвършеното животно на тази Земя. Вече нямам сили да бъда човек. Понякога се питам: "Защо, Господи, ни прокле така като ни дари с тази душа? Защо само на нас я даде, за да ни носи само страдание?" Всички тези чувства, които именно ни отличават от животните. Любов, омраза, вина. ...
1.4K 1

След тебе

"Никога не позволявай да откраднат мечтите ти" е казал Декстър Ягър. А аз какво направих, позволих да откраднеш мечтите ми.
Защо го направи? За да ме нараниш? Да, успя, нарани ме. Даже успя да съсипеш моя "идеален" свят.
След тебе сълзи се стичаха по лицето ми, след тебе дълбока рана имах аз в душат ...
1.5K 4

Размисли по време на масаж

Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше п ...
698

Наше село - Пришълците

наше село
В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ...
1.3K 2

Искам

Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добр ...
1.5K 11

Зима

Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
1.2K 1

Защо животът ми е толкова скапан?

Защо животът ми е толкова скапан?
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... ...
2.2K 2

Бягство

Колко пъти исках да избягам, да загърбя всичко и да бягам докато следите от сълзите не ги изсуши вятърът на забравата?! Колко още мога да понеса без да загубя представа коя съм?! Колко мечти още е нужно да пожертвам в името на своите илюзии, заблудили ме с празни обещания за любов?! Колко нощи ще тр ...
1.5K 3

Земен рай

Ясно небе, топли дюни. Пъстри очи, широка усмивка, златни коси. Прекрасно море, прекрасно тяло. Сладък писък, бързи пръски, радостен вик. Детска усмивка, женска радост, морски вълни. Усмихнато слънце.
Земен рай.
1.1K 1

Мечтите - спасение или фарс на човешкото съществувание

Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...
1.3K 1

Морни хора

Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
1.3K 1

Спомен за него

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...
1.3K 5

Приказка за теб

Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...
1.3K

Напред

Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
1.2K 2

Един прекрасен ден

Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...
1.2K 5

Забранена любов

Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...
2.9K

Отрязани криле...

По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...
1.3K 4

Падението на сутеньора - глава трета и четвърта

Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...
1K 3

Малката детска мечта :)

Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна ...
1.5K 3

Пътуване при пълнолуние

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...
2K 12

Бесило...

Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие п ...
1K 2

За слънчевите лъчи

Казвал ли съм ти за слънчевите лъчи? За пътя, който изминават, щом се отделят от онази горяща топка, наречена Слънце? Забелязвала ли си колко са нежни и слаби, а как имат смелостта да преминат през необятния мрак на Космоса?
Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в кор ...
1.5K 5

Съмнения

Стоя пред огледалото, гледам се и се чудя дали, ако ме видиш сега,
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е ...
1.4K 1 10

Коледата на Котарака в чизми

Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...
2K 1 2

Флирт с метресата на сатаната

(В памет на Фриц Цорн)
Още съм жив...
Последните изследвания даваха едни и същи резултати. Прогнозата е достатъчно неблагоприятна. Имаше предложения за хирургическа интервенция, химиотерапия и други стандартни практики, но знаех, че шансовете са несъществуващи, поради което ги отхвърлих. Разбира се, ...
1.7K 8

18+ Бели маргарити

Цикъл „Разкази от улицата"
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на а ...
2.8K 41

"Студено е"

Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз. ...
2.7K 5

Ревност

Ревнувам...
Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак ...
1K 4

Приключенията на Катя в гробището

(Ето и последната (засега) част от трилогията (засега) за Катя)
Една сутрин Катя се събуди. Това се случваше почти всеки ден през последните 16 години. Но тази сутрин беше по-особена, защото Катя отново имаше план. Предишната вечер беше мислила до късно как да победи брат си Мишо. “Не може да е толк ...
1.5K 9