Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Краят идва с ново начало...

Не прекрачвай границата на реалността, че ще се заблудиш!
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.4K 1

Падението на сутеньора - глава седма и осма

Глава седма
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела ...

Nelsan

Проза » Повести и романи

1.3K 5

Дурга разбира какво е котка

Кучета има по цялата планета. Те са толкова различни едно от друго и дори всяко си има собствена порода.
Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.
Аз познавам едно куче много добро ...

Людмила

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 1

На себе си... 1

Защо? Защо му изневери след като го обичаш? Защо продължаваш да го мамиш след като не можеш да живееш без него? Буквално ще умреш, ако се разделите! Обичаш го, но не го желаеш както преди. Използваш го, манипулираш го, подкупваш го с целувки и усмивки. Егоистка си! Станала си зла, лоша, ледена...
Съ ...

disnilent

Проза » Други

1.1K

Миг от вечността (по истински случай)

... Запознаха се в началото на Август месец 2008 г. Тя случайно попадна на него в Skype и от дума на дума станаха близки.
Обаче тя не му каза възрастта си, а той явно беше забравил да я пита и си е мислил че е на около 20-ина години.
На 20 септември 2008 г. както си говореха сутринта по Skype, Той н ...

nicoleivanova

Проза » Разкази

1.2K 9

Скрити усмивки

Ей, сладко тигърче…
Не знам защо почнах да пиша това, но щом съм почнала, ще го довърша. Нищо че едва ли ще го прочетеш някога…
Понякога, когато те погледна в училище (докато стоя на стълбите между нашите етажи и се правя, че просто си „вися” там, без ти да си причината) много ми се иска да ти се ус ...

Izida

Проза » Писма

2.2K 6

Поличба за смърт

Да, сега всичко ме боли. Сега болката просмуква се във всяка моя вена и като заразна болест превзема мисленето ми. Сега чувството на самота е най-силно. Самотата ми прави компания. Седи на стола до мен и ме гледа с отегчен поглед. Сигурно си мисли, че и аз ще се предам. Сигурно си мисли, че съм слаб ...

The_last_chance

Проза » Други

1.3K 2

Пътуване

Минути ни делят...
След всяка разстоянието се съкращава постепенно.
Обратното броене започна.
До секундата, в която съм лице в лице с теб...
В един миг, ...

Sara88

Проза » Други

1.5K 3

2. Поредната пресушена бутилка Queen`s (пия, за да забравя)

Поредният ден с напразни надежди. Какво очаквах?! Че днес ще бъда малко по-добре? На какво ли съм се надявала? На твоето "може би"? Не... отдавна вече не ти вярвам.
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а ис ...

broken_dream

Проза » Други

1.8K 7

Морето

Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чу ...

Katia

Проза » Други

1.4K

Сценарият на едно плюшено мече, което няма нищо общо със Щастливия Край

- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...

Vyrtina

Проза

2K 1

Нежно правосъдие

Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където ...

inakrein

Проза » Разкази

1.3K 19

Танцът на вселената

Той се носеше бавно из свободното космическо пространство. Не е правилно да се нарече той, нито тя или то, но той му приляга дотолкова, че да е смилаем за ограничения човешки мозък. А Той беше нещо голямо - космическа мъглявина - сбор от енергия и материя. През тялото му от лед, прах и газ пробягвах ...

Bheil

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 1 6

"Човекът"

Гледаше умно, със загадъчен,
но и игрив поглед,
беше дълбок, проницателен,
до толкова, че на моменти строг,
но и също толкова изпълнен със сладост. ...

v@nui

Проза » Други

1.1K 1

Дъжд

Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!

Незнам_коя_съм

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

* * *

Вратата се отвори шумно. На прага й застана 14-15 годишно момиче. Лицето му, макар и уморено, беше красиво и с правилни, нежни черти. В ръце носеше малък черен сак и дънкова раница.
С бавна походка девойката се запъти към бюрото, зад което седеше един дребен мъж, и се облегна на дървения стол.
- Е, ...

BaBsYyY_SeXyYy

Проза

1.3K 2

Помниш ли?

Помниш ли, когато се запознахме? Аз помня.
А колко време мина оттогава, помниш ли?
Аз си спомням онези 396 дни, които изминаха толкова бързо. Помниш ли, когато бяхме заедно... когато се смеехме с часове, а дори не забелязвахме по колко много време отдавахме един на друг. А спомняш ли си първите ни м ...

тя_

Проза » Писма

2.9K 12

Кървав сън

26-годишната жена се прибра вкъщи изморена след дълъг работен ден. Клепачите й бяха подпухнали, имаше синьо-лилави сенки под очите си. Устните - напукани, все още със следи от евтиното червило, нанесено сутринта. По скулите й имаше остатъци от розовия руж, размит от проливния дъжд. Косата, мокра и б ...

JustMyself

Проза » Разкази

1.2K 3

Шега

"Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас...
Сериозността е творение на времето... във вечността няма време;
вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."
Херман Хесе
Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на не ...

WIK

Проза » Други

946 1

Меценатство и др. подобни

ДРАЗНОДУМЕН ТАКОВАТЕЛ - 5
МЕЦЕНАТСТВО И ДР. ПОДОБНИ
Меценат - богат покровител на изкуството
Маценат - богат плейбой в изкуството
Мецанат - богат мечок в изкуството ...

otkroven4o

Проза » Други

1.5K 4

Завинаги във вечността!

Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася. ...

P.Halliwell

Проза » Други

1.1K 1

Времената сигурно са полудели - 23 глава

23.
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 4

Просто Мотив

Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не с ...

Katia

Проза » Други

1.7K 2

Силата на любовта

- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...

ВТ

Проза » Разкази

1.1K 7

Писмото

Най-после слънчева събота след сковаващите януарски студове! Бях зажадняла за разходка. Не че не „се поразходих" преди три дни, когато градчето се бе превърнало в ледена пързалка... Спомних си как като деца се спускахме от хълма. Разликата беше, че найлончето под седалищните части го нямаше...
На из ...

feia

Проза » Хумористична

1.7K 24

18+ В една страстна нощ...

18+
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...

SlaY

Проза » Разкази

2.5K 4

Има хора... и хора

Има хора, които се боят да вземат това, което искат. Има хора, които не могат да приемат, че съдбата може да ги удари през ръцете и да им отнеме мечтите. Затова те ги пазят някъде дълбоко в съзнанието си с мисълта, че може би някога, някой, по незнайно каква причина ще им даде всичко просто така, за ...

reason_of_life

Проза » Писма

1.8K 8

Усетих я!!!

Усетих я!!! Най-накрая и аз разбрах какво значи истинската любов. Дори не вярвах в нея... Не мислех, че наистина съществува. За мен тя беше просто легенда...
Но ето!!! И аз я усетих... Разбрах какво е чувството да ти пърхат хиляди пеперудки навсякъде и да не знаеш как да реагираш. Чудиш се дали тряб ...

zority_bs

Проза » Писма

1.6K 4

1.Queen`s и Разбитите мечти

Прибирам се. Сама съм. От толкова време мечтаех да бъда сама. Без родителски контрол - свободна. Прибирам се и сълзите потичат, толкова дълго се опитвах да ги спра, че изведнъж всичко, което се беше събрало вътре в мен, излезе и то в доста обилно количество.
Пуша, без да се притеснявам, че някой ще ...

broken_dream

Проза » Други

2K 8

Баш майсторът и Маргарита

БАШ МАЙСТОРЪТ И МАРГАРИТА
„Няма ли други кандидати за матиране?" - написа в прозорчето за чат играчът с никнейм Баш майстора, след като беше смъкнал скалпа на поредния смелчак, дръзнал да седне срещу него във виртуалния шах-клуб.
Неколцината кибици, които бяха наблюдавали току-що приключилата партия ...

Svetozar

Проза » Разкази

1.6K 2

До някого

Знаеш ли защо хората вършат престъпления? Защото така търсят щастието, мислят, че така ще отмъстят за своите нещастия! А това е най-трудното... да търсиш щастието. Не знаеш къде се намира, не знаеш как ще го намериш и не знаеш „за какво ти е”! Ето това е щастието! Нищо! Обичаш да го имаш, дори затов ...

kameron

Проза » Писма

2K 4

До бора борче расте

Прочута е родопската каба гайда. Влезне ли в прегръдката на майстор гайдар, те се сливат в едно – сърце до сърце, дъх до дъх. С една въздишка изплакват скръбта, с един възглас споделят радостта. Родопската каба гайда е песен и съдба!
Преди повече от шейсет години военен съд осъдил родопчанина Михаил ...

Меричка

Проза » Литературни очерци

1.7K 2

Лудост

Лудост
Тишина... Мрак... Отново сам...
Отново? Да, отново. Беше свикнал със самотата, беше прекарал целия си живот лутайки се из нейния затвор, но все пак се чувстваше ужасно. Нямаше желание за нищо, чувстваше се като стаята в която се намираше – празен, безмълвен, без нищо, което да предложи на све ...

Chaoscore

Проза » Разкази

1.5K 6

Драконовият пламък (втора част)

Драконовият пламък
II част

ivon97

Проза » Разкази

1.1K 1

Покоят може

Покоят може да те влуди,
но лудостта не може
да раздвижи покоя.
На моменти не усещаш ли, че мразиш повече
отколкото обичаш??? ...

Александър_Василев

Проза » Други

1.4K 1

Падението на сутеньора - глава пета и шеста

Глава пета
Събираха се обикновено около осем вечерта в Лоби бара. Сядаха, запалваха цигари, поръчваха питиета и чакаха да им се обадят за работа. Момичетата никога не ходеха да се предлагат сами, това беше под достойнството им. Обикновено още при регистрирането си в хотела, гостът питаше пиколото ил ...

Nelsan

Проза » Повести и романи

1.7K 4

Не-споделено

Днес слънцето се роди отново. Денят някак се усмихва, сякаш се смее на падащите по улиците хора, моите ботуши не се хлъзгат. Заради една безумна мисъл тази сутрин си взех чадър. Представих си как скачам в розовото полукълбо и се пързалям по снега като с шейна – лудост сред облаци. Понякога си мечтая ...

via

Проза » Разкази

1.3K 4

Друга любов. На друго момиче

sunnyrainbow

Проза » Други

950 1

Параклис

ПАРАКЛИС
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовот ...

Раш

Проза » Разкази

1.1K 1

Успореден свят

Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...

Апостолиция

Проза

921 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Краят идва с ново начало...

Падението на сутеньора - глава седма и осма

Дурга разбира какво е котка

На себе си... 1

Миг от вечността (по истински случай)

Скрити усмивки

Поличба за смърт

Пътуване

2. Поредната пресушена бутилка Queen`s (пия, за да забравя)

Морето

Сценарият на едно плюшено мече, което няма нищо общо със Щастливия Край

Нежно правосъдие

Танцът на вселената

"Човекът"

Дъжд

* * *

Помниш ли?

Кървав сън

Шега

Меценатство и др. подобни

Завинаги във вечността!

Времената сигурно са полудели - 23 глава

Просто Мотив

Силата на любовта

Писмото

18+ В една страстна нощ...

Има хора... и хора

Усетих я!!!

1.Queen`s и Разбитите мечти

Баш майсторът и Маргарита

До някого

До бора борче расте

Лудост

Драконовият пламък (втора част)

Покоят може

Падението на сутеньора - глава пета и шеста

Не-споделено

Друга любов. На друго момиче

Параклис

Успореден свят

Опашка