14 355 резултата
Купих аквариума като подарък на сина ми за рождения ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тем ...
2208
4
Ей го, на! Вървя, вървя и пристигна! Инат, брей! Ти му викаш куме Ване, тоя тича за... греблото да те хване! Значии, Господ като дава - дава с двете шепи, а като те подхвърли там, да се оправяш сам, като че ли е по-добре. Само дето ми беше приятел, иначе... Беше? Защо ли го казах така? Няма значение ...
638
1
ужаси, трилър +18
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...
1142
26
Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...
1373
25
Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота ...
1641
1
Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаг ...
889
Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...
691
2
Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...
832
1
Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...
711
От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Нес ...
925
5
Боряна
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...
1499
Сгуших се на кълбо и леко потънах в съня си. Беше ми блажено и приятно. Имаше лек ветрец, който духаше от отворения прозорец и леката му милувка ми носеше безкрайното удоволствие и задоволство. Усетих как някой ме вдигна и занесе в леглото ми. Отворих сънено очи и с това си изпросих гушване, преди д ...
591
4
От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...
890
10
Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...
806
7
Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...
804
9
- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...
574
1
- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
741
4
Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...
809
5
На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...
939
5
Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...
913
13
- Внимание: тази творба е разказана от гледната точка на една котка, мислите и действията, които са описани тук, са художествена измислица.
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...
626
2
Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...
632
1
- Знаете ли - подхвана разговор една вечер Ко Та Рак, след като се запозна с новините от говорещата кутия. - Учените са открили частици, които се движат по-бързо от светлината.
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...
678
Сякаш имах нужда от очаквания... Добре си живеех и по течението, без да се замислям, усмихвайки се небрежно на хората - от добро възпитание, предполагам. Не че ме интересуваше особено, аз бързах, винаги бързах за някъде и нещо. От толкова бързане изпуснах момента, в който изгубих почти всичко, но на ...
780
1
1
-Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...
2292
44
Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до ...
688
1
Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Кара баир. Тихо се измъкна от топлите завивки. Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира, дъщеричката. После, докато отпиваше глътка от горещото кафе, въздъхна тежко: "... Трябва да намеря пари за хляб..."
С тази мисъл слезе ...
С тази мисъл слезе ...
762
10
Слънчовците и Студът
- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.
- Недей бе, Слънчо, няма нужда.
- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!
- Не ми се иска да се харчиш... ...
- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.
- Недей бе, Слънчо, няма нужда.
- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!
- Не ми се иска да се харчиш... ...
694
15
Този път кацна на летище Пловдив. Досега само беше слушала за него. Навремето тук са кацали цели делегации, но по време на перестройката са го затворили, така беше чувала. Сега тя кацна тук. Сама и само с ръчен багаж.
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...
921
2
1
Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...
635
Само на пет минути разстояние от нас е гората.
Почти не пропускам ден, да не изляза. Като тръгна нагоре и забравям за времето, грижите, и те като снежинки се стапят в задъханото ми дишане.
Сега е есен. Накапалите листа са застлали като килим асфалтирания път.
Срещам хора, с които се поздравяваме и с ...
Почти не пропускам ден, да не изляза. Като тръгна нагоре и забравям за времето, грижите, и те като снежинки се стапят в задъханото ми дишане.
Сега е есен. Накапалите листа са застлали като килим асфалтирания път.
Срещам хора, с които се поздравяваме и с ...
1538
19
Виновен
Черното БМВ, последен модел, което караше клиентът ми, ме остави до градинката на булеварда. Излязох със самочувствие. Бях му свършил добра работа и бях получил добро заплащане. Лимузината форсира показно и се загуби в големия град...
В градинката на ъгъла един стар познат-букинист продаваше ...
Черното БМВ, последен модел, което караше клиентът ми, ме остави до градинката на булеварда. Излязох със самочувствие. Бях му свършил добра работа и бях получил добро заплащане. Лимузината форсира показно и се загуби в големия град...
В градинката на ъгъла един стар познат-букинист продаваше ...
640
2
- Какво е това?
- Романтична любов - каза сестра ми и продължи съсредоточено да се лакира.
- Питам за ей това флаконче на масата - уточних. Винаги е толкова разсеяна, все лети в облаците, та не се учудих на отговора. И колко е часа да я бях попитал, сигурно пак щеше така да ми отговори. Пък и е в та ...
- Романтична любов - каза сестра ми и продължи съсредоточено да се лакира.
- Питам за ей това флаконче на масата - уточних. Винаги е толкова разсеяна, все лети в облаците, та не се учудих на отговора. И колко е часа да я бях попитал, сигурно пак щеше така да ми отговори. Пък и е в та ...
983
7
- Трябва да ме слушаш! - каза жената обръщайки се към младото момиче. Знаеш колко те обичам и искам да живееш добре и да си щастлива.
- Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува! - отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше обърк ...
- Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува! - отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше обърк ...
509
1
Дежавю
Има нов рок клуб в града. Решавам да го видя. Хващам такси. Стигам до мястото. Отварям тежката, черна врата със странни надписи Спускам се по стълбите в посока на силната музика. Приглушено осветление. Стръмни стълби. Червена светлина. Очите ми бързо се насълзяват от цигарения дим. Познати ли ...
Има нов рок клуб в града. Решавам да го видя. Хващам такси. Стигам до мястото. Отварям тежката, черна врата със странни надписи Спускам се по стълбите в посока на силната музика. Приглушено осветление. Стръмни стълби. Червена светлина. Очите ми бързо се насълзяват от цигарения дим. Познати ли ...
674
Слънцето хвърляше своите закъснели лъчи сред клоните на дърветата. Тук-таме се отронваше по някой лист и като златна ладия се спускаше на земята. На пейката седеше стар човек. Ръката му безпомощно лежеше върху грохналото му тяло. Попрегърбената му снага поемаше жадно слънчевите лъчи. Може би това бя ...
997
22
Екстремното време е смесица от несбъднати надежди и скрита истина. Ето как една жена на 38 години се озова в центъра на своя мечтан път, който се оказа сам по себе си една смесица от екстремно време и голямо напрежение. Когато жената била момиче, решила за първи път да опита от най-проклетия от всич ...
605
- Айде бе, Митак, ела в дружинката! Е - баща ти ловец, брат ти ловец, тук - приятели, съученици - все сме ловци, само ти се дърпаш. Ела бе, човек! Пък и днес лесно се не става ловец, а ти имаш възможност и се дърпаш!
- И защо? Каква е идеята? Какво бих правил като ловец? - питам моите развеселени пр ...
- И защо? Каква е идеята? Какво бих правил като ловец? - питам моите развеселени пр ...
873
6
Реши да сложи край на живота си точно на Коледа. Не можеше да понася цялата тази еуфория около празника, дразнеха го милите усмивки и приповдигнатото настроение, а веселите коледни мелодии го караха да се мръщи като при силен зъбобол. Мразеше живота си и нямаше никакво намерение да продължава да го ...
788
10
- Съжалявам. Опитахме всички възможности, но... Успяхме да спасим само едното.
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...
1320
24
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
