14 356 резултата
Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...
815
5
Подлезът
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...
1011
Някога мразех съботите. Мразех ги до онази, в която съдбата ме срещна за пръв път с Доротея. Тази среща преобърна живота ми в посока, съвсем неочаквана и за самия мен, вдъхна ми сили за ново предизвикателство и ме зареди с огромна положителна енергия. Но затова ще разкажа, когато му дойде времето.
В ...
В ...
687
4
Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...
661
2
Старецът и мечката
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...
1185
9
То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...
877
5
Соколът и стомната на мъдростта
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
761
6
Пролетта почти си отиваше и отстъпваше под напора на летните слънчеви лъчи. Последните цветове на овошките падаха от лекият ветрец и навсякъде се разнасяше сладникав аромат.
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
1362
13
Човекът и Змията
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
1120
10
Cuba Libre 3
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
630
2
На вашето внимание -втората част!
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
710
6
Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...
840
7
Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...
977
4
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
616
1
Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...
588
Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
777
2
Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
1180
12
CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
1012
6
Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...
1513
12
В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
596
1
„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
1600
34
Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето ...
994
2
18
Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и с ...
577
С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги ...
749
2
"Денят, в който реших да действам"
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...
Из "Дневник" -
разкази от типа "тиквени семки"
След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежере ...
620
1
Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...
-Всичко да ...
834
1
14
Среща от 5-ти тип
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...
1026
4
- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...
1012
13
ВЛАСТ, СТРАСТ И БЕЗУМИЕ!
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...
1103
10
ОБЗОРЕН РЕПОРТАЖ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРЕСПОНДЕНТ
Задълбочен и пълен анализ на съществата от планетата-“Експеримент-111”, наричана от обитателите си - ЗЕМЯ.
ДОКЛАД ОТ ЕКИП ПЪРВИ - НЕВИДИМИ НАБЛЮДАТЕЛИ.
Трети период от съществуването на Галактиката.
Намираме се на планета “Експеримент-111”, която влезе в ...
Задълбочен и пълен анализ на съществата от планетата-“Експеримент-111”, наричана от обитателите си - ЗЕМЯ.
ДОКЛАД ОТ ЕКИП ПЪРВИ - НЕВИДИМИ НАБЛЮДАТЕЛИ.
Трети период от съществуването на Галактиката.
Намираме се на планета “Експеримент-111”, която влезе в ...
549
2
Повдигна плахо щорите и с ужас се взря в осветяваното на моменти нощно небе.
Немците сриваха Лондон, а той нямаше какво да направи, освен да стиска устни, да примигва при всеки гръм и да се моли щетите да са по-малко.
Пръстите му неволно потърсиха неизменната, успокояваща пура, но кутията беше празн ...
Немците сриваха Лондон, а той нямаше какво да направи, освен да стиска устни, да примигва при всеки гръм и да се моли щетите да са по-малко.
Пръстите му неволно потърсиха неизменната, успокояваща пура, но кутията беше празн ...
547
4
Заблудена
Копнеж по истина
Обвила ме е кротка надежда
като в пашкул на какавида,
приличаща на тънка вълнена прежда. ...
Копнеж по истина
Обвила ме е кротка надежда
като в пашкул на какавида,
приличаща на тънка вълнена прежда. ...
1136
3
Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...
769
6
1.
Тя вървеше по улицата с безброй магазини. Спираше се и разгледаше стоките на витрините - измамно лъскави, така фалшиви с изкуствения си нереален вид. Не ги намираше за нещо интересно, просто убиваше време.
Или май времето я убиваше?
Повече внимание обърна на витрините. Някои от стъклата бяха мръс ...
Тя вървеше по улицата с безброй магазини. Спираше се и разгледаше стоките на витрините - измамно лъскави, така фалшиви с изкуствения си нереален вид. Не ги намираше за нещо интересно, просто убиваше време.
Или май времето я убиваше?
Повече внимание обърна на витрините. Някои от стъклата бяха мръс ...
681
2
2
Какви красиви бяха улиците на Добрич през далечната хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Без досадния автомобилен шум, без всичкия този прахоляк и пушек, който хората гълтаха в сегашните големи градове. И изглеждаше някак приветливо, чисто, подканящо за живот и радост. Дърветата бяха толко ...
860
9
Йона запали двете ритуални свещи на празнично подредената и украсена трапеза, въздъхна и се отпусна на един от двата стола. Погледът ù отново зашари по старата малка кръгла маса с понапукан и тук-таме олющен лак и се спря на отворения пощенски плик, подпрян на синя порцеланова ваза с букет свежи гра ...
622
Застиналата вода на блатото тъмнееше. Мъглата нахлу на талази и жадно пое гнилия дъх на тлен. Филип се огледа изумен. „Къде съм?!” Смразяващият хлад на водата плъзна по краката - бавно, поглъщащо. И страхът плъзна - заблъска в гърдите му. Писъкът на паниката събуди разума. „Спокойно, спокойно...” Ба ...
1880
44
Имаше нещо в това момиче, което никой със сигурност не можеше да определи лошо ли беше, или добро. Тя беше като хамелеон, променяше нрава си, в зависимост от средата, която я заобикаляше. Дори и очите ù променяха блясъка си. Доста широк спектър от настроения можеше да различи в тях човек. От пълно б ...
912
9
Влак
Първа глава
Влакът спира и разпилени като вятъра съдби събира. Това се случи и с нас. Той чертае нашите все още неизвестни любовни пътища. Първата ни среща се състоя, но дали ще се повтори? Влакът символизира първоначалното ни събиране, защото сме от различни страни. Ти ми разказа за себе си по ...
Първа глава
Влакът спира и разпилени като вятъра съдби събира. Това се случи и с нас. Той чертае нашите все още неизвестни любовни пътища. Първата ни среща се състоя, но дали ще се повтори? Влакът символизира първоначалното ни събиране, защото сме от различни страни. Ти ми разказа за себе си по ...
432
1
Изобщо не усетих как стана. Това, дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и кой знае какво особено физическо усещане. Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в мал ...
Светлината избухна, после се превърна в мал ...
878
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
