14 362 резултата
След един ден отидох в бара. Още с влизането я видях. Седеше на сепарето с цигара в ръка и кафе с кола. Приближих се и казах:
- Съгласен съм! Не зная какво още ще искаш от мен, но съм готов да изживея новите емоции.
Ени се усмихна.
- Седни! Едно малко бренди и кафе. – поръча тя на сервитьорката.
По- ...
- Съгласен съм! Не зная какво още ще искаш от мен, но съм готов да изживея новите емоции.
Ени се усмихна.
- Седни! Едно малко бренди и кафе. – поръча тя на сервитьорката.
По- ...
3047
45
Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК "БЕРОЕ" и на верните му фенове
Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище ...
Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище ...
1217
Страх
Усети ли студената тръпка, пробягваща по теб? Пулсът ти се забързва, дишаш учестено, усещаш как забързваш ход. Защо имаш чувството, че нещо те преследва? Обръщаш се. Зад теб няма никого. Забързваш още повече. Някой те преследва. Но няма никой!
Вече тичаш. Но какво става с теб? Ледени тръпки ла ...
Усети ли студената тръпка, пробягваща по теб? Пулсът ти се забързва, дишаш учестено, усещаш как забързваш ход. Защо имаш чувството, че нещо те преследва? Обръщаш се. Зад теб няма никого. Забързваш още повече. Някой те преследва. Но няма никой!
Вече тичаш. Но какво става с теб? Ледени тръпки ла ...
1017
2
Тя седеше в мрака, с обляно от сълзи лице! Свита на кълбо в ъгъла на леглото, плачеща като дете, търсеща причина да живее. Но явно не я намираше. В ръцете и, посинели и от студа, се виждаше нещо... Това беше снимка. Негова снимка! Снимка на мъжа, който тя обича! Мъжа, на който принадлежи, мъжа, за к ...
2739
4
Гледаше ме втренчено и палеше цигара след цигара. От известно време сядаше на сепарето срещу моята маса и докато пиеше обичайните си три кафета с кола не сваляше погледа си от мен. Не знаех с какво съм предизвикал интереса И, но не ме и интересуваше особено. Аз изпивах своите петдесет грама бренди, ...
1855
22
Кошмарите на Надин
Тя се казваше Надин. Беше мило седемгодишно момиченце. Винаги усмихнато, с дълги до бедрата кестеняви коси, които блестяха като коприна на слънцето и топли зелени очи. Не знаеше какво е да плачеш, винаги се усмихваше. Всички я обичаха, беше най-милото дете, което познаваха. Но еди ...
Тя се казваше Надин. Беше мило седемгодишно момиченце. Винаги усмихнато, с дълги до бедрата кестеняви коси, които блестяха като коприна на слънцето и топли зелени очи. Не знаеше какво е да плачеш, винаги се усмихваше. Всички я обичаха, беше най-милото дете, което познаваха. Но еди ...
968
1
Имало едно време малко момиче с млади и неосъзнати родители. След провала на тяхната връзка - всеки тръгнал да търси своя късмет и да създава семейства. Та това отроче от тяхния грях останало излишно. То все още не осъзнавало и било щастливо... Отгледали го баба му и дядо му. За онова време паричкит ...
1174
Антон се бе проснал на крайпътна поляна между Карнобат и Айтос. Лежеше, вперил очи в ясното небе. Примижваше срещу силното обедно слънце. Колата му бе по-нагоре. Поради големия наклон на поляната и гъстия шубрак, отделящ я от пътя, преминаващите коли не можеха да я забележат. Беше тук сам. Избърса п ...
1543
1
5
Всичко бе въпрос на време. С приятеля ми се прибирахме от дискотека, минавахме през градския парк. Беше тихо. Пълната луна надвисваше над нас толкова зловещо, че ме накара да изтръпна за момент, оголените клони на дръвчетата придаваха допълнителна зловещина в цялата гледка. Придвижвахме се бавно, тр ...
655
1
Както повечето осемнайсет годишни момчета и Благо мразеше болниците, престоят му тук бе продължил повече от два месеца, вече всичко в болницата му беше втръснало до болка - белите стени на стаите, лекарите, облечени в бяло, белите чаршафи.
Имаше чуството, че се намира в някаква адска зима, където не ...
Имаше чуството, че се намира в някаква адска зима, където не ...
1208
3
Рада вървеше стремително, загърната в дебелото си палто, което спираше поривите на ледения вятър. Беше кучи студ. Бързаше, защото закъсняваше за смяната си. А го чакаше... него! Да се обади... Винаги звънеше точно в началото на смяната ú... Не искаше да пропусне обаждането му и затова ускори крачка. ...
1502
14
Нежните пръсти на слънцето докоснаха крехката сладостна плът на ябълката. По кръглото й гладко лице засия усмивка. Лека руменина озари тънката й обвивко и се разля от всичкит й страни. Ябълката сияеше, скрита сред листата, защитена от злобни помисли. Тя бе щастлива – получавйки милувките на слънцето ...
1221
3
Навън се беше смрачило, само излизащите на среднощен лов прилепи цвъркаха в яростна игра из покрилата тъма. Той все още усещаше студения вятър, който го удряше в лицето и изпълваше съзнанието му, като караше притокът на свеж въздух да бъде трудно преодолим. Съзнанието му беше толкова ясно този път, ...
1113
2
Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшум ...
1597
1
20
СПОМЕН ОТ ВЧЕРА
Камелия Мирчева
(разказ)
Гледката беше приказна. Дърветата бяха застинали в някакъв странен покой. Наситено синьото небе пронизваше мислите й. В сърцето й се завръщаха спомени. Мястото беше познато и всъщност далечно.
Мария вървеше като в просъница. Усещаше присъствието на мъжа до се ...
Камелия Мирчева
(разказ)
Гледката беше приказна. Дърветата бяха застинали в някакъв странен покой. Наситено синьото небе пронизваше мислите й. В сърцето й се завръщаха спомени. Мястото беше познато и всъщност далечно.
Мария вървеше като в просъница. Усещаше присъствието на мъжа до се ...
1033
За лица над 18 год
14.02 - св.Валентин, човекът до мен, като всички останали ми поднася сърчице и цвете в знак на своята обич, а аз слагам маската - оная, усмихнатата и му казвам „наздраве" за трети път в рамките на пет минути.
Той е избрал най-задушевното заведение в града, а около нас всички двойк ...
14.02 - св.Валентин, човекът до мен, като всички останали ми поднася сърчице и цвете в знак на своята обич, а аз слагам маската - оная, усмихнатата и му казвам „наздраве" за трети път в рамките на пет минути.
Той е избрал най-задушевното заведение в града, а около нас всички двойк ...
1270
2
Красиво...
Отварям очи, поглеждам те. Ти спиш. Гледката е страхотна. Прекрасен си и аз стоя и те гледам. Не мога да откъсна очи от теб. Мисля си - какъв късмет, че си тук, до мен. Това е едно вълшебство, една приказка... И ти отваряш очи, усмихваш се и казваш: "Здравей, слънчице. Ще ми направиш ли к ...
Отварям очи, поглеждам те. Ти спиш. Гледката е страхотна. Прекрасен си и аз стоя и те гледам. Не мога да откъсна очи от теб. Мисля си - какъв късмет, че си тук, до мен. Това е едно вълшебство, една приказка... И ти отваряш очи, усмихваш се и казваш: "Здравей, слънчице. Ще ми направиш ли к ...
1051
1
Ето ме отново в Кристалната стая с Огледалните стени. Тук времето е спряло. Сам съм. Няма никой. Няма и светлина, стените стенат отчаяно в слепите си отражения.
Само един глас...
Ето го:
- Тук ли си?
- Че къде другаде да съм, нали съм заточен в тая адска кутия! ...
Само един глас...
Ето го:
- Тук ли си?
- Че къде другаде да съм, нали съм заточен в тая адска кутия! ...
1234
7
Срещнаха се вечерта пред хотела в близост до неговото жилище. Той беше запазил маса в ресторанта „La vita e bella". Целунаха се леко с някакво усещане, че това е началото на едно преживяване, в което ще има много чувства. Хванати за ръка влязоха в цветарския магазин и той купи изящна тъмночервена ро ...
1197
9
ОБИЧАМ ТЕ
Сега, когато си с мен ден и нощ, се питам как съм могла да живея толкова много години без теб. Усещам колко самотен, празен и безмислен е бил животът ми. Чувствам се като стара, влажна и тъмна пещера, в която незнайно как е успял да влезе един топъл слънчев лъч. Да, топъл слънчев лъч - точ ...
Сега, когато си с мен ден и нощ, се питам как съм могла да живея толкова много години без теб. Усещам колко самотен, празен и безмислен е бил животът ми. Чувствам се като стара, влажна и тъмна пещера, в която незнайно как е успял да влезе един топъл слънчев лъч. Да, топъл слънчев лъч - точ ...
2426
Красиво е! Нежно с длани докосвам сутрешната хлад, а зората - в кървав мъх. Докато поемах дълбоко в себе си аромата на горещото кафе, което затопляше приятно ръцете ми, усетих, че това не е сутрин като отминалите. Лютите рани, които оставят слънчевите лъчи в синята пустош, не бяха гневни, дори черни ...
902
1
Щрак. Звукът от ключалката извести за връщането на Коприна от работа. Тя влезе и закачи ключа със ключодържател-звезда на едно пиронче до вратата. От стаята в дясно по коридорчето излязоха две момичета, на по пет и петнадесет години. Това бяха дъщерите и - Вяра и Надежда. Когато ги кръщаваше, вярваш ...
934
4
Сега, като погледна назад, може би не трябваше да избързвам с онзи шамар тогава. Имам се за спокоен, улегнал човек, но май е крайно време да призная, че понякога съм доста импулсивен. Ама и това си беше изпитание, дори за шампиони по спокойствие. Най-напред останах изненадан. Всъщност доброто старо ...
1103
4
Любов ли е това?
Помниш ли кога се запознахме?
Бе в онази тиха и спокойна зимна вечер, когато за първи път опитахме вкуса на сладостта от пързалянето с кънки на лед…
С моята приятелка бяхме седнали на една от масичките в средата на входната зала, пиейки топъл чай…
Нещо вътре в мен ме накара да насоч ...
Помниш ли кога се запознахме?
Бе в онази тиха и спокойна зимна вечер, когато за първи път опитахме вкуса на сладостта от пързалянето с кънки на лед…
С моята приятелка бяхме седнали на една от масичките в средата на входната зала, пиейки топъл чай…
Нещо вътре в мен ме накара да насоч ...
1063
1
Бях вървяла дълго. Нозете ми бяха изтръпнали от болка. Пръстите ми пулсираха в гуменките, а от коленете и носа ми се стичаше кръв. Как можах да се подхлъзна баш на тази скала. Мразя жегата и не знам как се навих на това ходене. Пусто, все се надявах да намеря скоро хора и вода, и сянка. Имах странно ...
1204
3
Любовта сладка ли е,или горчи???
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не м ...
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не м ...
1656
Една невъзможна любов
Защо понякога всичко е толкова трудно? Когато те бяха заедно, светът бе толкова съвършен. Когато се прегръщаха, електричеството минаваше така силно през телата им, че те не можеха да кажат нищо. Устните говореха. Сърцето говореше. Такава силна любов не можеше да остане просто с ...
Защо понякога всичко е толкова трудно? Когато те бяха заедно, светът бе толкова съвършен. Когато се прегръщаха, електричеството минаваше така силно през телата им, че те не можеха да кажат нищо. Устните говореха. Сърцето говореше. Такава силна любов не можеше да остане просто с ...
2795
1
Ходих да пазарувам в „Била”...
Съвсем нормално изречение. Напълно допустимо начало на разговор. Срещате някой познат и той ви пита какво правите и вие отговаряте : „Ами, как да съм, добре съм. Нали знаеш, като всички останали. Нормално. Връщам се от „Била”. Напазарувах някои неща.” В зависимост от т ...
Съвсем нормално изречение. Напълно допустимо начало на разговор. Срещате някой познат и той ви пита какво правите и вие отговаряте : „Ами, как да съм, добре съм. Нали знаеш, като всички останали. Нормално. Връщам се от „Била”. Напазарувах някои неща.” В зависимост от т ...
1246
Той не беше от тях! Не, в никакъв случай! Той не беше от хората, които непрестанно се оплакваха, че животът е тежък, че светът е ужасно място, а хората са жестоки и зли. Не беше от тях и не искаше да бъде, дори ги презираше. Но не беше и от онези, които витаеха в розовите облаци на собствените си ид ...
1354
3
Камелия Мирчева
ВНЕЗАПНО ПРОЗРЕНИЕ
(разказ)
Хладната струя вода обливаше тялото й и отмиваше непосилната горещина, болката и умората. Знаеше, че я очаква тежък ден, но в момента се чувстваше добра и чиста. Погледна се в огледалото и през стичащите се капчици вода видя собственото си отражение.
„Нима ...
ВНЕЗАПНО ПРОЗРЕНИЕ
(разказ)
Хладната струя вода обливаше тялото й и отмиваше непосилната горещина, болката и умората. Знаеше, че я очаква тежък ден, но в момента се чувстваше добра и чиста. Погледна се в огледалото и през стичащите се капчици вода видя собственото си отражение.
„Нима ...
1397
3
КАРТИНА
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, ...
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, ...
1109
1
Беше 26 август, поредният скучен ден за Амели. Навън се изливаше голям дъжд. Амели застана до прозореца и се загледа в небето. Тя обичаше да се взира в небето и да гледа как блестят светкавиците. Винаги, когато гърмеше, тя си мислеше, че Господ наказва някой в момента. А дъждът в мислите й представл ...
706
Задръстване
Автобусът отпред направи отчаяна маневра вдясно и изведнъж булевардът блесна с цялото си задръстване пред Стоян. „Не, в този град не може повече да се живее нормално" - помисли си той, съзерцавайки стотиците спрели коли по нанадолнището към Орлов мост. Старото Рено измина още няколко скъ ...
Автобусът отпред направи отчаяна маневра вдясно и изведнъж булевардът блесна с цялото си задръстване пред Стоян. „Не, в този град не може повече да се живее нормално" - помисли си той, съзерцавайки стотиците спрели коли по нанадолнището към Орлов мост. Старото Рено измина още няколко скъ ...
1503
11
На дъното
Чета разкази, опитвам се да ги разбера, да намеря мъдрост, която да приложа в собствения си живот. Чета... чета много разкази - за живота, за любовта, за хората, за чувставата им, за взаимоотношенията им... Чета и търся мъдростта, търся смисъла... Чета... търся... мисля...
И сякаш животът ...
Чета разкази, опитвам се да ги разбера, да намеря мъдрост, която да приложа в собствения си живот. Чета... чета много разкази - за живота, за любовта, за хората, за чувставата им, за взаимоотношенията им... Чета и търся мъдростта, търся смисъла... Чета... търся... мисля...
И сякаш животът ...
1624
2
Приятелството
Колко хиляди пъти през живота ми са ме питали: "Кой ти е най-добрият приятел?" ... А аз всеки път усърдно се опитвам да развивам моятa теория, че за мен това почти не съществува. Имам скъпи за мен хора, които много уважавам и много бих дала за тях. И винаги ще продължавам, колкото и да ...
Колко хиляди пъти през живота ми са ме питали: "Кой ти е най-добрият приятел?" ... А аз всеки път усърдно се опитвам да развивам моятa теория, че за мен това почти не съществува. Имам скъпи за мен хора, които много уважавам и много бих дала за тях. И винаги ще продължавам, колкото и да ...
6845
3
Светът е разтеглив - като майчина утроба, като пристан неочакван, като непреодоляна злоба. Има място за всеки, загубил се и за всеки, намерил се.
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме ...
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме ...
961
2
Любовни пътеки
на божието цвете
Седим си с колежките в общинската служба "ЕСГРАОН" в родния ми град Гоце Делчев и си бъбрим. След обед е. Работа никаква. Навън един припек - не е за разправяне. Да си подадеш носа - ще плувнеш в пот. Само в стаята се диша - нали от миналата година имаме климатик. Пет ...
на божието цвете
Седим си с колежките в общинската служба "ЕСГРАОН" в родния ми град Гоце Делчев и си бъбрим. След обед е. Работа никаква. Навън един припек - не е за разправяне. Да си подадеш носа - ще плувнеш в пот. Само в стаята се диша - нали от миналата година имаме климатик. Пет ...
3608
3
Тя стоеше пред монитора с натежали за сън клепачи и пишеше с равномерно и спокойно чаткане по клавишите. Сякаш всичко щеше да започне сега, в този миг.
Изпращаше поздравителни картички на всичките си познати и пациенти. Усмихваше им се с онази успокояваща и слънчева усмивка, сякаш всеки един от тях ...
Изпращаше поздравителни картички на всичките си познати и пациенти. Усмихваше им се с онази успокояваща и слънчева усмивка, сякаш всеки един от тях ...
1808
6
Ники примижваше срещу слънцето и сякаш с поглед го теглеше надолу зад хълма.
Допреди малко бе цепил дърва, защото нощем ставаше хладно. Сега отпиваше от кафето си, което междувременно бе приготвил на вече запалената печка и се чудеше кога и защо баща му е изкопал този трап зад къщата.
Съседите бяха ...
Допреди малко бе цепил дърва, защото нощем ставаше хладно. Сега отпиваше от кафето си, което междувременно бе приготвил на вече запалената печка и се чудеше кога и защо баща му е изкопал този трап зад къщата.
Съседите бяха ...
1124
2
Почувства нещо странно. За първи път я виждаше да седи на тяхното място толкова отпусната. Бе вперила безразлични очи във вълните пред нея и отдалеч приличаше на статуя. Едновременно привличаща със своето съвършенство и отблъскващо студена. Тя чу познатите стъпки и извърна глава. Поиска да се изправ ...
1557
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
