2 733 резултата
ùù „Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-т ...
3610
Това е краят на тази глава. Ще има и още!
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
657
1
Историята не е цяла, но се надявах, че мога да я публикувам на части!
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
561
3
1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...
782
1
1
Трета глава
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...
1301
1.
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...
788
3
Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
838
Глава Втора
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
846
41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...
744
Верният път е само един – погрешните са хиляди.
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
739
В Тронхейм отново беше Коледа.
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат ...
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат ...
624
І.
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...
816
1
40.
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...
Оставиха ме лепната за стола все пак. Явно не бях заслужила достатъчно уважение като дипломатически пратеник. Въпреки това се чувствах горе-долу удобно... спокойно по-скоро. Йохан, Тим и останалите се справяха страхотно. Ленц нямаше какво да възрази срещу “аргументите” им. Или по-точно нямаше да ...
776
1
- Самотно ми е, бате. Затова пия. За да изгоня самотата. Майка ми викаше да спра, че това пиене щяло да ме убие. Ама аз ù отговарях, че си нямам булка, а на нея все ù пречех, като говоря. Нали е майка, та взела присърце думите ми и ми намери булка. Капка. Сълзица. От мъж недокосвана, грях не познала ...
1100
8
Страноприемницата бе тясна за нас тримата. Аз откраднах на шега една кесия със скъпоценни камъни от Екант. Само че той се усети и ме парализира с магия. Лърч през това време успя да преджоби и двама ни. Започна да ни се подиграва:
— Първо ще стана Крадец, а после и Магьосник.
Лърч постоянно ни дразн ...
— Първо ще стана Крадец, а после и Магьосник.
Лърч постоянно ни дразн ...
640
- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
634
Султан Абдул ал Хамид се бе излегнал на меките възглавници в един от кътовете на своя дворец и притворил очи, се наслаждаваше на спокойния следобед. Две робини развяваха големи ветрила над главата му и го пазеха от жегата и нахалните насекоми. От време на време той протягаше ръка към платото пред се ...
1205
2
ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския униве ...
1002
1
Мъжът седеше на пейката и си почиваше. Хората, които се разхождаха из парка, се правеха, че не го забелязват. Въпреки това главите неизменно се въртяха, а очите им се пулеха като на някои БЕМ-чудовища от комиксите.
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...
Причината, поради която на почиващия мъж се спираха толкова погледи, бяха бижутата. Т ...
822
4
HOMO FUTURUS
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...
737
2
Поредният ми трогателен фенфикшън:
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
2156
1
5
Сиво-бялата пустош беше огряна от червено-оранжевите ивици на залеза. Тогава сенките, които минаваха случайно, догониха розовите и теменужните видения и затанцуваха около тях. В изящните им извивки се прокрадваха лицата на стари като земята предания. Чакаха края на танца, за да разкрият някои от сво ...
680
1
5
Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше ...
698
3
Те ме завладяват, бавно, но сигурно ме топят и вземат нещо от мен. Всяка нощ за мен е една война, в която независимо, че винаги печеля, се оказва, че съм загубил.
От колко време ?
Не знам!
Знам само, че е рано да се предавам… сънищата…
Всяка нощ се будя изпотен и се взирам в мрака, всеки звук ме кар ...
От колко време ?
Не знам!
Знам само, че е рано да се предавам… сънищата…
Всяка нощ се будя изпотен и се взирам в мрака, всеки звук ме кар ...
1052
2
39.
Тъкмо гризях нокти над 24 глава, преглъщайки ги с изрядно количество бира, когато усетих раздвижването във въздуха на стаята, изпълването му с нещо ново. Вече бях свикнала с това чувство, а и за мен то вещаеше нещо хубаво. Обърнах се с облекчение и радост изписани на лицето – ето я най-сетне, ве ...
Тъкмо гризях нокти над 24 глава, преглъщайки ги с изрядно количество бира, когато усетих раздвижването във въздуха на стаята, изпълването му с нещо ново. Вече бях свикнала с това чувство, а и за мен то вещаеше нещо хубаво. Обърнах се с облекчение и радост изписани на лицето – ето я най-сетне, ве ...
625
1
17.09.2004г.
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...
984
3
ІІ част
СЪНЯТ ПРЕДВЕЩАВА
Едва положил глава на речния камък, Агамор прекоси прага на реалността и навлезе в дебрите на непознатото царство на сънищата. Тялото му се отпусна, стори му се, че полита нагоре и лазурът на дневното небе го дари с ласката на слънцето си. Един топъл глас го заговори:
- Агам ...
СЪНЯТ ПРЕДВЕЩАВА
Едва положил глава на речния камък, Агамор прекоси прага на реалността и навлезе в дебрите на непознатото царство на сънищата. Тялото му се отпусна, стори му се, че полита нагоре и лазурът на дневното небе го дари с ласката на слънцето си. Един топъл глас го заговори:
- Агам ...
645
2
38.
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...
651
2
-От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запозна ...
682
Ашарак беше дума, прочетена веднъж от Зиярлин в една книга. Особената й употреба я бе нак арало да я запомни. Думата се използваше със значение на създател, но и на унищожител.
Изкупление
(втора част)
Планове...
Толкова много усилия и време вложени в изтъкаването им, в опити да контролираш неконтрол ...
Изкупление
(втора част)
Планове...
Толкова много усилия и време вложени в изтъкаването им, в опити да контролираш неконтрол ...
806
І част
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
592
- Дами и господа, до края остава само един месец и после нищо вече няма да бъде същото! Затова живейте като за последно! Направете това, което винаги сте искали, изпълнете всяко свое желание, осъществете всяка своя мечта! Нека живеем живота си на пълни обороти и да го превърнем в истинска приказка! ...
985
1
6
- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...
948
4
ВТОРА ГЛАВА
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, ч ...
БЯГ
Сутрешното слънце заигра по очертанията на лицето ù. Тя се обърна на другата страна с надеждата да удължи нощта. Нямаше никакво желание да посреща новия ден. Нещо странно се случваше с нея и тя не можеше да си го обясни. Неведението я вбесяваше, но и плашеше до смърт. Беше сигурна, ч ...
716
1
„Ле-лее! Много съм флуди, ма-маа!” – така пее любимият ми R285. Добро роботче е и често ми уцелва състоянията. Ей така се чувствам сега – „флуди”. Един вид - и във форма, и хубав, и готов да покори света. Кой съм аз ли? А бе, ти май наистина си от миналото? Аз съм Атлет Номер Едно на Слънчевата Сист ...
992
18
Двата острова се извисявали на 500 метра над земната повърхност, заедно с почвата и цялата си флора и фауна. Това било най-голямата атракция над Сейшелските острови случила се ненадейно през 2032 година, когато остров Бърд и остров и остров Денис се извисил заедно с няколко френски кинозвезди. Благо ...
1019
1
ПЪРВА ГЛАВА
ПЪЛНОЛУНИЕТО
Поредната самотна нощ. Съзерцаваща звездите, тя слушаше Skillet, излегнала се на леглото, кръстосала краката си. От силната музика, звучаща в ушите ù, не чуваше мислите си. Което бе всъщност добре. Тази нощ беше прекрасна. Единствено за това мислеше. Луната бе цяла, нескрита ...
ПЪЛНОЛУНИЕТО
Поредната самотна нощ. Съзерцаваща звездите, тя слушаше Skillet, излегнала се на леглото, кръстосала краката си. От силната музика, звучаща в ушите ù, не чуваше мислите си. Което бе всъщност добре. Тази нощ беше прекрасна. Единствено за това мислеше. Луната бе цяла, нескрита ...
758
1
Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...
1227
5
2009г.
Сержант Грегъри вдигна бинокъла към очите си. Приборът беше тежък и неудобен, но Грегъри го предпочиташе пред системите от камери и монитори, които ползваха повечето подкомандири. Така можеше да види нещата със собствените си очи, освен това се избягваше дори и минималната вероятност срив във ...
Сержант Грегъри вдигна бинокъла към очите си. Приборът беше тежък и неудобен, но Грегъри го предпочиташе пред системите от камери и монитори, които ползваха повечето подкомандири. Така можеше да види нещата със собствените си очи, освен това се избягваше дори и минималната вероятност срив във ...
1485
1
Назад във времето
„Какви първобитни форми на живот! Защо не бях достатъчно далновиден? Съгласих да се върна толкова назад навремето - цели 175 хиляди години! Със сигурност, ако го бях направил някъде преди 100 хиляди години, тези щяха да приличат повече на нас. Ако толкова ми се искаше да гледам май ...
„Какви първобитни форми на живот! Защо не бях достатъчно далновиден? Съгласих да се върна толкова назад навремето - цели 175 хиляди години! Със сигурност, ако го бях направил някъде преди 100 хиляди години, тези щяха да приличат повече на нас. Ако толкова ми се искаше да гледам май ...
857
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
