6 392 резултата
Киното също заемаше важно място в живота ми по онова време. В Т . имаше едно кино и даваха по два филма на седмица. С интерес гледах подходящи за възрастта ми филми. Родителите ми следяха какво гледам, защото и те ходеха на кино. Например не ме пуснаха на " Кралят се забавлява". Много по- късно разб ...
2197
1
Погледни го отстрани. Виж се, преоткрий се! Как изглеждаш? Седим един срещу друг и се гледаме със злоба. Злоба, породила се от несбъднати мечти. Пространството между нас се е уголемило, единствено любовта може да го запълни, ала тя е незнайно къде в пространството на грозния свят. Не е вече в сърцат ...
698
Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли оназ ...
595
2
Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...
770
3
Спомням си каква бях преди... Толкова дива, че никой не можеше да ме спре. Не можеха да ме задържат на едно място. Граници нямах. А хората се опитваха да ме свалят на земята, опитваха се да ме смачкат. И не успяваха. Защото тогава бях силна. Бях независима, бях свежа и сякаш чисто нова. Липсва ми пр ...
592
3
Nother round, fill 'er up , hammer down, grab a cup, bottoms up!
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
Текилата свърши. Никелбак кънтят по панелите на стария девет етажен блок, зловещо потънал в забвение накрая на малка мрачна квартална уличка. Мазилката на стълбището се люпи и пада на парцали като сняг под ударите на баса. Някъде на де ...
1128
1
- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...
1163
4
Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...
879
5
За нас, смъртните, тълкуването на любовта се стича по две наклонени плоскости – или си горе на черешата, или си под нея. Тя е някъде там в интервала от делнични простотии, който ни се случват до всекидневно решаване на проблеми, породени от същите тези простотии. Истината ще те освободи в единия вар ...
691
1
Имало едно време един котарак... Котарак на пръв поглед като всички други котараци – пухкав, чистофайник, гальовник, любопитко – от онези, дето могат много неща, които ние хората не можем, като например да рипне горе на корниза на пердето или да си оближе гъза. Но бил малко по-различен от другите ко ...
789
1
Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...
397
От четири стени съм обградена. Но ме е страх да погледна навън. Тук ми е някак познато, а какво зная за онова място?! Хората казват, че там е прекрасно, но аз не искам да разбера. Тук съм си свикнала.
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...
549
2
Ние
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засуш ...
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засуш ...
772
3
Помня те. Спомням си очите ти, спомням си как ме пронизваха, как ме преследваха в онези безсънни нощи. Да, още помня ръцете ти, допира им. Спомням си невидимите рани, които оставиха по смъртно бледата ми кожа. Спомням си гласа ти, да, оня глас, който ме опияняваше в дългите летни нощи, който всяка с ...
703
1
Какво скрито искам да видя ли? Искам да видя истинската същност на хората. Много често хората прикриват своята същност и се представят с друга, измислена от тях. Хората изграждат себе си като съвсем друга личност и забравят какво всъщност са. В забързаното си ежедневие човек се стреми да прилича все ...
858
3
Днес отново с душата си на двубой излизам, а стаята ми, тази самотна приятелка, търси очите и пламъка ти вечен. Всичко е все така пусто и псевдокрасиво след заминаването ти, Клара.
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...
643
1
Това е стара история. За някои вероятно нещо скучно, тривиално, което се случва на всички... Нещо обикновено от живота... История за любов и приятелство, история за НЕЯ и НЕГО.
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...
1829
2
Като необяснимо и всеобхващащо понятие любовта може да се изразява и отразява във взаимната топлота между двама.
Може да се крие в душата на партньора и да е трудно изказуема,
но прозираща в действията му.
Може да се крепи на вниманието или чувството за загриженост,
които не винаги разпознаваме и се ...
Може да се крие в душата на партньора и да е трудно изказуема,
но прозираща в действията му.
Може да се крепи на вниманието или чувството за загриженост,
които не винаги разпознаваме и се ...
819
2
Ето, че дойде време да разкажа за третото важно нещо в живота ми в Т., освен училището и акордеона. Това бяха книгите. Пред мен се разкриваше ден след ден прекрасният им свят. Този прозорец към света, живота, приключенията ми носеше много прекрасни мигове на наслада и вълнение. Най-желан подарък за ...
499
1
Жив хляб
Казваме, че една храна е ЖИВА, когато съдържа максимално количество ПРАНА – слънчева енергия. Що се отнася до хляба, най-жив хляб е самото ЖИТО - или което и да е друго семе от житните растения – ръж, ечемик, просо, царевица. И най-енергетично е СЪСТОЯНИЕТО, когато е СУХО или намокрено (нак ...
Казваме, че една храна е ЖИВА, когато съдържа максимално количество ПРАНА – слънчева енергия. Що се отнася до хляба, най-жив хляб е самото ЖИТО - или което и да е друго семе от житните растения – ръж, ечемик, просо, царевица. И най-енергетично е СЪСТОЯНИЕТО, когато е СУХО или намокрено (нак ...
1823
10
Понякога животът ти поднася изненади, понякога са толкова хубави, а друг път толкова лоши… животът ти отнема и дава хора... понякога хората, които ти дава, са толкова скъпи и безценни за теб, че страхът да не ги изгубиш те превръща в друг човек… Понякога животът ти предоставя шанса да обичаш, но ист ...
1049
2
Ами да, не е възпитателно. Излязоха хиляда човека на улицата да протестират срещу АСТА и хоп управляващите се изметнаха като крива дъска. Нямало да ратифицират споразумението, вслушали се били в народната воля. Ами ако пенсионерите започнат да искат по-високи пенсии, такива като на гърците? Ами ако ...
600
1
Една съдба имаше ти, но тя не ти донесе златни ценности. Тя остави те без бол пари и накити, цял един половин живот да скитори и да спори,
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...
560
1
Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено мно ...
949
1
Импресия, февруари
Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак.
“Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието яс ...
Жена в червена рокля изхвърляше боклука край уличната кофа, отрупана със сняг. Аз спрях и се заслушах сърцето ми как тупа във ритъма с капчука под сивкавия мрак.
“Не Ви ли е студено?” – попитах глуповато, съзнавайки прекрасно, че тя с нарочен жест облякла се е ярко с посланието яс ...
700
5
Едно откровение за “ОТКРОВЕНИЯ”
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488- ...
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488- ...
1693
18
Отидох на купон. Срещнах приятели, но и непознати. Поприказвахме, пийнахме и се повеселихме.
Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.
Самотат ...
Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.
Самотат ...
804
1
Тя е пролетта в студените мрачните нощи. Рисува цветя по стъклата през зимата. Цъфти по дърветата в пухкаво бяло. Ражда се всеки ден със слънцето и вечер се загъва с одеялото на снега. Сънува парад от звезди, а луната я кичи с нобелова награда за мир. Колко хора е сдобрила и зарадвала!
Тя танцува с ...
Тя танцува с ...
579
Пламен поседна сред слънчогледовите полета и погали Джери, който веднага го последва и седна. Жаркото слънце вече залязваше и на небосвода се настаняваше залезът. От онези залези, които са сякаш взети от някоя красива снимка. Слънчогледите се наслаждаваха на последните си минути щастие за днес. Свет ...
688
1
Любов
Бях още дете, когато я срещнах. Родителите ни бяха приятели. Тя имаше сини очи, които винаги се смееха. Бяха необикновенно сини, сякаш небето се отразяваше в тях, сякаш морските вълни бяха проникнали в очите ú и бяха останали завинаги зад решетките на дългите ú мигли. Харесвах я, не знаех защо ...
Бях още дете, когато я срещнах. Родителите ни бяха приятели. Тя имаше сини очи, които винаги се смееха. Бяха необикновенно сини, сякаш небето се отразяваше в тях, сякаш морските вълни бяха проникнали в очите ú и бяха останали завинаги зад решетките на дългите ú мигли. Харесвах я, не знаех защо ...
920
5
Отказвам да приема поставяните ми условия. И аз съм страна по договора и с това имам свои права. Отказвам да се примирявам с неуважението и с ежедневното убийство на желанието ми за работа и развитие. Не искам повече да мълча пред крещенето на работодателите ми и безизразно да понасям всички незаслу ...
805
Понякога просто трябва да приемем случващото се.
Не защото така трябва, а защото няма какво повече да направим!
Имаме силата и възможността да променяме и създаваме куп неща,
но нямаме магията да върнем един човешкия живот!
Защо съдбата е толкова строга спрямо нас? ...
Не защото така трябва, а защото няма какво повече да направим!
Имаме силата и възможността да променяме и създаваме куп неща,
но нямаме магията да върнем един човешкия живот!
Защо съдбата е толкова строга спрямо нас? ...
701
Не я познавам! Тя е там, в огледалото и ме гледа странно. Обръща си главата наляво, след това надясно и е вперила зоркия си поглед в мен.
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но ...
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но ...
904
1
БЕЗСЪНИЕ
Часът е три. Сутринта. Вече е новия дент, поне календарният. Паля поредната цигара, поглаждам кучето, което заряза своите си, кучешки сънища, и дойде с мен в другата стая, за да ми бъде компания.
И се опитвам да си спомня. Съня си. Този, в който галих косите ти, топлих ръцете ти, целувах те ...
Часът е три. Сутринта. Вече е новия дент, поне календарният. Паля поредната цигара, поглаждам кучето, което заряза своите си, кучешки сънища, и дойде с мен в другата стая, за да ми бъде компания.
И се опитвам да си спомня. Съня си. Този, в който галих косите ти, топлих ръцете ти, целувах те ...
523
1
Искаме да бъдем свободни да обичамe. Искамe да сме смели и да вярваме, че ни чака само хубаво отвъд реката на хорските приказки. Толкова прости неща искаме, но като че ли най-обикновените стремежи са най-трудни за осъществяване.
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може б ...
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може б ...
555
Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече, отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, коет ...
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, коет ...
533
4
Поглеждам го и сърцето ми се свива. Спомням си как изглеждаше преди, колко красив беше, а сега се е превърнал в една жалка купчинка. Той не ме вижда, мисля, че не може да разпознае и гласа ми. Не реагира на нищо, освен да отиде да се нахрани и да пие вода. От доста време почти не спи. Последните дни ...
769
1
В определени исторически периоди, Историята е принудена
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...
537
Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не ...
Не ...
968
1
Може би моята съдба е да съм плаваща лодка, която никога не акостира, а нейната безбрежна любов е търсенето, пътят, морето. Скитница във времето. Нереалността на пропуснатите възможности е геният на моя все още ненаписан роман. Не знам колко незаченати деца имам и колко несъстояли се сватби и развод ...
606
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
