6 395 резултата
>>> Какво е любовта без капка омраза? Какво е омраза без капка любов? Любовта е навсякъде около нас, в листата, в пясъка, водата. Тя ражда и убива, тя стопля и вледенява, с нея радваш и тъгуваш. Какво е любов без нежен допир? Какво е нежен допир без любов? Какво е романтика без никакви свещи? Какво ...
755
3
... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
1066
6
Сама съм, а така ми се говори! Искам да споделя, да заплача, да изкрещя! Не мога!
Боли!
Боли ме от лъжите, предателството, самотата. Кой ще ме чуе? Кой ще ме разбере? Кой ще ми помогне?
Боли ме! Заминавам! Отново бягам. Отново искам да съм силна. Отново, но не мога!Боли ме! Как да кажа, че съм слаба ...
Боли!
Боли ме от лъжите, предателството, самотата. Кой ще ме чуе? Кой ще ме разбере? Кой ще ми помогне?
Боли ме! Заминавам! Отново бягам. Отново искам да съм силна. Отново, но не мога!Боли ме! Как да кажа, че съм слаба ...
739
3
В некропола на свойте сънища - пиян, отчаян и безличен - разгръщам стара, окъсана и прашна книга. Книга, на която страниците пазят остатъците от мойте мечти.
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...
793
Случвало ли ти се е да откриваш себе си в онези малки неща, заобикалящи ни...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...
640
1
Харесвам, когато случайно ме погледнеш, щом погледите ни се срещнат, нещо в мен потрепва, иска ми се да не спираш. Обичам да ме гледаш с тези големи сини очи, така красиви, че ме пленяват всеки път. Но винаги идва моментът, в който трябва да си тръгна, но мислите ми не те напускат, остават там при т ...
875
1
Един пореден ден...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не ...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не ...
645
Страхa... мразиш ли го? Пречи ли ти да правиш вълнуващи неща? Да зарежеш нещо и да не ти пука. И да си признаеш, и да не го направиш, е така, но в същото време той те държи жив. Пази те от собствените ти налудничави идеи. Пречи ти да умреш. Пазите от скок без парашут, от допрян до главата пистолет, ...
1137
ПРИЗИВ!
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...
790
4
Михаела
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше тол ...
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше тол ...
599
Дълга пътека... Вървя, а съзнанието ми изкривява картината.
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...
991
1
... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк см ...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк см ...
1156
4
свалям тембъра на светлината с няколко октави,
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата ...
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата ...
661
5
(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...
714
2
Нека си представим целта.
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...
772
14
Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или мо ...
954
2
Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
893
2
Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...
На онзи бряг, където непознат ...
789
3
От много време не бях сядала пред белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
903
Последна среща на гарата
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
1032
1
- Искам да избягам оттук… - прошепна момичето, седящо на плажа, докато не затвори очи.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...
1728
3
"Не е важно да е истина, важно е някой да го е записал.”
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази прич ...
Михаил Костов, обелски историк и философ
Независима Република Обеля се намира северно от Южния Полюс и източно от която и да е точка в западна посока от нея.
Републиката е мястото, където всички сили на доброто и злото се събират. По тази прич ...
4949
12
Искам да ти кажа нещо... Отдавна искам да го знаеш...
Опияняваш ме! Ти си моят наркотик, който ме измъква от проблемите и сивото ежедневие. Ти си опиатът, който пренася съзнанието ми в едно по-красиво и по-нежно измерение. Там, където сме само двамата!
Убиваш ме! Когато погледна в очите ти, докато д ...
Опияняваш ме! Ти си моят наркотик, който ме измъква от проблемите и сивото ежедневие. Ти си опиатът, който пренася съзнанието ми в едно по-красиво и по-нежно измерение. Там, където сме само двамата!
Убиваш ме! Когато погледна в очите ти, докато д ...
706
1
Любовта потърка очи, въздъхна тихичко и се усмихна. Размърда се лениво и каза със сънлив глас:
- Какво чудесно утро! В утро като това много ми се иска да изпълня със себе си две сърца. Да ги на карам да се обичат и желаят, както никога досега не са се обичали и желали. Колко прекрасно ще е тези две ...
- Какво чудесно утро! В утро като това много ми се иска да изпълня със себе си две сърца. Да ги на карам да се обичат и желаят, както никога досега не са се обичали и желали. Колко прекрасно ще е тези две ...
908
5
Пожар! Огнени чувства превземат сетивата ми и разбиват красивите ми трепети на милион звезди...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...
Сласт! Студени пръсти и мека, топла кожа...
И Дива, невъзможна ярост разкъсва дните ми в тъга...
Мокрота - есенни листа полепнали по тяло на жена лежаща гола сред поле от безчувствени треви, иронично след ...
832
2
Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море о ...
1570
3
Пеперудите
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й дос ...
1155
Чакам, притихнала, трепереща до телефона. От страх, че няма да звънне, краката ми потръпват. Аз знам, че ще чуя тази вечер пак гласа ти, но дали е правилно това. Лутам се в стените на собствения си разум, питайки се кое е редно и кое не. Как да спра мислите, който струят в главата ми, болките туптят ...
716
Нека за минутка помечтаем...
Да си представим свят от хора, непознаващи морала...
Свят от хора, непознаващи съвестта...
Свят от хора, непознаващи вината...
Свят от хора, непознаващи греха... ...
Да си представим свят от хора, непознаващи морала...
Свят от хора, непознаващи съвестта...
Свят от хора, непознаващи вината...
Свят от хора, непознаващи греха... ...
729
2
ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...
1487
25
Тя идваше бавно и незабелязано.
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...
762
1
Хайде да си облечем луксозните парцали и да си обуем излъсканите галоши. Толкова сме красиви и разядени. Нека да си завиждаме и да се мразим, та това е толкова благородно. И то е облечено с толкова лукс и мизерия. Не е ли хубаво всичко това?! Толкова сме подли и мили един към друг. Живеем като в при ...
642
2
Толкова те обичам!
В съня си те обичам повече!
Шумът на морето е шумът на дъха ти!
Песента на птиците е твоята песен!
Красотата на Слънцето е твоят изгарящ поглед! ...
В съня си те обичам повече!
Шумът на морето е шумът на дъха ти!
Песента на птиците е твоята песен!
Красотата на Слънцето е твоят изгарящ поглед! ...
1261
8
В една дълбока, дълбока пропаст, постлана с влажен чернозем, сред тресавища и гори, над които ниско се стелят мъгли, сред оглушаваща тишина лежи изтощен, запратен от вятъра, морският дух.
Дрехите му са изпокъсани и не пазят от постоянния студ, тялото му е ожулено и кракът му е счупен, очите му стран ...
Дрехите му са изпокъсани и не пазят от постоянния студ, тялото му е ожулено и кракът му е счупен, очите му стран ...
788
3
Ниви, ширещи се в пустото пространство напред и толкова, толкова безкрайни... сякаш прегорели от вечното слънце на лятото, изтощени от посеви и оран. Есенно е. Мрачно е, до тъмно, без лъч светлина и надежда. Лозя, почти изсъхнали, угаснали, с пъстроцветни жълти и лилави листа, с отдавна обрани плодо ...
1220
5
Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
1045
3
Започна войната
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...
1087
5
Сипвай, другарю, сипвай горчивото вино! Досипвай, другарю, да пия тази вечер, горчивата болка на виното да усетя! Да забравя аз тъгата в сърцето! Сипвай, да отровя аз душата, пък за утре не мисли! Знаеш ли... ах, само, ако знаеше. Едно момче плени душата и сърцето... Досипвай от кръвта... Едно момче ...
940
Най-трудно е да те виждам толкова близо до мен, а да зная, че нямам право...
Най-трудно е да гледам в очите ти, да виждам болката и твоите сълзи, но да нямам право...
Най-трудно е да се усмихвам, да бъда щастлива щом си тук, но да нямам право...
Най-трудно е да изпивам устните ти, а те да ме прогаря ...
Най-трудно е да гледам в очите ти, да виждам болката и твоите сълзи, но да нямам право...
Най-трудно е да се усмихвам, да бъда щастлива щом си тук, но да нямам право...
Най-трудно е да изпивам устните ти, а те да ме прогаря ...
1105
5
Малко са пътите, когато смълчана съм останала... разпадах се във викове, разлагах се във викове. И след това се събирах от остатъците слюнка в устната кухина - нищожни остатъци след толкова викане...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...
1233
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
