6 393 резултата
Вървя по надолнището, взирайки се във всяко камъче.
Не съм сигурен, че ще намеря подходящото, но съм убеден, че ще харесам някое...
И ето, че то се появява почти на края на пътеката - обикновено, червеникаво, подритвано хиляди години, мъниче...
Навеждам се, пръстите ми опипват внимателно грапавините ...
Не съм сигурен, че ще намеря подходящото, но съм убеден, че ще харесам някое...
И ето, че то се появява почти на края на пътеката - обикновено, червеникаво, подритвано хиляди години, мъниче...
Навеждам се, пръстите ми опипват внимателно грапавините ...
1284
5
Eдин миг и любовта отмина. Спрях се и се замислих... Задавах си въпроси,
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, ...
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, ...
1002
2
Намерих ли те?
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
1663
5
... Като те гледам, боли ме като ти слушам гласа, боли ме като те докосвам, боли ме като говориш, боли ме като ми мълчиш, боли ме като се усмихваш, боли ме като си тъжна, боли ме като ме прегръщаш, боли ме като ме целуваш, боли ме като се натискаме, боли ме като не се натискаме, боли ме като свирим ...
1320
2
Да спра и да погледам
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да ...
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да ...
878
Тя често ходеше там. В онзи свят, за който само тя знаеше. Облаците там бяха розови, тревата бе захарна и се разпадаше в ръцете и, а въздухът ухаеше на невинност.
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнее ...
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнее ...
978
3
Пътят бе прашен и пуст...
Добре познатият, вечният път...
От време на време някоя кола профучаваше,
прахолякът се разнасяше, но после прахът пак се разполагаше удобно върху нагорещения асфалт.
Капеха сълзи... Безброй съзли... ...
Добре познатият, вечният път...
От време на време някоя кола профучаваше,
прахолякът се разнасяше, но после прахът пак се разполагаше удобно върху нагорещения асфалт.
Капеха сълзи... Безброй съзли... ...
1214
В тъмната нощ блесна светкавица. Звукът от падналата гръмотевица стигна заглушено до свитото момиче. През прозореца се виждаше с кристална чистота развиващата се буря.
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...
1115
1
На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...
841
Няма го Кадим. Убили го. Убили го белите хора. В една черна нощ. Онова черно момче от Сенегал, което ми подари жълто-кафяв гердан от стъклени мъниста - жълти като малки слънца от Африка и шоколадови като децата й. Стъклени мъниста, нанизани като върволица от роби. Когато го взема в шепата си, в нея ...
1099
5
Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...
1713
2
- Дай ми ръка... - гласът му я накара да потрепери.
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дървета ...
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дървета ...
1747
5
Навън заваля сняг. Не знам защо, но ми навя малко тъжни мисли. Надявам се, че няма с написаното по долу да направя същото с теб. Приеми, че расъждавам на глас. Така е по-лесно, а и не се знае дали някой някога ще го прочете. Може да се изгуби по пътя и да остане вечно в мрежата да обикаля, както нав ...
1099
1
- Би трябвало да съм щастлива. Нали? - тя замълча за миг. - В смисъл такъв - вече го получих. Взех това, което исках.
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и ...
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и ...
1464
Това е историята на всеки един човек. История, която всеки иска сам да напише за себе си. Всеки, който държи на себе си. Всеки, който държи на свободата и независимостта си. Всеки, който държи на своята чест, на своето достойнство.
Всичко започва с раждането, минава през израстването и завършва със ...
Всичко започва с раждането, минава през израстването и завършва със ...
1140
4
Жива съм. Не се страхувам да кажа, че желая, че харесвам, че обичам. Не ме е страх. Kогато съм жадна - пия. Единствена ли съм? Нима само аз съм жива в този нереален, измислен и лицемерен свят. Разхождам се сред гробище, само моята кръв ли е топла, само моят ли поглед гори? Алеите - сиви, покрити с п ...
1111
1
В памет на Тоше Проески
Роди се ангел,
слезе от небето,
тук при нас,
да пее, да топли сърцата. ...
Роди се ангел,
слезе от небето,
тук при нас,
да пее, да топли сърцата. ...
1281
3
Гара Кюстендил. Качвам се на влака. Сърцето ми тупти ускорено. Взимам стълбите на две, на три, сякаш искам да избягам. Остават две минути до тръгването на влака. Две минути. Вече нервно гриза ноктите си и краката ми разтрисат купето. Две минути. Толкова малко, но ми се струват вечност.
Часовникът на ...
Часовникът на ...
1045
2
Драги читатели,
Апелирам към Вас да приветствате появата на това уникално издание! Всеки брой ще Ви поднася по един необикновен пътепис, от който ще ви заболява корем. Ще се убедите, че не Ви заблуждавам. Историите са съвсем истински, с минимална художествена украса и са толкова информативни, че ако ...
Апелирам към Вас да приветствате появата на това уникално издание! Всеки брой ще Ви поднася по един необикновен пътепис, от който ще ви заболява корем. Ще се убедите, че не Ви заблуждавам. Историите са съвсем истински, с минимална художествена украса и са толкова информативни, че ако ...
1355
3
Пия сутрешното си кафе.
О, не, пак ли ме занимаваш със себе си? Още е едва началото на деня. Не ми се говори с теб. Принуждаваш ме да те изпия набързо.
Знаете колко е досадно кафето, понякога просто не млъква!
Хайде, говори си, нали това искаш? Постоянно си търсиш слушатели.
Пак започна с глупавите ...
О, не, пак ли ме занимаваш със себе си? Още е едва началото на деня. Не ми се говори с теб. Принуждаваш ме да те изпия набързо.
Знаете колко е досадно кафето, понякога просто не млъква!
Хайде, говори си, нали това искаш? Постоянно си търсиш слушатели.
Пак започна с глупавите ...
1599
4
Една жена без име скита сама, без спомен, без душа... Търсейки отговор за миналото, за бъдещето, за настоящето... Опитвайки се да разбере какво му става на света около нея! Заглеждайки се в лицата на хората Тя осъзнава, че там са скрити много тайни, тъмни петна... Пита себе си:
- Надежда за мен може ...
- Надежда за мен може ...
1053
1
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък...
Аз на сцената.
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък, пънк...
Аз пред телевизора.
Гледам чалга концерт. ...
Аз на сцената.
Музика, тълпа, писъци, слава, блясък, пънк...
Аз пред телевизора.
Гледам чалга концерт. ...
1241
4
Лудостта те обзема и чувстваш как кръвта ти кипи. Обземат те топли и студени вълни и ти си някъде извън реалността, ти си в еуфорията на своята душа, погълнат от любовтта и страстта, завладян от нечия красота. ПОГЛЕДЪТ ТИ ТЪРСИ ЖАДНО, търси поглед жаден... Ти отново ме обземаш с онова странно излъчв ...
1120
1
Помниш ли, любими?
Снегът искреше в слънчевата светлина, той тичаше с лудориите ни, с твоя смях. Криеницата сред боровете, малкото дървено мостче... А вечерта? Премръзнали в блъскащата виелица, ти и аз, в прогизналата пустош, в излъсканото небе на нощта. Помниш ли как се търкулна по склона, как изви ...
Снегът искреше в слънчевата светлина, той тичаше с лудориите ни, с твоя смях. Криеницата сред боровете, малкото дървено мостче... А вечерта? Премръзнали в блъскащата виелица, ти и аз, в прогизналата пустош, в излъсканото небе на нощта. Помниш ли как се търкулна по склона, как изви ...
953
1
Уф! Госпожо, не зная Питагоровата теорема, но зная, че най-добрата ми приятелка май е бременна.
Не! Госпожо, не зная какво е тактонско езеро. Май нещо свързано с Байкал. Не, госпожо, разбрах, че кака избягала с приятеля си.
Съжалявам, госпожо, не зная какво е схизма, макар че вярвам в Дядо Боже. Ама ...
Не! Госпожо, не зная какво е тактонско езеро. Май нещо свързано с Байкал. Не, госпожо, разбрах, че кака избягала с приятеля си.
Съжалявам, госпожо, не зная какво е схизма, макар че вярвам в Дядо Боже. Ама ...
1471
4
Сами сърцата като крепостни стени крият страдащите ни души. Но от кого ли? От другите незавладяни, или от другите самотно борещи се срещу своя плен...
Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш ...
Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш ...
1093
1
Стоях на една автобусна спирка, чакайки с отегчение. Беше поредната задушаваща лятна вечер в столицата. До скоро валеше дъжд, а сега нямаше и спомен от него. Беше ми адски уморено и ми беше втръснало от живота.
Стоях на автобусната спирка и за пореден път се питах „има ли смисъл?" Всеки ден, всеки ч ...
Стоях на автобусната спирка и за пореден път се питах „има ли смисъл?" Всеки ден, всеки ч ...
1289
1
Беше й трудно на майка ми, в една къща с трима мъже. Същинско изпитание за горката мама.
Та, значи, аз, брат ми (или батко) и баща ми. Шантаво си беше. Двамата млади мъже срещу стареца. Не, че беше стар, ама...
Ама аз не си спомням много добре семейните моменти. В смисъл, че той ходеше все на работа ...
Та, значи, аз, брат ми (или батко) и баща ми. Шантаво си беше. Двамата млади мъже срещу стареца. Не, че беше стар, ама...
Ама аз не си спомням много добре семейните моменти. В смисъл, че той ходеше все на работа ...
1446
2
Телефонът звъни - смс. От нея е: "Липсваш ми много. Искам да те видя скоро:)". Замисляш се, дали да не гледаш мача или пък да си легнеш по-рано, че утре ще е тежък ден. Не, тази вечер не ти се ходи. След около седмица. Пак същото, телефонът, смс със подобен текст. Да, може и да отидеш днес. Отговаря ...
1297
8
Хората, може би, не го познаваха. Но той ги знаеше. Всички. Все пак беше Хирургът на души. Бе най-добрият сред божите служители, които изрязваха душите от телата на хора и животни. Последните отдавна не му бяха интересни и избягваше да работи с тях. Много по-низши от него се занимаваха с “мръсната р ...
1359
13
Говори ми! Моля те, говори! Знам, че се твърди, че очите могат да казват много повече неща от устните, но аз твърдо не съм съгласна. Особено, когато става въпрос за твоите очи - черни и... потайни. Не мога да гадая какво искаш да ми кажеш, нито мога да знам какво мислиш, когато си с мен. Искам да ми ...
1316
1
2
Градът заспиваше отново.
И улиците бяха тихи. Както никога преди това. Крачеше бавно по алеята през парка. Просто разходка. Среднощна разходка на забрава и спомени. За да забравиш трябва първо да си спомниш докрай. Не е варно, че ако искаш да забравиш нещо е необходимо просто да не мислиш за това, д ...
И улиците бяха тихи. Както никога преди това. Крачеше бавно по алеята през парка. Просто разходка. Среднощна разходка на забрава и спомени. За да забравиш трябва първо да си спомниш докрай. Не е варно, че ако искаш да забравиш нещо е необходимо просто да не мислиш за това, д ...
1055
1
Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...
1401
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
