4 992 резултата
Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче?
Светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите?
Разчупи тази тъга ...
  47 
В летния и топъл дъжд
хуквам вън усмихната от наслада,
да усетя по кожата си прохладния душ,
да опитам капки от небето да хвана.
В летния и топъл дъжд ...
  21 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
LVI. Когато…
Когато зората отвори клепачи,
слепени от сенки среднощни;
когато и слънцето бодро закрачи ...
  55 
С полъха на вятъра
с лунните лъчи в нощта
сякаш самичка бродя на Земята
хваната със тебе за ръка
Със звездите във небето ...
  49 
An explosion of glowing vivid desires,
He draws near, dances, inspires,
He purifies the souls with fires.
Angelic voices, divinity's choirs.
Flames of myst ignite his gaze, ...
  31 
Гората ...
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове… ...
  36 
Морето, ето го насреща!
Някак примамливо зове,
с красотата си безбрежна
и гореща,
вика, и нищо не може да го спре! ...
  42 
На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила. ...
  120 
В това време от годината -
мирис на прясно окосена трева,
ухание на билки в градината,
аромат на полски цветя.
Шепички вкусни малинки, ...
  84 
С ега е само малък, свиден спомен,
Р ешил за миг да върне всичко свято,
Е пизод от дните слънчеви и топли,
Д ете отново съм и търся лятото.
С лънцето погали ме с лъчите си, ...
  148 
Готова съм звездите да не видя повече,
готова съм в мрака да се потопя.
Готова съм на много още,
готова съм на толкова неща.
Готова съм самотата да посрещна ...
  42 
Когато станеш рано и подемеш я с добро
тя – тишината кротка е и милостива.
В тревите сбира ти мъниста от сребро,
гердан ти прави от роса. И ти отива.
Когато станеш рано и липите още спят, ...
  92 
Свещица последна догаря в тъмата
допиваш горчивата глътка живот,
дописваш мелодия странно позната,
доволен въздъхваш: Да бъде! Дано!
Оттатък съня ти безбрежно разкошен ...
  92 
До последно Май си изплака сълзите
и с разтворен чадър до края вървя.
Подготви за Юни любов под липите
с омая от дъхави полски цветя.
Усмихна се Юни - светла магия, ...
  116  11 
Недей ти да мразиш дъжда!
И небето има право да плаче.
А когато капките спрат
и слънцето се покаже,
Всички хора свалят чадъри, ...
  63 
Горите са настръхнали космато,
като задника на оня диф примат,
който е наш древен дядо
от един отдавна пукнал свят.
Реките са уринална струя ...
  83 
Пролетта е детето на всички сезони
с шарени дрехи и очички наивни,
с зелени надежди по своите клони
и дъждовните дни, дар за жадните ниви.
Тя е вятър в косите и хвърчило в небето, ...
  108 
Шедьоврите не раждат се за ден
Но погледна ли те теб, като шадраван извират те от мен
Моя музо, от вълшебство изтъкана
В очите ѝ морето, а в душата - океана
Искам аз да опозная ...
  144 
Ех, птичка, ако бях,
Къде ли бих летяла?
По вятъра със смях,
Безкрайно бих играла.
До облаците бели ...
  81 
Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.
Припознавам го в много неща.
В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.
Не мога да го опиша с една единствена дума.
Той е противоречив, той е двата полюса. ...
  58 
Залезът идва към мене с реката,
облаци, птици навред разпилял.
Вятър се мъчи да духне луната...
Лодка, потребност, надежда и кал.
3. март 1990 г. ...
  91 
Облаците плачат
Върху ламаринения покрив
Гарвани в далечината грачат
И трептят във танц игрив.
Облаците плачат ...
  87 
Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...
  110 
Дали да те обичам тихо,
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...
  134 
In moon's soft glow, they meet at night,
A sweet embrace, two hearts aligned.
In dreams they dance, in whispers talk,
With words as spells, in shadows walk.
Weaving charms, delightful song, ...
  297 
Бял божур, червени рози,
слънце ласкаво блести,
сладка прелест в малки дози
зрее в празничните дни.
Жълт жасмин по здрач ухае ...
  139 
Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...
  103 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  357 
Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...
  126 
Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...
  134 
Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
  206  10 
Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...
  91 
Ти попита ли вятъра бял,
къде се е скитал и запилял?
Как появи се тази неделя
с дъжд и със сняг къделя!
Как през априлските дни ...
  453 
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  102 
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
  178 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  111 
Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...
  104 
Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...
  139 
Тя се свива под топло одеяло –
то боде като вълнена дреха
и заспива в дълбокото бяло,
а сънува слънца и комети,
как се спускат и стоплят душата ...
  105 
Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...
  144 
Предложения
: ??:??