4 968 резултата
Понякога виждам от пясък частици,
останали още от жаркото лято.
Тук-там са самотно накацали птици,
пропуснали плана на своето ято.
Изпаднали букви от пъзел любовен – ...
  64 
Зимен полъх премина през града
Децата на площада спогледаха се
Изпариха се, като пара вода
Коледно настроение всички обзе
Лампички,елхи,играчки задрънчаха ...
  177 
Отнесе есента последният си кехлибар и злато,
а слънчицето плахо през мъгли и облаци замига.
Небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято,
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа, ...
  129 
Като копнеж по ласката на мъж,
попила в пори подранило лято,
земята вече жадна е за дъжд.
В дъха ѝ скрита е молитва свята.
Превити стенат плачещи върби. ...
  60 
Коледа
Коледа е, бяла и красива!
Тази нощ притихнал е светът!
А луната гледа закачливо
колко тихо сипе се снегът! ...
  39 
Whispers of autumn, golden leaves sway,
Beauty in Darkness, sparkling pale ray
Forest of secrets, splendor divine
Goblet of diamonds, bitter red wine.
Far away distance, sorrow, and pain, ...
  63 
Ей тук накрая на скалата ще застана,
окъпана от светлините на града,
погалвана от вятъра, ще си мечтая,
да съм волна птичка, в облаците
да се понеса, да се нося над ...
  55 
Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна. ...
  60 
Блестят хиляди звезди над Смолян,
а аз ги гледам и на Господа се моля -
да начертае път, следа, малък белег в небесата
и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.
Да ми покаже пътя Той към хладната гора, ...
  36 
Ето... зазорява над хълмовете стари.
Дочувам клепало нейде издалече
като ранобуден напорист кълвач.
И мъглите бавно като стари баби
се повличат мълчешком подир здрача, ...
  110 
Всяко лято тук се завръщам,
вечер паля звездите в небето
още помни ме старата къща,
още вижда в мене детето.
И отново съм с боси крачета ...
  128  11 
Аз често нощем под звездите,
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
  55 
Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...
  142  10 
Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...
  42 
Там гларусите крият се зад немите комини,
а аз изгубих се във този древен град...
Потъвах и изплувах в погледите на туркини
и сякаш бях намерил друг неземен свят.
Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби. ...
  211 
Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...
  86 
Колко ценно е да съзерцаваш
там - в две кехлибарени очи,
светове, може би създадени
още отдавна, още отпреди.
А тогава ти дали ще видиш ...
  93 
Сребристи примки и блестящи нишки,
мъгли от горест, отлетели птици,
очи премрежени, тъги, въздишки
надраскан блок, осиротели скици.
Навред светът от разгневени хора ...
  316 
Растение с омайно ухание
Мъничко е,но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...
  73 
Двуцветна черга
от слънчеви петна и сенки
е просната във парка.
Да съхне след дъжда навярно.
Дървета, разклонени ...
  110 
Вървя по моята ранна есен
с уморени крачки в дъжда.
Нима животът е така лесен?
Нима любовта хваща ръжда?
В косите с пожълтели листа, ...
  158  10 
Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа. ...
  96 
В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна. ...
  135 
В крилете на прелетни птици,
багрите пърхат и дишат,
есенното пъстролистие,
събужда шарени мисли.
И ме връща във младост, ...
  118 
За очите
те са странни,
непонятни и опасни.
Сиви капки са попили,
със сиви лейки полети ...
  154 
Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
  105 
Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...
  148 
Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...
  94 
Пред рояла се спря есента
и макар че на лято се вричаме,
приласка в две ръце песента,
просто следващ сезон за обичане. *
Мрака в златноръждиво проби ...
  155 
Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...
  110 
Студ носи в пазвата си есента…
С чадър от листопад и сто надежди
съм Скитница с измръзнала душа,
в очите скрила късче синя нежност.
С мъглите гъсти, тя плаши ме сега, ...
  158  15 
Потули слънцето очите...
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея! ...
  131 
Пепел и прах
Амбър и абанос
Спонтанен смях
Пешаходец бос
Кафе с мляко ...
  89 
***
Навън е есенно безвремие..
Притихнала и натежала е душата -
преминала през поривите летни,
прегръщала се с жарко лято,
сега мечтае за спокойствие ...
  96 
Море от златни класове,
червено грозде и небе,
разстила се септември над света
и стават малки чудеса.
Дете със раничка в ръчичка, ...
  106 
ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
  117 
Потанцувай с мен, мила есен!
Да танцувам с теб искам само.
Ти да бъдеш вълшебната песен,
аз да шепна на твоето рамо!
Потанцувай с мене на воля! ...
  252 
Жълтеят днес под слънцето листата,
Художник някакъв е минал тук!
Премени ярки кипрят дървесата.
Уж същ света, а вече странно друг!
Разпъват пак пердета и мъглите. ...
  232 
Студен есенен дъжд,
обилен и тъжен.
Замъглени стъкла,
от които надничат,
плодове зрели, ...
  157 
Очите ѝ са топли и се смеят,
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка, ...
  129 
Предложения
: ??:??