Стихове и поезия от съвременни български автори
Моите цифри
сред тази карантина.
В килера имам две на брой
бутилчици с белина.
Там имам също зимнина - ...
Свободен съм дори под карантина
но пак творя свободно!
Живея в собствен сън,
макар... вътреутробно*...
На мисълта си нямам маска, ...
Да докосвам светлите ти тайни
че същността ти цялата познавам,
но те следвам, всичко ти отдавам
истината с теб, за да узная.
Красотата твоя е омая ...
Извън хербария на този живот
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет. ...
Ако някой ден те разобичам...
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо. ...
О, Ковид
С око вид неразличим.
Без съд осъмнахме в окови,
с правото да слушаме и да мълчим.
Буреносно
Толкова трудно ги бях утешила!
Разказвах им приказки.
Свършиха и измислих нови.
Пях им хиляди приспивни песни. ...
Да творя
за истината таз безкрайна мощ,
която може да омая
дори най непригодния гаврош.
Творението е безкрайно мило, ...
Къса клечка
белязаните тегля - с къса клечка.
За мен късмета вечно е заспал.
Изобщо целият съм груба грешка.
Незнайно как, но ме привлича ...
Дистопия в ,,ма,, мажор
на гише се наредих
да получа своя нов
документ за самоличност.
‘Според новата програма ...
Рапсодия в ,,оз,, минор
но те обожавам
макар да е клише
признавам:
за мене си прекрасна роза. ...
Пролетен дует
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак... ...
За Огъня и за Страстта
Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта... ...
Дано
а утре сигурно ще бъде като днес
почти еднообразие нали
седим си в къщи
в домашния уют ...
Гневът на морето
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
Много мило!
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
Дневна луна
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...
Гневно-любовен стих
Но пак ми звъни
Така ще те наредя
Че чак ще тя насоля.
Тъп ли си не знам ...
Когато всичко свърши
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...
Душата кърви
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...
Художникът рисуваше... със патка
Критиците изпаднаха в възторг –
Възпяха нестандартната му четка,
щурмуваха го фенки полк след полк...
Те всички идваха да видят ...
Душевна нощ
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
Да си вървим...
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...