Стихове и поезия от съвременни български автори
Една вечер...
Денят от жегата задъхан...
От мълнии далечни – тътен...
Полека Слънцето залязва –
във облачната тъмна пазва... ...
Последно дихание
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся, ...
Реших
Реших...
От днес
Ще спра
Да пиша ...
Натрапник
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
Танго
и следвай песента.
Извивките на тялото ми
очертават твоето…
Заключвам с крак бедрото ти. ...
Какво ли още?
Защо разкъса мойта облачност?
На мен от слънцето ми загорчава.
Дъжда обичам си го повече...
Защото свикнах да те нямам. Никога. ...
На познатия бряг
Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.
Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.
По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.
Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта. ...
Пълзящите хора
те са се пръкнали тук,
но главите им просто са
по-дървени от кютук.
Всяка вечер нагло бърборят, ...
14+ Преориентация
със бира и препечени ребра!
Ще си поръчвам вече питиета
във чаши с много захар по ръба!
Мартинито ще бъде моя радост, ...
Без име
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите, ...
Тази вечер
сливат се могъщи сили.
Днес във къща, утре в гледчер
обикалят ни светулки мили.
На тревата седнахме си кротко ...
Път 12
в очакване на залеза студен.
Идва краят на денят,
болка усеща дух ранен.
Аз тогаз ще се слея ...
Той, моят хумор, един хумор...
очите си от работа не вдига.
Инатите на тръни и бодли,
със пот познава, не от нова книга.
И мъдрости недейте му чети ...
Словесен храм
Фирдоу́си и Омар Хайям,
Сади, Хафез и Мевляна Руми,
са светците в моя малък храм,
зидан с огнени, премъдри думи.
Начало
Разперва пространства пред изгрева
и започва денят в оцелели щрихи от мрака...
После тихият вик на душата ми
нежно дръпва грифа на утрото ...
Звездите на Лора
Ако щастие грейне във нея,
с тях венче ще си свие, да свети
със вълшебни искрици на челото,
и ще пръска на всички наоколо. ...
От верандата
от прозореца на крайбрежния хотел.
Докъдето се простира погледът –
от вълни постеля,
а над нея – небесен покров. ...
Такива бяхме ние
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе, ...
Сънуван спомен
и в думите изречени, когато ме боли
обичам те тъй сладко, и нежно, и насън
обичам нереално за света навън
обичам те сред облаци, сред лава и искри ...