Стихове и поезия от съвременни български автори
Върхът е път
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...
Свят
не искам пари и дворци...
не искам да имам колони и роби,
които да бия с камшик...
Не искам да бъда успешен с цената ...
Животът има хиляди души
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета, ...
Докато се раждам
на падаща звездичка ще приличам.
Намерих ли се? Търсещ лъч бозае
от вимето на мрака склеротичен.
Очите ми престават да жонглират ...
Мълчание
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива. ...
Къде е Бог
механично, без сърце.
Палят свещи в стари свещници,
тихо шепнат гласове.
А излязат ли от храма ...
Стих за птици
и двеста грама пълномаслен залез.
Поръчах още: режеща луна,
два пръста залив с бриз, но неовалян.
Погледна ме – поръчах и за теб. ...
Балканска поема – (Mirjana Tomović, B. i H.) 🌐
(Превод от сръбски език)
На Балканите
няма нищо ново.
Те изглеждат като мрачна реалност ...
Без себе си
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала. ...
На Успение Богородично
и шепнем молитва над масата-семеен олтар.
Изобилие нека да има
и радост за всекиго-жена или мъж,млад или стар.
Болестите да се стопят като тая вощеница ...
Двете рози
създава се рана,
в сърцето навътре дълбоко кърви...
Той не те вижда,
и само отровно ръмжи... ...
Злобата
туй срещаме почти на всяка крачка.
Малко явно ни трябва за ексцесия,
гневим се и от най-малката закачка.
Кипим, мразим и рушим - ...
Като птица
в неволен полет да летиш,
ръцете ти криле да бъдат на орлица,
безкрайното небе да покориш?
И само с облаците да флиртуваш, ...
Въпроси
Трябват ли ви души ?
Трябва ли ви любов ?
Трябва ли ви живот ?
Трябва ли ви съдба ? ...
Пейзажите на Времето
а плажовете – равни поля,
огромният остров – малък вулкан,
дъждовната капка... човешка сълза...
Всичко се мени, дори звездите, ...
Италия
От друго нямаш нужда.
Сънят приятел е изгубен
и радостта далечна е и чужда.
Не спират сълзите! По-добре! ...
Раздялата
а гарвани пеят в душата ми.
Напусна ме любовта и днес разбрах колко съм сама.
Телефонът не звъни ,а чашите са празни.
Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега. ...
Раздвояване
последните си капки
върху няколко лениви облака.
Мъждукат помежду им
стриктни пазванти ...
Същия свят
да враждува, да упорства, да крещи.
Или да спира на житейски спирки,
да раздава обич и да продължи.
Човекът винаги добър се ражда ...
Покана от Южния вятър
Навън ме вика Вятър южен
завихрящ жълтите листа
и двамата в тандем задружен
щуреем с него в Есента... ...
Ел Камино*
(Пътят)
„Човекът“ добре преживява,
но идва внезапен Момент,
когато за Път закопнява – ...
До световните стражари
така необходимо за Света,
не казвайте:”Светът това желае.”!
Небрежен мах
и хиляди душѝ ще изгорят, ...